Духовният народен представител служи на народа си като Будител, а не като Възбудител!
В онова нещо, което се нарича Народно събрание, доколкото зная, трябва да присъстват представители на българския НАРОД, а не само партийци/коалиционисти. Това означава – всякакви, но почтени, интелигентни, зрели, образовани и достойни хора.
Но най-вече хора с нравствена и духовна независима душа, която да не позволява да влизат в съвременните необуздани спорове и да не стоят “в услуга” на своите партийни величия, т.е. да не са под партийно владичество/робство! В българското истинско Народно събрание личностите никога не са спадали към компактната, простодушната и прехласнала се маса на немислещата партийна тълпа, втренчена във Водача.
Народен и/или само партиен представител?
Партиите познават само бяло или черно, “да” или “не”, “за” или “против”, партийно отговорно или партийно недопустимо, вярност или невярност, водач или маса, което не позволява на свободно мислещия човек да направи сложно мисловно усилие, след което – о, недопустимо е! – да изрази различно мнение от Лидера или Политбюро (всички сегашни партии си имат такова). Трябва да си Андрей Пантев или Нешка Робева, за да си позволиш различие!
Да си свободен човек, мислещ за Народа, се превръща в огромна дилема в Народното събрание, допустимо е само за смелчаци, които извършват духовен и морален подвиг, заставайки срещу компактното партийно “единство”. Спомнете си, ако можете, кой партиец се е изправял публично срещу Водача на ГЕРБ, Водача на ДПС, Водача на ДПС-НН, Водача на ИТН, Водача на БСП, Водача на Възраждане, и т.н. Ако е имало такива бързо са му “виждали сметката”. Или, Борисов или Пеевски, Василев или Зарков, да кажат “лоша дума” за политиките на Урсула фон дер Лайен или нещо против гения на Доналд Тръмп?
Да отсъждаш трезво и различно, се смята не само за подозрително за “Линията на Партията”, но и за духовно и даже за физически опасно! Особено от днес до деня на изборите, трябва да си пълен идиот (или поне да те мислят за такъв), за да си позволиш да критикуваш зигзагите на “Линията на Партията”.
Затова сегашното (уж) Народно събрание е сборище на маски, на театрални колективни и лични артистични изпълнения, нережисирани от творци като Томас Пол Андерсън, но също влизащи “От битка – в битка”, разбира се, високо възнаградени като изпълнители (заплати, командировки, безотчетни, държавни автомобили, охрана, луксозни държавни домове, взятки, кюлчета и т.н.).
Гледаме как добре облечени и със стройна походка самоуверени хора с различни професии попадат във водовъртежа на Народното събрание, той ги засмуква, преобразува, разочовечава. Там – в събранието, всички са прогресивни, социални, демократични, променливи, народни, величествени, мечоносци, безсънни от мисли “за хората”. Около водовъртежа гравитират медийни сателити, откровено мразени от избраниците, но грижовно обслужващи ги; вечни “социолози” лъжат за рейтингите им като онези измамници от Сточна гара, но заредени с цветни графики и “статистически значими проучвания”.
Мотивацията, обсебваща повечето партийни представители, е тройна (да ме извини Ейбрахам Маслоу): глад, страх и цинизъм. Младите “лъвчета” и русокоси “лъвици”, подтиквани от жизнената си енергия и първичните си инстинкти, гледат да се нахранят набързо, да се угоят, да “натрупат”, пъчейки се напред с по няколко хартиени дипломи и с лековатото владеене на английските (и кокни), американските (всички диалекти!) и други северозападни езици. По-узрелите и презрелите чичковци и лелки, особено отлежалите в меките кресла, изпитват панически страх да не бъдат изместени от удобствата, вече са прилично захранени, просто поддържат “темпото”, но се страхуват да не изпаднат, много се страхумат. Цинизмите и арогантните – откровено новаторски и просташки – думи, епитети и изречения, изригват между отлично белосаните зъбки на зверовете.
А реалността ни се разкрива като нов кръстопът, като необходимост от смели и дръзки решения, като промяна не само чрез отказ от елементаристиката (опираща само до вълшебните думички “пазар” и “демокрация”, изпразнени от съдържание), особено когато Властелинът на света, подтикван от Идеолога на света, безцеремонно тормози когото си иска, включително и много “деликатния” Европейски съюз (ние сме цялом в него).
