Летецът не е професия за всеки – тя олицетворява най-добре народната мъдрост, че „от всяко дърво свирка не става“.
Румен Радев бе не просто авиатор, а се доказа като топ-летец на България, достигнал при първия си полет до висините на генерал-майор, командващ Военно-въздушните сили на Република България (2014 г.). И тъй като не бе службогонец и чинно изпълняващ некомпетентни заповеди на невежи във военното дело политици и държавници, още през следващата година депозира оставката си поради „непоследователна политика за стабилизиране на авиацията“, като въпреки уговорките през август 2016 г. окончателно се оттегли с достойнство в знак на протест срещу споразумението с Полша за съвместна охрана на българските въздушни граници, постовило българските пилоти в „унизително положение“.
Демонстрирал впечатляващ характер пред монополизиралия властта ГЕРБ, ген. Румен Радев бе разпознат от опозиционната БСП като печеливш кандидат за президент и след номинацията не излъга надеждите. В предизборната си платформа той се обяви за справяне с нелегалната миграция, подобряване на отношенията с Русия и външнополитически курс с по-голям акцент върху националните интереси. С тези свои разумни послания той се снабди с етикета „русофил“ от българските евроатлантици и от брюкселските бюрократи, но пък се сдоби с широка обществена подкрепа. Спечелвайки изборите на 13 ноември 2016 г. с 57.39% от гласовете, Румен Радев стана първият български президент, който преди това е имал военна кариера. През целия си мандат той подкрепяше ширещото се гражданско движение срещу порочния „модел Борисов“.
Доказал се като единствен сериозен коректив в държавното управление, Румен Радев бе избран отново на 21 ноември 2021 г. за президент с още по-внушително мнозинство – с 66.72% от гласовете. Вторият му президентски мандат се натъкна още в самото му начало с голямо геополитическо предизвикателство в близост до българските граници – войната в Украйна. Вместо да влиза в реториката на т.нар. „колективен Запад“ за „непредизвиканата агресия на Русия“ и за подпомагане на Укайна „толкова дълго, колкото е необходимо“, за „да се победи Русия на бойното поле“, президентът Радев още на 27 април 2022 г. се изказа категорично против оказване на военна помощ на Украйна, която не е членка нито на НАТО, нито на ЕС, и многократно се обяви против санкциите срещу Русия, определяйки ги като „неефективни“. Със задълбочаването на конфликта, Радев още по-определено като военен стратег открито заявяваше, че Укайна е обречена, тъй като Русия не може да бъде победена, че санкциите удрят не по Русия, а по Европа, както и че Русия не може да бъде враг на България. Показа и истинско мъжество в отстояване на своите убеждения, ставайки единственият държавен глава, отказал да подпише поднесената отвън декларация на групата Д-9, осъждаща остро „руската агресия в Украйна“. През май 2025 г. президентът Радев депозира в Народното събрание предложение за провеждане на национален референдум относно датата на влизане на България в Еврозоната, което намери широка подкрепа в обществото, но не и в парламента, като председателката на Народното събрание доц. Наталия Киселова от БСП дори отказа да внесе предложението за гласуване в пленарната зала. Доминираният от „сглобката“ Борисов – Василев – Зафиров с активната задкулисна подкрепа на Пеевски парламент прокара промени в Конституцията, орязващи сериозно правомощията на държавния глава. Въпреки поведената истинска „война“ на парламент и правителство срещу президента Радев, по време на разразилата се политическа криза, намерила израз в седем последователни извънредни парламентарни избори, той си остана единственият държавен деец, ползвал се постоянно с доверието на повечето избиратели. Овладелите законодателната и изпълнителната власт, включително службите за сигурност, евроатлантици очевидно подцениха каленият в битките характер и боен дух на летеца генерал Радев и готовността му да влезе в генерално сражение с тях.
И пилотът Радев направи перфектна и неочаквана маневра на поредно приземяване в подготовка за ново решаващо в живота му излитане. Решението му от януари 2026 г. да напусне предсрочно длъжността президент, за да влезе сам в пряк политически бой с дългата кохорта от сглобкаджии бе посрещнато с разбиране и подкрепа от обществеността, но предизвика истинска паника сред всички парламентарно представени политически сили.
