Какво представлява „социално-емоционалното учене“, което е вписано в законопроектите и за което ще чуваме все по-често и какво не е наред с него
В момента в българския парламент са внесени две отделни предложения за промени в Закона за образованието. Едното е от ГЕРБ, другото – от ППДБ. Законите се приемат тихо, с технически текст и без шум. Публичен дебат е възможен само докато те все още се обсъждат в парламента.
Двете предложения се припокриват и допълват в една и съща посока – повече институции навлизат в живота на вашето семейство, а вие имате все по-малко власт да вземате решения за собствените си деца. Статията е дълга, така че ви съветвам първо да прегледате подзаглавията за да се ориентирате преди да решите да я игнорирате. Важно е да се противопоставим на тези зловредни опити за нововъведения.
Почти от самото раждане на вашето дете, то ще бъде наблюдавано и за него ще се събират данни
Предложението на ППДБ разширява държавната информационна система така, че да включва данни за децата още от яслената възраст. Досега системата обхващаше детски градини и училища. (чл. 250, ал. 1 – ППДБ)
Какви данни? Кой ще има достъп до тях? Законът не казва точно. Казва, че ще се определи по-късно с наредба. (чл. 6б, ал. 2 – ППДБ)
Какъв впрочем е проблемът ако нямаме нищо за криене? Данните не са неутрални. Ако някой наблюдава вашето дете, той не просто записва факти, а и интерпретации. Той категоризира, слага етикети. „Детето е тихо“ може да означава „спокойно и съсредоточено“. Или може да означава „социално изолирано, нуждае се от интервенция“. Кое от двете ще бъде записано зависи от конкретния специалист, от неговото обучение, от институционалния натиск, от личните му нагласи. Вие може да смятате, че детето Ви няма проблем, а държавата да реши, че то има проблем и да се захване да го разрешава.
Освен това, данните остават и се пренасят – етикет, поставен на детето ви в яслите, ще се пренесе в училището и там ще го посрещнат с предварителни нагласи, които може да са далеч от реалността и в ущърб на детето ви.
Друг проблем е, че понякога данни се случва да изтичат и с тях може да се злоупотреби.. През 2010 година в Обединеното кралство беше взето решение подобна база данни да бъде унищожена, тъй като благодарение на изтекли данни 11 милиона деца бяха поставени в рискова ситуация.
И накрая – проблемът у нас става още по-сериозен в светлината на това, че новите предложения включват и интегрирането на няколко институции, а това означава, че всички те, а не само училището, ще имат достъп до информацията. Как това е проблем? Представете си, че се чудите дали да споделите с учител чувствителна информация за вашето дете. Как ще се почувствате ако знаете, че той ще я сподели със социален работник? Може би ще премислите дали да я споделите.
А ако законът се приеме, вие самите няма да знаете какво е записано за детето ви в училище и до кого ще достигне тази информация. Впрочем, предложението на ППДБ създава постоянна работна група между Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за закрила на детето. Тази група ще изработва национални стратегии и планове, които засягат всички деца в България – от яслата до края на училище. (чл. 6б, ал. 2 – ППДБ). Това означава, че между тях ще тече информация и за вашето конкретно дете, по неясни за вас правила, които не са регламентирани в закона, а ще бъдат определени с наредба, не с гласуване в Народното събрание. При смяна на властта, няма да е нужно да се гласуват промени в закона, а новата власт ще промени наредбата както намери за добре и вие най-вероятно няма и да чуете за това.
Социален работник в задължителния екип – при всяко дете с каквото и да е затруднение
Предложението на ППДБ казва следното: когато се прави оценка за подкрепа на дете, в екипа задължително участват педагог, психолог, социален работник от отдел „Закрила на детето“ и личният лекар на детето. И това ще се случва не при подаден сигнал или някакъв проблем, а по принцип.
Едновременно с това, ако се приеме предложението на ГЕРБ, социални работници ще присъстват физически в сградата на училището като редовна практика, с предназначени за тях помещения. (чл. 182а – ГЕРБ)
Заедно двете промени означават: социалният работник е в сградата на училището (чл. 182а – ГЕРБ) и участва в екипа, който оценява вашето дете (чл. 188, ал. 2 – ППДБ).
Какво означава това на практика? Да си представим, че детето ви е разсеяно, или срамежливо, или трудно се справя с математиката. Учителят забелязва и записва информацията. С тази информация се запознават училищният психолог, социалният работник и пр. Те интерпретират ситуацията както могат, без ваше участие, съставят “план за подкрепа“ и ви уведомяват. Могат да вземат предвид и вашето мнение, но може и да не го вземат. Все пак те са екип от специалисти, който работи “в най-добрия интерес на детето”.
