Инфлацията е финансово щастие за всички управляващи, но е нещастие за средната класа и най-бедните
Започна работата на новия парламент, а една от първите му задачи е приемането на бюджет за настоящата година. С въпроси какви трябва да бъдат първите задачи на парламента, как може да бъде преборен олигархичният модел, какви промени в данъците са необходими и как да бъде определяна минималната заплата се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.
– Г-н Дуранкев, вече започна работата на новия парламент. Кои са първите въпроси, с които трябва да се заемат депутатите?
– Народното събрание не е стартъп за нови и още по-големи обещания, а сервиз за спешен ремонт на катастрофирали системи. А в България системите, които се нуждаят от незабавен ремонт, за малката ни страна са огромни: правосъдна, институционална, икономическа, финансова, данъчна, културно-възпитателна, просветна, здравно-превантивна, та чак до морална. Мечтая си тайно новото „по-прогресивно“ Народно събрание да започне с личен морален пример, като подложи на съмнение какво и колко е необходимо на всеки български народен представител в условията на най-бедната страна в ЕС: работно време, възнаграждение, отпуски, транспорт, охрана. И да ореже срамните практики, от която се възмущаваха масово гражданите през последните десетилетия. Не искам да подценявам труда на всеки народен представител, но нека не е луксозен начин на живот чрез прахосване парите от данъците на трудовите хора в реалната икономика. Първата работа на всеки парламент е да си припомни за кого работи: първо, за българския народ; второ, за своите избиратели. Да не забравяме афоризма за главата на рибата!
– Каква е втората задача на парламента?
– Втората задача пред Народното събрание е депутатите да коват нови и да ремонтират стари закони, докато същевременно тече назначаването на меритократична администрация (която да измести клиентелистката бюрокрация) – ръководители и заместник-ръководители за съществуващите 19 министерства и 86 различни звена. Отделно трябва да бъдат сменени и областните управители и техните заместници. Става дума за назначаването на над 400 души, които да влязат решително и авторитетно на тези постове. Румен Радев и неговите хора трябва спешно да са намерили и подготвили такива кадри, всеки от тях притежаващ компетентен и „хладен ум, горещо сърце, чисти ръце“ и без желание да си пълни дълбоките джобове на панталоните си. Тази задача е много, много трудна, но българските граждани очакват не чудеса и магически прогрес, а нормалност – а това в наши дни вече звучи почти революционно. Ако депутатите започнат с цените, доходите и сигурността, ще има аплодисменти. Ако започнат със себе си, ще има скандали, протести и стачки. Никой не знае колко ангели могат да танцуват на върха на една игла, но всеки политик трябва да осъзнава, че площад „Демокрация“ лесно може да събере стотици хиляди протестиращи.
– Следващите задачи какви са?
– Успоредно с втората задача трябва да протича и третата – сглобяване и приемане на „бюджетната дисциплина с човешко лице“, като се направи и ревизия на бюджетите акробатики от 2020-2025 г. и до момента – 2026 г., на които биха завидели и артистите от Cirque du Soleil. Но ако споменатият цирк пълни своите каси, повечето наши „бюджетари“ са опразвали хазната и са ни товарили с нови дългове. С една дума, „Успех!“ на Народното събрание и на прогресивисткото правителство, което очакваме с нетърпение! Въпреки че нямам нищо общо с „Прогресивна България“, съм сигурен, че ще направят големи и бързи крачки към нормалността.
– От „Прогресивна България“ имаше заявки, че ще се борят с олигархичния модел. Как могат да направят това?
– Авгий, царят на областта Елида, с години не бил почиствал огромните си обори. Херкулес трябвало да ги почисти за един ден. Вместо да се захване с мръсен и тежък физически труд, той отклонил реките Алфей и Пеней, чиито води отмили нечистотиите. Радев (и неговите хора) трябва да отклонят реките „Силови структури“ и „Правосъдие“, за да почистят оборите в областта България. За разлика от Херкулес, на Радев му трябват към две години. Олигархичният модел не е мит, а резултат от слаби правила, корумпирани личности (не институции!) и силни парични връзки (с „ресто“ за услугата). Той не се побеждава с гневни речи, а с тихи, но твърди решения: прозрачни обществени поръчки, реална конкуренция, независим контрол и равни правила за всички. Най-големият враг на олигархията е скучната, но работеща държава, която троши „схемите“. Когато законът стане по-силен от телефона, моделът започва да се пропуква. А когато печалбата идва от иновации, а не от „близост“ до властта, икономиката оздравява. Истинската антикорупционна мярка е работещата държава – скучна, предвидима и справедлива. Да направим сметка: 100 дни ще са необходими на работещо НС и правителството, за да отсече горната част на корупционния айсберг. Долната част ще чака кметските избори. А отнемането на малка част от „законното“ богатство на вече свръхбогатите олигарси е въпрос на данъчна революция, за която ЕС и ПБ не са готови.
