Как робството, държавата и неудобните факти изчезват от историята на Петър Кичашки
Статията „За щастие капитализмът няма алтернатива“, излязла под перото на щастливия д-р Петър Кичашки в „Труд“, не е научно-популярен текст. Тя е идеологическа проповед, в която историческите факти са подбрани така, че да обслужат предварително написано заключение. Най-куриозното е, че авторът – който не е икономист, но се упражнява да пише по икономика, се позовава на историка Свен Бекерт, но пропуска именно онези трудове, които направиха Бекерт световноизвестен – изследванията му върху връзката между капитализма, робството и колониалното насилие.
С цялото ми уважение към юриста Кичашки, но без комплимент към икономическите му познания, някои брутални неточности съпътстват този вълнуващ текст.
Ето моите забележки.
1. Историята на капитализма
не започва със свободата, а с робството
Според Кичашки капитализмът е естествено продължение на човешката склонност към търговия. Това е грубо опростяване.
Търговия е имало в Египет, Месопотамия, Китай и Рим. Но никой сериозен историк не нарича тези икономики капиталистически. Пазарът е много по-стар от капитализма.
Още по-фрапиращо е пълното отсъствие на робството от разказа. Читателят остава с впечатлението, че модерният капитализъм е създаден от героични предприемачи, въоръжени единствено с идеи, трудолюбие и честност.
Само че самият Свен Бекерт твърди нещо друго.
В своите изследвания (виж например Slavery’s Capitalism: A New History of American Economic Development) той показва, че памукът, който захранва британската индустриална революция, е произвеждан основно от робски труд; че банки, застрахователи и кредитори са финансирали робовладелската икономика; че значителна част от ранното капиталистическо натрупване е неразделно свързана с насилие, принуда и колониално господство.
Да цитираш Бекерт, но да премълчиш робството, е все едно да цитираш Маркс и да премълчиш класите; или да цитираш Дарвин и да премълчаваш еволюцията.
Това не е анализ. Това е интелектуална селекция по идеологически признак.
2. Историята на социализма също показва
възможности за силно икономическо развитие
Понеже Кичашки не е живял при реалния социализъм (много различен от капитализма), съм длъжен да му опресня някои факти, без да идеализирам този период.
Ако капитализмът е единствената система, способна да ражда иновации, как тогава СССР създава редица фундаментални научни и технологични пробиви, а България се превръща в ключов изследователски и технологичен център в рамките на СИВ? Това не доказва превъзходството на социализма. Но категорично опровергава тезата, че научният и технологичният прогрес са монопол на капитализма.
Сред постиженията на СССР има разлика между „догонващи технологии“ и истински фундаментални пробиви. Към втората категория спадат първият изкуствен спътник в света – Спутник 1 (1957 г.), първият човек в Космоса – Юрий Гагарин, първата жена в Космоса – Валентина Терешкова, първата космическа разходка – на Алексей Леонов, първите орбитални станции „Салют“ и по-късно „Мир“. Това не са търговски продукти. Това са научно-технологични пробиви, променили човешката цивилизация.
В ядрената физика СССР изгради една от най-силните школи по теоретична физика в света чрез Игор Курчатов, Андрей Сахаров, Лев Ландау, Николай Басов, Александър Прохоров. Съветските учени имат водещ принос към квантовата теория, ядрената физика и лазерните технологии. Няколко от тях получават Нобелови награди.
Може би най-силното поле на съветската наука се разви в математиката. Школите на Колмогоров, Понтрягин, Гелфанд, Новиков, Арнолд и т.н. са сред най-влиятелните в света през ХХ век. СССР спечели световно признание в теорията на вероятностите, топологията, динамичните системи и функционалния анализ.
Трудно е да се твърди, че тези постижения са резултат от „правото да забогатееш“.
България също не е била само производител на домати и мотокари.
В българската история след 1945 г. също съществуват научни постижения, които днес често се премълчават.
През 70-те и 80-те години България се превръща в основен производител на компютърна техника в СИВ. Създадени са компютрите „Правец“, периферни устройства, промишлена електроника, софтуерни системи. Заради тази специализация страната получава определението „Силициевата долина на социалистическия лагер“.
България е далеч повече от държава с двама космонавти. Още през 1972 г. българска апаратура е изведена в Космоса. Разработени са над 150 космически прибора и експеримента по програмата „Интеркосмос“. Страната става 18-ата космическа държава и една от малкото с двама космонавти.
Особено значим е приносът на академик Иван Странски, чиито трудове върху теорията на кристалния растеж имат фундаментално значение за физиката на повърхностите, металургията и материалознанието.