На 17 април 2026 г. експезидентът Радев основа в старопрестолния Велико Търново лявоцентристка коалиция „Прогресивна България“ с участието на Политическо движение „Социалдемократи“, Социалдемократическата партия и Движение „Нашият народ“, която впоследствие получи официалната подкрепа на ВМРО. Програмата на коалицията обяви за главни приоритети „разграждане на корупционната държавна система“, „демонтаж на олигархичния модел, завзел страната“, и провеждане на „сериозни реформи в съдебната власт“. Наблягаше се на ускорена модернизация на България, стимулиране на бизнеса, реформа в образователната система, достъпно здравеопазване, повишаване качеството на живота на нейните граждани, придържане към националните интереси при сътрудничеството в рамките на ЕС и НАТО, невключване на България във въоръжени конфликти и прагматичен подход в международните отношения.
По време на педизборната кампания се наблюдаваше тотална мобилизация при външен оркестраж на всички ресурси срещу коалицията „Прогресивна България“ на генерал Радев. Служебното правителство на Гюров, съставено изцяло от избраници на световното задкулисие, на Сорос, на мрежата от западноевропейски фондации и на брюкселските бюрократи, поиска активиране на т.нар. „Акт за цифрови услуги“ – „система за бързо реагиране“ срещу хибридни атаки, дезинформация и вредно руско и китайско влияние върху изборния процес. Във връзка с това в Министерството на външните работи, ръководено от Костовата Надежда Нейнски, бе създадена работна група под назора на видния евроатлантик и пламенен русофоб Велизар Шаламанов, което породи основателни подозрения за създаване на условия за непризнаване на изборите при нежелани резултати. Срещу коалицията на Радев настървено се нахвърлиха всички парламентарни и извънпарламентарни партии и коалиции с изключение на партия „Величие“. Най-агресивна спрямо Радев бе управляващата коалиция ПП-ДБ, чиито водачи натрапчиво се представяха като „единствен гарант за европейското бъдеще на България“, предупреждавайки, че няма да правят коалиция със „съмнителни хора“. В кампанията срещу Радев се включи дори Обединената левица, която обяви за „губещ ход“ решението на Радев предсрочно да се оттегли от президентската си длъжност, за да се включи в политиката. Ежедневно внимателно подбирани от електронните медии политически анализатори клеймяха Радев като „путинист“ и „евроскептик“. В похода срещу Радев бяха включени и „независимите“ социологически агенции, които всъщност не изследваха обективно с научните методи обществените нагласи, а се опитваха всячески да ги манипулират. Нито една социологическа агенция не допусна категорична победа на „Прогресивна България“ с мнозинство. Намери се дори агенция, която при второто си проучване излезе с твърдение за „спад на доверието към коалицията на Радев“. Коментирайки този фалшификат, уважавана в миналото журналистка, загубила своята популярност, продавайки се на медийния магнат Пеевски, обяви от екрана на национална телевизия, че „балонът Радев ще се спука“. В действителност „балонът“ се надуваше, достигайки степен, позволяваща на пилота Радев отново да излети.
Самият Радев в хода на предизборната кампания се държеше сдържано, избягваше всякакви провокации и излишни дебати с „лидери“, които са далеч от интелектуалното му равнище, неуморно обикаляше страната, като събираше впечатляващо препълнени огромни аудитории, в които говореше така, както избирателите не бяха чували от десетилетия. Въпреки лепнатият му етикет „путинист“, той не се поколеба да рекламира в предизборната борба своя снимка с Путин, като по този начин засмука огромното мнозинство от русофилски гласопадаватели, давали преди доверието си на БСП-ОЛ, „Възраждане“, МЕЧ, ИТН, „Величие“ и дори ГЕРБ-СДС. Важна роля изигра предупреждението в последната му предизборна реч, че сглобкаджиите от ПП-ДБ „се опитват да оспорят изборите“. Казано накратко, стратегът Радев намери брод към сърцата на избирателите, внушавайки им интелигентно, че само пълна победа може да събори сглобкаджийското статукво и да попречи на външните и вътрешните победени да обявят изборите за нелегитимни.
