Задава ли се стагфлация в ЕС? Още малко, ако войните продължат.

(А кандидатите за НС е време да стъпят на земята и да забравят „светлото бъдеще“)

Пазарите на Тръмп не вярват!

Природният газ стои над 55 долара за MWh, на петрол „брент“ – над 110 долара за барел, на петрол „уралски“ – над 105 долара.

Същевременно основните борсови индекси са на червено, растежът в еврозоната е жалък – 0,20%, инфлацията е подозрително висока за началото на годината- 1,9%, безработицата е крайно неприятна – 6,9%.

Часовникът тиктака, сигнализирайки че много по-високите цени на основните енергийни продукти ще предизвикат – чрез преките и косвени разходи на единица крайна продукция – развързване на инфлацията доста над референтното ниво от 2%. Може да скочи на 4-5%, особено ако войните се проточат и през следващите месеци.

Но по-високата инфлация, „повишението на цените“ – както всеки го усеща, при сравнително постоянни доходи от работна заплата и пенсии, няма как да не предизвика по-слабо потребителско търсене, което ще намали растежа на БВП.

Двете беди ще предизвикат третата, най-неприятната: някои предприятия ще трябва да режат човешки ресурси, т.е. безработицата ще литне още по-високо.

За сведение на неикономистите, държавата е в затруднено бюджетно и икономическо състояние, т.е. няма „меки възглавници“, няма омекотители на такава криза. Въпреки гласовитите ресторантьори, зърнари и т.н., пеещи вечната си песен – „Давайте ни още пари, искаме да ни компенсирате загубите!“. Е, няма, освен ако не се вдигне ДДС-то, но тогава очаквайте Великата социална революция, а не безлични гласоподаватели!

Трите показатели – ако допуснем че войните нямат крайна точка, ще доведат до това, което се нарича стагфлация.

Stagflation = stagnation (стагнация, т.е. липса на растеж) + inflation (инфлация).

Терминът стана популярен през 70-те години, когато западните икономики преживяха едновременно висока инфлация и нищожен растеж (или рецесия) след нефтените кризи.

Класическата икономическа теория преди това смяташе, че инфлацията и безработицата са в обратна зависимост (кривата на Филипс), но стагфлацията разби този модел.

Когато добавим и безработицата, говорим за ситуация, която е особено болезнена, защото стандартните инструменти на централните банки и правителствата влизат в конфликт, защото

ако повишат лихвите, за да свалят инфлацията – безработицата се увеличава още повече, а ако стимулират икономиката, за да намалят безработицата – инфлацията се ускорява.

Това е най-тежкият сценарий за макроикономическа политика, защото стандартните инструменти (лихвени проценти, фискални стимули) не могат да решат едновременно и трите проблема – всяко действие влошава поне един от останалите показатели.

Когато тези явления продължават повече от 6 месеца, те вече не се определят като временен шок, а като устойчива стагфлационна среда или хронична стагфлация.

Най-известният случай на стагфлация в нейната пълна форма е нефтената криза от 1973–1975 г. и последвалият период в САЩ: 1974 г. инфлацията достигна 11,0%, Безработицата – 7,2%, а растежа бе отрицателен -0,5%; през 11975 г. инфлацията спадна на 9,0%, безработицата се покачи на 8,5%, а икономическия спад продължи с -0,2%.

При две поредни тримесечия (6 месеца) отрицателен растеж се стига до рецесия. Дано не я стигнем, разбира се!

Омайните приказки, които се леят от висотите на партийните трибуни, мераклисали се за Народното събрание, е време вече да престанат да чертаят контурите на Светлото бъдеще, понеже всеки вижда растежа на цените по бензоколонките и в магазините, а България е най-бедната страна в ЕС. Единствените, които нямат притеснения, са новобогаташите (реалната олигархия) – те нямат проблеми с доставките на каквото си пожелаят. Сега си доставят политически кандидати в заводите, за да покажат колко са прогресивни, а след това ще търсят икономическа възвращаемост.

Но къде са забраните за корпоративен вот?!

Препоръка: не мислете много за доходите на ресторантите, туроператорите и магазините, пестете еврата си, цените няма да падат скоро!