– При приемането на бюджета за 2026 г. необходими ли са промени в данъчните ставки на данъка върху доходите и на данъка върху печалбата?
– Предварителното обещание на всички парламентарно представени партии и коалиции е „да не се пипат данъците“. Същите слова произнесе и Радев, чух ги и от Дерменджиев преди изборите. Обяснението звучеше неубедително – за България това било основно конкурентно предимство. Без да навлизам в икономическа теория и анализи на практиката, това обяснение е най-малкото подвеждащо. Така че официалният Бюджет 2026 г. ще се „пипа“ при сегашните данъци, но ще се пълни на драго сърце от огромната инфлация, която опразва джобовете, но захранва хазната. Инфлацията е финансово щастие за всички управляващи, но е нещастие за средната класа и най-бедните. Да гледаме към Бюджет 2027 г., който се очертава още по-сложен за изграждане, понеже през следващата година дълговото напрежение ще се увеличи още повече. През следващите месеци от „Прогресивна България“ ще стигнат до съществени прозрения и ще „пипнат данъците“. Още един допълнителен аргумент. Радев обещаваше да намалява неравенството, което в най-бедната страна на ЕС е най-високо. Ако той успее да намали неравенството при плоски данъци, вероятно ще бъде номиниран за Нобелова награда по икономика, понеже досега – навсякъде по света, неравенство се намалява само с прогресивни данъци.
– В края на миналата година от КТ „Подкрепа“ предложиха да бъдат обложени капиталите, които излизат от страната под формата на дивиденти. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
– Когато спомена в чужбина, че данък дивидент в България е 5%, настъпва шок, подозрително мълчание, последващ смях и въпрос: „Вие луди ли сте?“. Винаги отговорим: „А вие за какви ни мислихте?“. Най-обичани у нас са богатите! Дивидентите, изплащани към юридически лица, които са данъчни местни лица на държава от ЕС, обикновено са освободени от облагане (0% ставка).
– За ДДС има различни мнения, от това, че данъкът трябва да бъде повишен, за да бъде намален бюджетният дефицит, до това, че трябва да има по-ниски ставки за някои стоки. Необходими ли са промени в ставката на ДДС?
– За ДДС картината в ЕС е много по-еднозначна от тази при подоходния данък, при който се прилагат най-различни ставки. Няма държава, прилагаща едно ДДС за всички стоки, всички 27 държави прилагат диференцирани ставки. Но Директивата за ДДС в ЕС задължава всички страни да имат минимална стандартна ставка от 15%. Държавите могат да прилагат 1 или 2 намалени ставки (обикновено равни или над 5%), нулева ставка (0%) за определени стоки и супернамалени ставки (1-4%) – по исторически причини. ДДС в ЕС не е само фискален данък – той е и социален инструмент. Затова диференциацията се използва за храни, лекарства, книги, детски стоки, енергия. Ще подчертая, че ДДС е най-регресивният данък – бедните плащат по-голям дял от дохода си от богатите. Затова е нормално 25% ДДС (селективно) да се заплаща при покупка на луксозни стоки, скъпи автомобили, яхти, самолети, висок клас услуги без социална функция. Или, например, 200% при хазартни игри, 2000% при смяна на пола и т. н. – за социална защита. Но нали „няма да пипаме данъците“, освен надолу? Понеже хиляди лобисти (не винаги с празни куфарчета) обикалят селектирани „народни“ представители и държавни служители, охкайки, айкайки и ойкайки за тежестта на определен бизнес, за да им се смъкне ДДС-то, обещавайки – и никога не изпълнявайки – смъкване на цените. Сега да обобщя. Няма смисъл да се разговаря за промяна на ДДС без да се говори за едновременна промяна на данъка за физически лица и корпоративния данък. Трябва да се говори за цялостна данъчна реформа!
– Предишното редовно правителство предложи вдигане на осигуровките. Смятате ли че това е необходимо?