Това се отрази на рекордната за последното десетилетие избирателна активност за страната от 51.11 %. Като се вземе предвид наличието на множество „мъртви души“ в избирателните списъци, може уверено да се твърди, че в поредните, осми по ред за последните пет години извънредни парламентарни избори, участва още по-голям дял от реалните български избиратели. Това означаваше, че с добре пресметнатия си риск и с убедителната си предизборна кампания експрезидентът Радев върна към избирателните урни около 500 000 отчуждени от политиката пълноправни български граждани.
И успехът на коалицията на експрезидента Радев бе разгромен при участието на 14 политически партии и 10 коалиции. Пет от досегашните парламентарно представени партии и коалиции (МЕЧ, „Величие“, БСП-ОЛ, АПС и ИТН) останаха извън 52-то Народно събрание, като последната не можа да събере дори 1% от действителните гласове, даващ право на държавна субсидия. Радевата „Прогресивна България“ спечели повече гласове от всички останали 4 партии и коалиции, прескочили 4-процентната граница за попадане в парламента, взети вкупом. Коалицията на Радев спечели в 30 от общо 31 многомандатни избирателни райони (само в Кърджали се оказа втора след ДПС-НН, но при едва 29.53% избирателна активност), като в 7 района спечели над 50% от подадените гласове (Велико Търново, Враца, Пазарджик, Плевен, Пловдив-област, Сливен и Ямбол). Лично Радев спечели като водач в два избирателни района (Бургас и 23 МИР в София) рекордни преференции – съответно 22 741 и 21 541. Коалицията на експрезидента спечели убедително и сред българите в чужбина – с 38,04%, далеч преди втората политическа сила (ПП-ДБ) с нейните 22,84% от гласовете. Може да се каже, че грандиозната победа на Радев се превърна и в своеобразно провеждане на предлагания от него, но отказан от Сглобката референдум за времето на приемане на еврото.
Победата на Радев бе тъй разгромна и безапелационна, че сигналите за изборни престъпления (шампиони там се оказаха очаквано партията на Пеевски и коалицията на Борисов), дефектирали машини за гласуване и неработещо видеонаблюдение в избирателни секции не оставиха никаква възможност на външните и вътрешните победени да оспорят легитимността на изборите.
Ударът върху западната система и вътрешната завлядяна държава бе тъй неочакван и мощен, че признаването на победата се оказа тежко изпитание за победините. След като изборната победа на Радев бе абсолютно сигурна преди обеда в следващия ден след изборите, но говорителят на Европейската комисия отказа да го поздрави с аргумента, че преброяването продължавало, журналисти на брифинга го апострофираха, че наскоро победилият в Унгария Мадяр бе поздравен далеч преди обявяването на официалните резултати. Тъй като двойният аршин на ЕС лъсна за всеки непредубеден наблюдател, гузните президент на Европейския съвет Коща и председателката на Европейската комисия Фон дер Лайен поздравиха победителя Радев. Същото направиха впоследствие генералният секретар на НАТО Рюте, Посолството на САЩ в София и премиерът на Хърватия Пленкович. Едва три дни след провеждането на изборите поздравление постъпи от италианския премиер Мелони, а чак на четвъртия – от германския канцлер Мерц. Искреност лъхаше само от поздравленията на президента на Сърбия Вучич (пръв поздравил Радев) и на бившия президент на Молдова Додон. Гузно продължават да мълчат президентът на Франция Макрон, премиерът на Великобритания Стармър, полският премиер Туск и останалите европейски лидери, както и Тръмп. Всъщност истинските причини за разочарованието на съюзниците от ЕС и НАТО бяха открито демонстрирани от водещите западни медии. Американското „Политико“, издавано в Брюксел, определи Радев като „ориентиран към Русия“ „ревностен противник на подкепата за Украйна“. Британският „Файненшъл Таймс“ и германският „Ди Велт“ нарекоха Радев „троянският кон на Путин“. Украинските медии упрекнаха Радев в „проруски наративи и антиукраински възгледи“. Ударът върху вътрешните политически сили на статуквото бе тъй разгромен, че не можеше да се очакват искрени поздравления и готовност за съвместна работа в 52-то Народно събрание в името на просперитета на страната. Амбицираната да спечели изборите с помощта на своето служебно правителство и откритата помощ отвън коалиция ПП-ДБ, но останала трета парламентарна сила (след коалицията ГЕРБ-СДС), беше принудена да изостави реториката за „гарант за европейското бъдеще на България“ и да декларира готовност за образуване на конституционно мнозинство за провеждане на належащата реформа на съдебната система. Объркана от изпадането си от парламента коалиция БСП-ОЛ прояви склонност да приписва неуспеха си на успеха на Радев. Дори Центърът за анализи на „Поглед.инфо“ стигна до твърдения, че резултатите от изборите показали „поредна невъзможност за стабилно управление“, тъй като „колкото по-голяма е победата, толкова по-трудно става управлението“!?