А ако вашето дете няма никакви проблеми и затруднения?
Така смятате вие, който сте обикновен родител. А екипът професионалисти може да смята друго. Предложението на ГЕРБ въвежда постоянно действащ екип във всяко училище, който наблюдава всички деца и търси „потребности“. Не чака сигнал или пък родителят да поиска помощ. Работи постоянно. (чл. 178, ал. 5 – ГЕРБ)
Новите програми – за „социално-емоционално учене“ (чл. 178, ал. 1, т. 16 – ГЕРБ), за „житейски умения“ (чл. 187, ал. 1, т. 8 – ГЕРБ), за „деца в риск от бедност“ (чл. 178, ал. 1, т. 17 – ГЕРБ) – важат за всички деца, независимо дали имат статут на дете с особени потребности. По-късно ще разгледам и въпроса за проблематичното „социално-емоционално учене“.
При достатъчно широка дефиниция на „потребност“ – а законите дават именно такава (т. 27а от Допълнителните разпоредби – ГЕРБ) – може да се открие, че всяко дете може да е нуждаещо се от нещо. Тихото дете е може би социално изолирано. Шумното – поведенчески затруднено. Детето от бедно семейство е „в риск“. Детето от развеждащи се родители – също.
Какво означава „дете в риск“ и защо този израз трябва да ви притеснява
Предложението на ГЕРБ променя дефиницията на „дете в риск“ – вече препраща към Закона за закрила на детето, където тази категория е определена много широко. (т. 6 от Допълнителните разпоредби – ГЕРБ). Ако специалист реши, че подценявате детето си, че не можете да му осигурите подходяща подкрепяща среда, че не осигурявате правилно емоционално развитие или хранене, например, то вашето дете е „дете в риск“.
Ако детето ви е категоризирано като „дете в риск“, се задейства Агенцията за закрила на детето. Там правомощията са съвсем различни и намесата в живота на вашето семейство може да е принудителна.
А с двата закона заедно: социалният работник от Агенцията за закрила на детето вече е в сградата на училището (чл. 182а – ГЕРБ) и в екипа, оценяващ вашето дете (чл. 188, ал. 2 – ППДБ). Прагът за активиране на по-тежките механизми на закрила е много по-нисък от преди.
Какво представлява „социално-емоционалното учене“, което е вписано в законопроектите и за което ще чуваме все по-често и какво не е наред с него
Социално-емоционалното учене е методика, която е въведена в над 80% от американските училища. Освен това е широко популяризирана от УНИЦЕФ по целия свят, а българското Министерство на образованието и науката от поне 2 години е поело ангажимента да постави този метод в основите на българското образование. Все повече образователни институции вече изпълняват проекти, свързани с този метод, организират се обучения, конференции и т.н. Методът е включен и в концепцията за програмата за новия учебен предмет “Добродетели и религия”. И навсякъде ще чуете добри думи за този метод – от две групи хора – тези, които имат интерес да бъде въведен и тези, които не знаят за какво става въпрос, но им звучи добре.
Никой у нас не говори за това, че в САЩ липсва консенсус за този метод, че някои училища започнаха да се отказват и че той бива сериозно критикуван от години. Ето само част от възраженията на критиците:
- Ролята на училището се е разраснала отвъд образованието. Училището е поело грижата за психическото здраве на учениците, за възпитанието им в определени нагласи и ценности (които може да се разминават с тези на родителите), измерва постигнатите нагласи, съхранява събраните данни, при това без съгласието на родителите.
- Учителите са в нова роля – подобна на тази на терапевти / социални работници / свещеници, при това без да са квалифицирани..
- Училището има ниски очаквания за човешкия потенциал – фокусът вече не е върху академичното образование, а върху “релевантно”, “инклузивно”, увлекателно, отчитащо “истинските нужди” на учениците. Тоест, учениците се занимават повече със собствената си личност и им се предлагат забавления отколкото да получават сериозно образование.
- Патологизирането на детството – училището възприема всички ученици като травмирани, неустойчиви, крехки, а когато те биват третирани като такива, стават по-малко психически устойчиви и по-силно зависими от ритуализираната емоционална подкрепа, осигурявана от държавата чрез училищния персонал.
- Учениците биват насърчавани да споделят чувствителна информация за себе си и семействата си с целия клас, а тази информация лесно бива използвана от злонамерени съученици, които упражняват тормоз. Освен това най-често методиката тласка учениците към отчуждаване от родителите.
При спор с училището – вие сте в по-слаба позиция
Представете си, че специалистите казват, че детето ви трябва да се обучава по различен начин или се нуждае от конкретна подкрепа, а вие не сте съгласни, а в нито един от двата закона не е записано ясно правото ви да кажете „не“.