Ето защо духовният народен представител не може винаги да е само партиен представител, а и предчовешки, общочовешки и (тук партиите ще ме оспорят) индивидуален. Предчовешки, понеже зад нас стоят 1,5 милиарда години – тръгнали сме от Световния океан, преди около 80 000 години сме станали Homo spiens (а не Homo politicus), а зад България са отминали 1 345 години, затова трябва да продължим Живота, да продължим България! Общочовешки, понеже глобалното затопляне, унищожаването на природата, ширещата се мизерия в Третия свят, класовата война в нашия Западен свят (винаги трудещите се плащат сметката, а олигархията печели – военно-промишлен комплекс, шистов добив, соларни инсталации, фармация, болнолечение и т.н.), та даже и страдалците – хилядите в България, това са общочовешки проблеми, недокоснати от Народното ни събрание. Индивидуалистични, понеже изискват високо компетентна мисловна дейност – непрекъснато! – и строга лична отговорност при прокарването на решенията. А всичко това няма да се получи, ако само се следи “гъвкавостта” на Вожда (или на следващия Вожд, БСП), за да не се изпуска от поглед зигзагообразвата “Линия на Партията”.
Духовният народен представител служи на народа си като Будител, а не като Възбудител – пренасящ пропагандните клишета в полза на Партията и антипропагандата против останалите партии (въпреки че често е заслужена), появяващ се месец преди изборите в “района си”, докато още получава заплатата си в НС, но без да работи и минутка.
Затова истинският народен представител е повече “общонароден”, отколкото “партиен”; общонароден, а не регионален (да обещае мостови или тунели); човек, а не само партиец. Мъж, жена или младеж; вярващ или невярващ; от всички “парчета” на този народ, за да се изградят основите на все още неясното бъдеще на децата и внуците, освен ясните дългове, които им оставяме да заплащат.
Юристи или спортисти?
Наистина, по-глупав спор в предизборните битки в Млечния път не е имало!
Гилдията на юристите едно си знае, едно си бае: България не е добре, понеже нови закони трябва да се скалъпят, други закони трябва да се закърпят с нови членове и алинеи, трети – да се пратят на бунището на историята. И тогава ще настъпи Раят!
Ако Народното събрание стане Юридическо събиране, ако наистина се скалъпят и закърпят законите, дали ще настъпи Добруването на народа?! Ако се сменят главите на институциите, дали ще потече отвсякъде Справедливост? Ако представители на “бизнеса” обяздят Министерство на икономиката, дали икономиката ще тръгне нагоре към най-развитите? Ако само социалисти оглавят социалното министерство, дали ще настъпи вековна Солидарност? Съмнявате се, съмнявам се и аз.
Да припомня, всеки народен представител има право да ползва юридически услуги, но не е задължително самият той да е юрист. Общност от народни представители може да излезе с обща идея. По много въпроси Народното събрание може да има консенсусно, а не сглобково решение.
Важното е, ще си позволя да повторя, в Народното ни събрание да има личности с ясни идеи, а не само партии/коалиции с Вождове. На практика 4-5 вождове движат цялото Народно събрание, това е недемократично, неморално и некрасиво.
Естествено е, както винаги, в листите – при непрецизен подбор – ще попаднат откровени мераклии за лично обогатяване, изгодна власт и нечисти намерения, “свински муцуни”. Или други, “сурикати”, както ги нарекох, които са незаконни емигранти от една партия в друга (очаквано по-успешна за тях). Или трети, “прилепи”, които ще се крият по ъглите, но ще спазват партийната линия, гласувайки вечно за “единствените правилни решения на Партията”. Ще имаме пак и отлежали “фикуси”, пуснали корени в многосерийни Народни събрания, незапомнени с нищо, освен с лакейство към Вожда.
Така че спорът: “юрист или спортист” е измислен, дребнав, непочтен и грозен. Трудните времена, в които тепърва навлизаме, изискват не просто “гъвкавост”, а промяна на парадигмата. Най-големите визионерски решения често са политически, а не юридически, защото без политическа воля иновациите не биха били приложени. Държавите, които подкрепят новаторски идеи – било то интернет, електрификация, екологични проекти или зелени иновации – поставят основа за дългосрочен напредък. Спомнете си множеството исторически лидери, известни с иновативни решения, и променили страната си (Левски, Дън Сяопин, Ли Куан Ю, Франклин Д. Рузвелт, и др.).
За визионери ни е думата!
Източник - https://greybeards.substack.com/p/df0