С оглед изграждания в западните медии образ на Радев, експрезидентът се стараеше да избягва по време на предизборната кампания онова, което може да подхранва версията за „проруската“ му ориентация. Но не изневери на политическия си реализъм. Той отново повтори, че Крим исторически, етнически, езиково , културно и практически е част от Руската федерация. На същото основание заяви, че Зеленски трябва да отстъпи Донбас на Русия. А непосредствено след приключването на изборния процес се изказа за възстановяване на диалога с Москва въз основа на взаимно уважение и равнопоставеност. Радев напомни и очевидното: България е единствената държава на ЕС, която е едновременно славянска и православна.
Това обаче не означава, че бъдещият премиер Радев е русофил, още по-малко троянски кон на Путин в НАТО и в ЕС. Румен Радев е обучаван в САЩ, генерал е от НАТО и не е поставял под въпрос членството на България нито в ЕС, нито в Алианса. Руски дипломатически източници разкриват, че в контактите си с Москва като държавен глава е дал много ясно да се разбере, че българско-руските отношения могат да се развиват само в рамките на ЕС и НАТО, в които страната ни членува. Тази откровеност се цени от руската дипломация много повече от двуличните уверения на някои от европейските и натовските лидери. Показателен в това отношение е и коментарът на руския ген. Решетников, замесен навремето като „лансьор на номинацията на Радев за президент“, което той нарече „пълна лъжа“. Решетников изтъкна, че експрезидентът Радев е умерен, разсъдлив, търсещ компромиса патриотично настроен държавник. Но е скептик относно желанието и възможностите на Радев като бъдещ премиер да промени курса на България съществено.
Фактът, че Румен Радев поема централната изпълнителна власт със самостоятелно правителство, разполагащо с комфортно парламентарно мнозинство от 131 депутата в 240-членното Народно събрание, е обнадеждаващ. С това се слага край на дългата поредица от коалиционни правителства, участниците в които бяха в удобната позиция да се оправдават пред електората си за неизпълнението на своите предизборни обещания с нежелание на коалиционните партньори. Самостоятелното правителство лишава управляващата политическа сила от каквито и да било оправдания за разминавания в предизборната платформа и реално провежданата политика, както и за евентуален неуспех на провежданите реформи.
Това ще бъде определен проблем за премиера Радев, тъй като той е все още нов в политиката, оглавява една набързо сформирана коалиция и му предстои тепърва да създаде своя собствена политическа партия с разгърната мрежа от местни структури. Самото създаване на тази бъдеща партия ще е доста сложен политически проект, тъй като към нея ще се стремят не само убедени привърженици на Радев, но и повратливи политически номади, богата гама от службогонци, а и изпратени отвън агенти.