– За целта е необходимо предварително да изчислим т. нар. „данъчен клин“, който се дефинира като делът от общия разход за труд, който не достига до работника като нетна заплата, а се изземва под формата на данъци и социални осигуровки. България има относително нисък номинален данък (10%) и социални осигуровки (общо около 33%: 18-19% за работодател + 13,8% за работник), но висок ефективен данъчен клин при ниски доходи, заради липса на необлагаем минимум и плоски осигуровки. Данъчният клин от около 43% е от типа „широк“, който свива чистия доход, ограничава ръста на доходите на трудещите се и отблъсква вноса на качествена работна сила. Само да допуснем, че ако не се премахне данъчното облагане на минималната работна заплата (МРЗ), а тя се увеличава чрез прехвърляне на целия осигурителен доход от работодателя към работника и МРЗ се индексира с индекса на инфлацията, то тогава през 2027 г. тя трябва са стане поне 767,65 евро, а през 2028 г. – поне 800 евро. Такава реформа ще има положителни ефекти както при по-високата осигурителна основа, така и за по-високи бъдещи пенсии (по-добра адекватност). НОИ ще печели структурно, без нови задължения, а тази реформа не намалява осигурителните приходи, не изисква бюджетна субсидия, просто прави труда по-прозрачен и по-справедливо остойностен. С други думи, осигуровките ще могат да растат без да се вдигат ставките. За такива цели служи икономическата наука, а не за пропаганда на „плоски данъци“!
– Каква е добре да бъде политиката по отношение на максималния осигурителен доход?
– България е сред страните с най-нисък максимален осигурителен праг в ЕС, въпреки тенденцията за неговото ежегодно увеличаване. Това прави страната привлекателна за високоплатени специалисти, но поставя въпроси за дългосрочната стабилност на пенсионната система. Образно казано, ниските осигурителни тавани привличат кадри, но изгонват бъдещите пенсии. Максималният осигурителен доход (МОД) трябва да расте, но умно, предвидимо и честно. И най-вече – да не превръща социалното осигуряване в клуб с „таван за солидарност“. Когато доходите растат без таван, а осигуровките – с таван, системата на осигуряването се накланя и проваля – както става в България. Затова, може би, в страни като Унгария, Естония и Швеция, са махнали въобще „тавана“. Каква е разумната политика за България, казано човешки? Плавно и автоматично повишаване на МОД – обвързано с нарастването на средната заплата, а не с лобирането в полза на богатите, както е сега. И с ясно съответствие: който внася повече, да има и по-ясна връзка с бъдещите права – иначе солидарността започва да изглежда като данък без смисъл. Ако днес пестим от осигуровки, утре ще пестим от пенсии – изборът е прост. Затова, ако има „таван на МОД“, нека е 3 пъти средната работна заплата, но не по-малко. Това е и експертният консенсус.
– Какво трябва да бъде направено по отношение на минималната заплата. Добър вариант ли е да бъде определяна като 50 на сто от средната за страната.
– Краткият ми отговор е „Да!“ – като принцип, но не като автопилот. Минималната заплата трябва да бъде котва за достоен труд, не спасителна лодка за бедността. Нивото от 50% спрямо средната заплата е ориентир, не догма – но е по-добър от хвърлянето на зарове или послушанието към лобитата на едрия капитал. МРЗ като дял от 50% спрямо средната заплата има смисъл, понеже това е общоевропейски използван ориентир, а не екзотична идея. Дава предвидимост за бизнеса и защита за работещите, като намалява работещата бедност, без автоматично да убива заетостта. Принципната европейска политика е МРЗ да расте по-бързо от динамиката на икономиката, за да намалява социалното неравенство. И това е „прогреситка“ принципна политика, от която, Радев няма как да се отклони.
– Какви съкращения на бюджетните разходи може да бъдат направени. Бизнесът иска свиване на администрацията, но къде може да бъдат направени съкращения?
– Позволете ми да разширя въпроса. Защо да се говори само за свиване на разходите на държавата, а да се забравят бомбастичните месечни заплати от по над 100 000 евро на управители в частния сектор, както и хвърляните стотици милиони за лъскави административни сгради на фирмите? Не може да искаш строги диети („постни пици“) за държавата, докато частният сектор празнува 365 дни с шампанско! Когато режем само публичните разходи, а не поглеждаме частните излишества, не правим реформа – правим морална асиметрия. Справедливостта започва в момента, когато всички затягат колана с еднаква мярка. И понеже икономиката на България е в тежка криза, запушването на всякакви пробойни – държавни и частни, е наложително и справедливо. Съкращения са възможни, но не с лозунга „да режем администрацията“, а с принципа „да режем неефективността – навсякъде“. Наистина има място за съкращения (без популизъм) в публичните разходи. Виждаме дублиращи структури и агенции, които произвеждат доклади за други доклади; външни консултантски договори, които често струват повече от вътрешния капацитет, неефективни капиталови разходи – сгради, ремонти и „представителност“, които не повишават обществената полза. Държавата не е фирма за интериорен дизайн – не ù трябват лъскави фасади, а работещи процеси.
Интервю на Стефан Кючуков пред „Труд news“
