Започна се.
Всички кандидати за властта внезапно откриха, че доходите трябва да са достойни. Обясняват ни го. Убеждават ни. Уверяват ни, че много го искат.
Разбира се, най-настойчива е БСП, защото е лява партия. Иван Кръстев от „БСП – Обединена левица“ заяви: „Доходите и жизненият стандарт би трябвало да бъдат основни приоритети на всяко управление. Държавата няма как да стои настрани.“
Деница Сачева от ГЕРБ ни обясни, че „политиците… трябва да създават условия хората да имат доходи“.
Йордан Иванов от ПП–ДБ ни просветли, че „най-добрият начин… е държавата да инвестира в икономиката“.
А Виктор Папазов от „Възраждане“ вижда достойнството в борба с неравенствата чрез „диференциране на МРЗ в различните сектори“ (1).
„Прогресивна България“ пък ни подсказва, че всичко опира до борба с олигархията и корупцията. Остава да ни обяснят как точно ще я водят.
И никой, ама никой, не стига до простото: за да има по-високи доходи, държавата трябва да разпределя повече пари. Ако го прави, могат да растат и заплати, и пенсии, и социални разходи. Ако не го прави — не могат. Толкова е сложно.
В Европейския съюз държавите разпределят средно около 49% от своя БВП. България — около 42%. При БВП от приблизително 105 млрд. евро това означава, че всяка година през бюджета минават с около 7 млрд. евро по-малко, отколкото при средното европейско ниво.
И това не е случайност. Българската фискална рамка е изградена така, че да държи държавните разходи чувствително под тези равнища. Политика, закрепена в самия Закон за публичните финанси.
После се чудим защо доходите ни не са „достойни“.
И тук не става дума само за плоския или прогресивния данък. Ако въведеш символично по-високо облагане за най-богатите, ефектът ще е почти незабележим. Виждали сме такива предложения.
Ако държавата обаче събира повече приходи като цяло, тогава вече има какво да разпределя. И тогава въпросът за доходите престава да бъде предизборна тема и се превръща в реална политика.
Плосък или прогресивен данък? Това е по-скоро идеологически спор. В нормална Европа прогресивният данък е цивилизационно постижение. Нито една сериозна дясна партия не предлага да се откаже от него — защото той осигурява именно онзи дял от БВП, който после се връща към обществото.
А у нас разговорът винаги спира крачка по-рано.
Защо?
Отговорът е прост. Никой не иска да разсърди най-богатите.
Затова ще продължим да слушаме за „достойни доходи“.
И да живеем с недостойни.
(1) Вж. „ Намеренията на някои от партиите за пенсии и заплати в обозримото бъдеще“ – https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Namereniyata-na-nyakoi-ot-partiite-za-pensii-i-zaplati-v-obozrimoto-budeshte-2938875