Предложението на ГЕРБ въвежда задължителна медиация. (чл. 107, ал. 5 – ГЕРБ). Какво означава това на практика? Ако не желаете да се обърнете към медиатор, законът мълчи. По-скоро изглежда, че екипът специалисти ще има право да прави каквото реши.
Ако пък се обърнете към медиатор, трябва да имате предвид, че това не е безплатно, както и че медиаторът не е ваш адвокат. Медиаторът осигурява неутрална територия, на която да се опитате да се споразумеете с училището, а той ще следи за това раговорът да тече цивилизовано. Ако ли пък искате по време на медиацията да ви подпомогне адвокат или друг специалист, ще трябва да си наемете. Ако след тази процедура не сте доволни, нямате право да изнасяте каквато и да е информация за това как е протекла. Ако под натиск, поради умора и объркване се съгласите да подпишете споразумение, което след това осъзнаете, че не ви устройва, няма как да го обжалвате.
Медиацията е приемливо решение за две страни с равни сили, а тук нещата не стоят така. От едната страна на масата е екип от професионалисти – учителят, психологът, специалният педагог и социалният работник, всички с обща позиция, обоснована с „най-добрия интерес на детето“ (чл. 107, ал. 4 – ГЕРБ). От другата страна – вие, най-вероятно сами.
Какво липсва и в двата закона – те не уважават родителите като основно отговорни за детето
Ако тези предложения уважаваха семейството като основен отговорен за детето, в тях щяхте да намерите:
Право на информирано съгласие. Преди детето ви да бъде включено в каквато и да е програма, наблюдение или оценка, трябва да бъдете попитани и да дадете съгласие. Нито единият проектозакон (чл. 178, ал. 5 – ГЕРБ), нито другият (чл. 188, ал. 2 – ППДБ) изискват вашето съгласие.
Право да знаете какво се събира. Трябва да имате достъп до всички данни, събирани за детето ви, и право да поискате заличаването им. Нито (т. 40 от Допълнителните разпоредби – ГЕРБ), нито (чл. 250, ал. 1 – ППДБ) го уреждат.
Право да откажете. Ако не искате социален работник да участва в оценката на детето ви без конкретен доказан проблем, трябва да можете да откажете, но проектозаконът (чл. 188, ал. 2 – ППДБ) не предвижда такава възможност.
Равнопоставеност при спор. Когато вие и институцията не сте съгласни, трябва да имате реален шанс, а не медиация, в която другата страна е цял екип от специалисти. (чл. 107, ал. 5 – ГЕРБ).
Поредният опит да бъде обезсилена забраната за ЛГБТ пропаганда в училищата
В законопроекта на ППДБ се въвежда дефиниция за пропаганда: § 1, т. 28 (нова): „Пропаганда“ е разпространяване на информация по предубеден или подвеждащ начин, за да се популяризира определена кауза или гледна точка, без да се основава на научното познание в дадената област.“
Ако приемем, че световно известни медицински организации са решили и записали, че ЛГБТ ориентации и идентичности са извън всякаква патология, то ако някой си позволи да твърди, че не са, думите му ще бъдат считани за пропаганда, а този който говори политкоректно за тях, ще се счита, че говори научни истини и следователно няма проблем да ги говори.
В този законопроект има и друг текст, който директно отваря вратата за преподаване на всякакви идеологии и системи от възгледи – това винаги може да се оправдае с постигането на някоя от заложените в закона цели, като например формирането на добродетели.
Ето и самият пасаж: Чл. 11, ал. 3 (нова): „В системата на предучилищното и училищното образование идеологии, религии, доктрини и системи от възгледи и идеи се изучават за постигане на целите по чл. 5, за формиране на национално самочувствие, патриотичен дух, и родолюбие и формиране на добродетели у децата и учениците и при спазване на държавните образователни стандарти и на учебните програми.“
Накрая
Конструкцията на тези два закона е такава, че институциите получават постоянен, нормализиран достъп до живота на всяко дете в България – от първите месеци на живота му, без ясни граници и без ясни права за родителя, а и без ефективна защита при злоупотреба.
Системите не се управляват само от добронамерени хора, а когато правата ви не са записани ясно в закона, вие разчитате единствено на добрата воля на конкретния директор или социален работник.
Това не е достатъчна гаранция за вашето семейство.
Ако тази статия ви е накарала да се замислите, потърсете пълните текстове на двата законопроекта. Единият е с входящ номер 52-654-01-72 (ГЕРБ), другият — 52-654-01-65 (ППДБ). И двата са публично достъпни в сайта на Народното събрание. Законите се приемат тихо, с технически текст и без шум. Публичен дебат е възможен само докато те все още се обсъждат в парламента.
Източник - U-DIGEST