Тези дни отбелязваме 145 години от създаването на морското образование в България—юбилей на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ . Записало скромното си името в 1881 година като Школа за подготовка на машинисти за новосъздадената Дунавска флотилия, днес то е авторитетна институция от национално значение за подготовка на кадри с висше образование за военноморските сили и за гражданското корабоплаване и морската индустрия на България. Като образователна и научна институция училището е член на редица авторитетни международни организации, регулиращи правилата на корабоплаването в световния океан, научната изследователска дейност и експлоатацията на морските ресурси и международното морско право . Всичко това го превърна в желано училище за младите българи и на хора от редица чужди страни.
България и българите много векове живеят на тази територия, благословена от природата с планини и плодородни равнини, с морето, с морския бряг. Но морето много векове не става част от живота на народа и държавната политика на България. Корабоплаването, морската търговия, военния флот не стават част от бита, поминъка и живота на българина. Векове ние присъстваме в световната история само като обитатели на една благословена територия. Причините на този исторически парадокс са много и не са предмет на тези юбилейни разсъждения. Може би едната е ограничените търговски връзки между народите по бреговете на Черно море след края на гръцката колонизация и втората – прекъсване връзката на Черноморието със Средиземно море , след овладяването на Проливите от Османската империя. И това отношение на българите към морето се запазва чак до освобождението на България от турско иго през 1879 г., но името ни на държава без морски интереси се запазва дълги години и след това.
Когато завършва Първата световна война на Парижката конференция за мир България е за пореден път в групата на губещите, след бляскавите победи на бойното поле. Преговарящите български дипломати и държавници правят отчаяни опити да запазят за България историческите наши земи по брегове на Егейско море. В тези критични преговори участва и премиерът на Гърция Венизелос. В едно от своите злостни антибългарски изказвания той прави историческо отклонение: Какъв излаз на Егейско море искат Българите. Те имат излаз на Черно море, но по брега му са само гръцки поселения: Василикос, Созопол, Ахелой, Анхеало, Несебър и има само едно българско селище – Свети Никола и неговите къщи са обърнати с гръб към морето. Оскърбително, но вярно. Срамното потвърждение правотата на Венизелос може да се открие и в архивите на българското Народно събрание. През двадесетте години на ХХ век в парламента сериозно се дебатира предложението на един народен избраник да се ликвидират и без друго минималните морски сили на България, та да се намалят харчовете на хазната.
България хилядолетие е с гръб към морето. Затворена в своите граници тя изгражда живота и бита си здраво стъпила на сушата. Нейните връзки с външния свят са пътищата на керваните. Но минава век и половина след освобождението от турско иго и ние, българите, българската държава вече сме с лице и поглед към морето. Днес България има развити морска индустрия, търговско корабоплаване, корабостроене, научни изследвания в акваторията на Черно море и извън него, усвояват се богатствата на нашия шелф, риболов.
Кой отвори пътя към това чудо? Няма да е нескромно ако посочим неговият главен творец: Висшето военноморско училище. Честването на тази забележителна годишнина е повод да оценим другите измерения на неговата ролята и мястото в историята на българската държава. И те надхвърлят заслугата му само като инструмент за подготовка на квалифицирани кадри. Днес ние сме свикнали с това с това, че сме морска държава и го приемаме като даденост от векове. Но, казахме, били са други времена. Бяха нужни почти век и половина на хиляди умни, талантливи и с поглед към бъдещето командири и преподаватели да подготвят ума на българина да открие морето, да намери поминък в него и да опознае далечни народи и култури. Те трасираха пътя на България към морето. И няма да съгрешим ако кажем, че те обърнаха българина и българската държава с лице към морето. Българските млади мореплаватели постепенно станаха стопански и военни дейци, със слово и дела постепенно измениха съзнанието на народа, помогнаха на политиците и държавниците да погледнат на морето като източник на блага, почивка и просперитет. И не на последно място: да осъзнаят, че българското море и териториални води имат нужда от защита, от военноморски сили и отбрана. Нека спомним думите на Иван Вазов, казани по друг повод, но на място и за проблемите, които обсъждаме:
И в няколко дена тайно и полека
Народът порасте с няколко века.
Историческият процес на обръщане на България и българина с лице и широко отворени очи към морето и външния свят беше започнат в стените на това светилище, носещо името „Н. Й. Вапцаров“. Тази заслуга му отрежда достойно място в историята на държавата България.