Бъдещият премиер Радев приема едно отчайващо наследство от редящите се през последните години във влъстта негови яростни политически опоненти – разнебитена, оглозгана, завладяна отвътре и отвън псевдодържава с изнурен, измъчен, бедстващ и обезверен народ. Панически предусещайки неизбежното му идване на власт, национално безотговорните сглобкаджии съзнателно и дирежирано отвън предприемаха мерки за умишлен саботаж на Румен Радев. В последните си месеци парламентарното сглобкаджийско мнозинство оряза конституционните правомощия на президента свободно да избира служебен премиер, заставяйки го да направи своя избор измежду няколко избрани именно от сглобкаджиите длъжностни лица. Парламентът закри Антикорупционната комисия (нещо, което не беше позволено дори на Зеленски!), чието съществуване е условие за получаване на средства от европейския План за устойчиво развитие. Сглобкаджиите превърнаха България във втора в ЕС по ръст на държавния дълг. В последните си дни кабинетът на Сглобката „Желязков“ направи огромни плащания. А доминираният от Сглобката парламент остави държавата без бюджет за 2026 година. Нещо повече – под външна диктовка бяха предприети серия от опити за поставяне на бъдещия премиер Радев в определена от користни външни сили стратегическа рамка. В последните си дни премиерът Желязков подписа споразумение за включване на България в Съвета за мир – „джобното ООН на Тръмп“. Служебният премиер Гюров, разполагащ по Конституция с 2-3 месеца за провеждане на парламентарни избори, би път до Киев с петима свои министри, за да подпише 10-годишно споразумение за сътрудничество на България с Украйна в областта на отбраната. Три дни след съкрушителната победа на Радев на извънредните парламентарни избори по лично указание на Гюров посланикът ни в ЕС Румен Александров подписа в Кипър дълго обсъжданото споразумение на ЕС с Украйна за предоставяне на заем от 90 млрд. евро, без да се възползва от правото държавата ни да не бъде гарант по този огромен заем – право, от което се възползваха Унгария, Словакия и Чехия, но не и най-бедната страна в ЕС.
Друга голяма трудност пред премиера Радев ще е проблемното формиране на конституционно мнозинство за прокарване на крайно необходимите промени в съдебната власт, без които разграждането на олигархичния модел е немислимо. Естествено, в това начинание той не може да разчита на коалицията на Борисов и на партията на Пеевски, а партията на Костадинов е с малка парламентарна група и е недостатъчно надеждна. Единствената опция остава подкрепа от коалицията ПП-ДБ, с която обаче Радев има твърде сложни отношения. Самият той доведе най-влиятелните й лидери от чужбина и след като видя делата им в страната, ги заклейми публично като „шарлатани“. А в последната си предизборна реч изрично изключи коалиция с тях, изтъквайки като аргумент ясно изразеното мнение на неговите избиратели. Но за прокарване на промените в съдебната система Радев по неизбежност ще трябва да разчита именно на тях. След като те след изборната си загуба изрично декларираха готовността си да подкрепят конституционна изменнеия за избиране на нов Висш съдебен съвет и на нов главен прокурор, премиерът Радев може да се възползва от тях, без обаче да се впуска в сделка в замяна на това.
Определен проблем за премиера Радев ще е безспорно и местната власт, която понастоящем се намира в ръцете на сегашните му яростни политически опоненти, като редица кметове се изявяват като местни феодални владетели. В това отношение може да се въздейства донякъде с назначаване на нови областни управители, но решаващо значение ще има при изграждането на местните структури на бъдещата партия на Радев да се заложи на авторитетни и надеждни ръководители на местните организации, които биха спечелили предстоящите местни избори в страната, укрепвайки още повече позициите на правителството и областните администрации.
Още в първите месеци на своето премиерство Румен Радев ще трябва да вземе решение по още един голям проблем, свързан с предстоящите през тази есен избори за държавен глава. Едва ли ще може да заложи на свързаната с вече извънпарламентарна партия БСП Илияна Йотова, която още в хода на предизборната кампания за 52-ро Народно събрание заяви в противоречие с възприетата от Радев линия, че „Русия е агресор“, добавяйки, че „ние винаги с президента Радев сме смятали така“. Погледнато отвън, това недопустимо изявление на Йотова беше опит да се злепостави Радев и да се налее вода в задъхващата се мелница на нейната БСП.
Най-голямото предизвикателство пред правителството на Радев ще бъде турболентната международна среда, в която ще му се наожи да управлява. Съединените щати се опитват най-брутално да съхранят своята хегемония в един все по-непокорен свят. Европейският съюз, взет на каишка от напусналата го Великобритания, се готви открито за война с Русия. Мъчително се оформя един нов, многополюсен свят, в който Китай, Русия, Индия, Бразилия, Южна Африка и други регионални играчи се опитват да се отърват от чуждия диктат, да отстоят суверенитета си и да формират свои естествени сфери на регионална сигурност. Моментната международна ситуация се отнася към онези редки случаи на компресия на времето и пространството, когато почти по едно и също време на много различни места в света се поддържат конфликти, от чийто изход ще зависи бъдещето на света. Световното задкулисие, гъстата западна мрежа от неконтролирани от правителствата неправителствени организации и лидерите на най-мощните западни държави, съзнавайки своя геополитически залез, виждат все по-определено спасение в търсене на външни врагове, тяхното демонизиране и повеждане на война срещу тях, която може да се окаже последната за човечеството.