По време на социалистическия период са изградени Националната астрономическа обсерватория Рожен, мощни институти на БАН, школи по физика, математика, автоматизация и изчислителна техника.
Бих попитал д-р Кичашки няколко въпроса. Ако само капитализмът поражда наука, как СССР изведе първия човек в Космоса? Ако само частната печалба стимулира технологичния прогрес, защо най-големите космически и математически пробиви на ХХ век често идват от общество, в което милиардери нямаше? Ако единствен двигател на иновацията е предприемачът, защо социалистическа България успя да създаде мощна електронна индустрия, космически програми и научни школи с международно признание?
Това, разбира се, не означава, че социалистическият модел е бил по-ефективен от капиталистическия. Историята не показва това. Но историята със сигурност не показва и обратното твърдение на Кичашки – че научният прогрес е изключително дете на капитализма.
По-точното историческо заключение е друго. Големите научни пробиви възникват при различни обществени системи. Те са резултат от образование, култура, институции, ресурси и талант. Да се свеждат единствено до пазара е не история, а идеология.
3. Най-голямата измама в текста е
фалшивият избор
Цялата статия се крепи върху една елементарна манипулация: или капитализъм, или ГУЛАГ; или пазар, или ужасяваща нищета; или Безос, или глад.
Но реалният свят не изглежда така.
Съществуват американски, германски, скандинавски, японски, южнокорейски, китайски и кооперативни разновидности на капитализма. Самата теория за „разновидностите на капитализма“ разглежда либералния англосаксонски модел и координираните европейски модели като различни капиталистически системи, а не като вариант на капитализъм срещу социализъм.
Германия е капиталистическа държава, но не прилича на САЩ. Социалната пазарна икономика съчетава частна собственост, силни синдикати, социална защита и сериозна държавна регулация.
Швеция е капиталистическа държава, но с високи данъци и активно преразпределение.
Япония и Южна Корея се индустриализират чрез активна намеса на държавата.
Китай изгради втората икономика на света чрез комбинация от пазари и държавен контрол. Най-голямата слабост на тезата на Кичашки за Китай е нейната логическа непоследователност. Когато Китай е беден, това се обяснява със социализма; когато Китай става втора икономика в света, това изведнъж се оказва капитализъм. Така всяко постижение автоматично се приписва на пазара, а всеки провал – на социализма. Това не е научен анализ, а идеологическа счетоводна операция. Истината е, че Китай разви собствен модел, съчетаващ държавно планиране, държавна собственост, контрол върху финансите и пазарни механизми. Именно неговата хибридност, а не чистият капитализъм, е голямото предизвикателство пред догмата за „безалтернативния“ капитализъм.
След Китай веднага пропагандистите „изследват“ Куба и Северна Корея. Това е добре познат пропаганден похват: за капитализма се избира САЩ, за социализма се избират Куба и Северна Корея. По същата логика някой би могъл да сравнява Люксембург с Хаити, Швейцария със Сомалия, и да доказва превъзходството на капитализма чрез най-лошите примери от другата страна – пак с капитализма.
Следователно въпросът не е дали има алтернатива на капитализма.
Въпросът е кой тип капитализъм е по-добра алтернатива, например, на „българския“ корупционно-мафиотски модел? Или на „Големия красив капитализъм“ на Тръмп?
Точно този въпрос Кичашки старателно избягва.
4. Под прикритието на историята
ни се предлага вяра
Най-слабата страна на текста е неговият почти религиозен тон. Предприемачите са представени като светци. Пазарът е представен като всезнаещ разум. Държавата се появява единствено като пречка. Критиците на капитализма са сведени до „завистници“, „лицемери“ и „манифестиращи социалисти“.
Това не е език на науката. Това е език на агитацията.
Истината е далеч по-сложна и по-интересна. Капитализмът безспорно създаде огромно богатство и технологичен прогрес. Но същият този капитализъм исторически е бил свързан с робство, колониализъм, имперски войни, монополи, алчни транснационални корпорации, циклични кризи, екпсплоатация и крайни социални неравенства. Да се разказва само едната страна, е не по-малко подвеждащо, отколкото да се разказва само другата.
Затова най-неприемливото в статията не е, че защитава капитализма.
Не.
Неприемливото е, че се представя за история, а всъщност е апология; че се позовава на Свен Бекерт, докато пренебрегва централните му тези; и че заменя сложния исторически анализ с лозунга на всяка идеология: няма алтернатива.
А когато някой историк, икономист или публицист започне с твърдението, че историята е приключила и алтернативи няма, обикновено това е сигурен знак, че е престанал да анализира и е започнал да си вярва.
Източник - Блог на автора