Днес мрежата е затлачена от коментари за „сделката“ с Турция, която иска, за да се прекрати неизгодния за България договор с „Боташ“, да построим „Черноморската магистрала“ и след завършването ѝ да я дадем на Турция на концесия. В разискванията доминира отчайващото недоверие на българите, че сме способни да направим каквото и да било сами и за това да дадем магистралата покрай морето да бъде построена от Турция (или Китай), които строели качествено.

Създадената ситуация е плачевният резултат от десетилетната слугинска политика на ГЕРБ – спирането строежа на „Белене“, на „южен поток“ и нефтопровода „Бургас – Александрополис“ , прескъпите сделки за F16. Така наместо да получаваме газ и нефт пряко (най-евтино) от Русия, сега ще получаваме газ от Турция или от Гърция (течен, американски (много по-скъп) и ще строим ж.п. линия от Бургас до Бяло море (по искане на гърците за превозване на нефт).

Не е ясно как ще се промени договорът с „Боташ. Това е първото, което трябва да се договаря, преди да се разговаря за „Черноморската магистрала“ – независимо , че явно договорите за магистралата и газовата връзка с Турция ще се подписват едновременно (не трбва да бъде един общ договор).

Тук искам да привлека вниманието на Правителството ни, че за Турция българската „Черноморска магистрала“ е от първостепенно стратегическо значение.

Тя ще пресече Странджа и ще минава покрай/през територията на Източна Стара планина, с преобладаващо българско турско население. След Варна, магистралата отново ще мине през добруджански земи, включително до района на Силистра отново с българско турско население. Така тези български земи ще бъдат най- пряко свързани с Турция! Замисълът по-нататък, явно е, да се пресече и Дунав и през Румъния да се стигне до бесарабските земи (Молдова, Украйна) с православно гагаузко население – покровителствано от Турция (защото от десетилетия е зарязано от България).

Черноморската магистрала ще осигури прекрасна връзка на Турция с Украйна, с която Ердоган отдавна провежда съвместна антируска политика (независимо от двойните му игри с президента на РФ Путин).

Това ще има фатални последици за България!

Какво може да се направи? По-добре ще е, ако Турция иска концесия върху български магистрали, това да е магистралата, която да се построи през Прохода на републиката (Хаинбоазкия проход) – най-пряка връзка от Одрин с Дунав мост при Русе. Още повече, че България днес няма достатъчно средства за незабавно строителство на магистралата край морето.

Новата ситуация изисква и незабавно нормализиране на отношенията ни с Уктрайна: връщане на все по-нагло държащите се у нас украинци в страната им, нормализиране на търговските и икономически отношения, на политика срещу неофашистката политика на Зеленски и европейските му псевдолиберали -поддръжници.

Да започне активна политика за възстановяване на нормални икономически, политически и културни връзки с РФ. Още от следващата година черноморските ни курорти да се напълнят отново с руски туристи, да се поднови изграждането на „Белене“, да подновим търговията с Русия, особено на селскостопански стоки.

Необходимо е и преразглеждане на българското участие в дирижираните от Британия политики на „Трите морета“, насочени изцяло срещу Русия. (Впрочем, някой може ли да ми покаже поне една пробългарска проява на Британия)?

Кризата с „Боташ“ ни задълждава да направим категорична преоценка на договорите, които сключваме с външни партньори. Как така в договорите ни няма клаузи, защитаващи българските интереси. Кой е виновен за това? Няма и наказания за допусналите такива фрапантни грешки.

Българската държава трябва да преоцени всички договори за концесии: (Софийска вода, за злато, цветни метали и др – каквото и да ѝ коства това)! Предалите с тези договори националните интереси да бъдат дадени на съд. Без такъв подход нищо добро не ни очаква. Наказание трябва да има и за неудачния договор с „Боташ“, корекцията на който ни доведе до такива изпитания!