А България се намира в непосредствена близост до двете най-големи войни – в Украйна и в Близкия изток. Рисковете пред България са много по-сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Защото страната ни се намира на особено важно географско разположение, където се протриват тектоничните плочи на три от най-конкурентните цивилизации: Източноправославната с държава-ядро Русия, Западната с държава-ядро САЩ и Ислямската с още неизлъчена държава-ядро. Зад всяка от тях стои част от българското население, сред които има не само православно мнозинство, но и католическа, протестантска и мюсюлманска малцинствени общности. Конфликтът между цивилизациите все още изглежда външен, но има външни користни сили, които се опитват да го направят и вътрешен за България. И това носи огромни рискове за суверенитета, териториалната цялост и унитарния характер на Република България.
Няма съмнение, че ген. Румен Радев, имащ и диплома за стратегическо планиране, ще съумее да поведе кораба на България из лабиринтите между подводните камъни на световния океан и ще може да я предпази от крушение. Налице са надежди, че обхождайки редовно всички кътчета на страната през последното десетилетие, ген. Радев е осъзнал колко много значи за народа думичката „мир“. И че досегашните продажни български управници, хвърляйки най-безотговорно Родината във всички конфликти на Запада, вече заставиха хората да изграждат семейни стратегии за спасяване на своите синове и внуци при евентуален опит за тяхното хвърляне в огъня на чужди войни. Неговите гласоподаватели биха му простили всякакви други грешки, но не и хвърляне на синовете на България в пожарищата на войните в Украйна и в Близкия изток. И той очевидно е наясно с това.
Респектиращият вот за експерзидента Радев го натоварва със свръхочаквания за разграждане на олигархичния модел на управление на държавата, за освобождаване с помощта и на българските специални служби на завладяната държава, за истинска борба с корупцията, за подкрепа на родния бизнес, за ориентиране към истинската демокрация и възстановяването на гражданските свободи, за преодоляване на потискащия имидж на народа ни като най-бедния в ЕС, за търсене на достойно място на България в изграждащата се нова международна система. Вашите избиратели, генерал Радев, не очакват от Вас отмъстителност за униженията, на които Ви поставяха сглобкаджиите на статуквото, които бяха унижения и за достойнството им като български граждани. Те обаче очакват от Вас възмездие за методичното и съзнателно разграбване на общественото богатство от шайката престъпници, вложили откраднатото в дворци в чужбина, частни яхти и самолети, многомилиардни сметки в офшорни зони и суперлуксозни имоти на името на подставени лица. Те очакват също да им върнете националното достойнство, отървавайки ги от унизителния имидж на България като „най-дисциплинираната членка на НАТО“ и „най-съгласната страна в ЕС“.
Анализатори с право обръщат внимание след изборите на доста разнородния състав на избирателите на Румен Радев, които имат различни, понякога противоположни очаквания от него. Пророкуването им обаче, че мерките на правителството на Радев неизбежно ще предизвикват разочарование у значителни части от неговите избиратели е едностранчиво. Разочаровани, разбира се, ще има. Но здравият разум винаги ще им нашепва, че безспорно Радев е за предпочитане пред Борисов, Пеевски, Василев и Костадинов. Освен това, неизбежно ще наблюдаваме и паралелен процес на приобщаване към каузата на Радев на огромни маси от все още стоящи вън от политиката български граждани, както и пребягване на колебаещи се досегашни поддържници на неговите политически опоненти към подкрепа на правителството на Румен Радев.
Популярно и основателно е да се мисли, че най-успешните хора са онези, на които се е удало през годините да се самодокажат в различни сфери на живота. Румен Радев се доказа като летец, превърнал се в легенда и генерал, командващ Военновъздушните сили. Доказа се и като най-достойния държавен глава, станал пример за подражание. Получил сега уникален властови ресурс, той едва ли ще го пропилее, макар да му се налага да управлява страната в изключително нестабилна вътрешна и външна среда. А той е сравнително млад – на 62 години, и има потенциала за политическо дълголетие в името и за благото на Майка България!
Източник - Novinata.bg