Напусна ни внезапно, дни преди рождения си ден през 1996-та, малко преди да навърши седемдесет и шест. От върха на времето пътищата изглеждат като драснати с тебешир през полето на…

Мрачно и дъждовно беше в душата на Любо Бояджиев. Тол­кова му беше непривично, че съзнанието му си спомни отня­къде стихотворението на Борис Христов „Самотния човек“ и за­почна да го върти…

Селото е притихнало на припека в меката есен, оплетено в невидимите паяжини на още ласкавото следобедно слънце. Каменните дувари и стените на къщите излъчват уморена топлина – основите им и…

  Нямо небе, димна мъгла, по клоните пусто. Жадна вода, мъртва трева, суха локва от чувства. Жилав пейзаж, жалък типаж на отминало случване. Кой е това, който бели кора от…

Двусмислено нещо е животът, мислеше си на глас Любо Бояджиев. Ту те стиска за гърлото, ту ти мачка таша.ите. А от време на време така те потупва по рамото, че…

I.               Въжета... Тръгват от краищата на леглото, от масата, от пода ... към гърлото на бутилката. Опасват я. Продължават към по-високите бутилки. И по-нагоре…

                                Как да те назова, о, свят нетраен!-                                 Следи от бяла пяна                                 остави лодката,                                        потеглила в зори.                                          Сей Шонагон, „Записки под възглавката“ Когато някаква работа…

Наскоро преглеждах стари мои записи и се натъкнах на това, което следва. Историята е от 60-те години на миналия век. Военноморска база Варна е запълнена с бойни и спомагателни кораби,…

И в тази Коледна нощ  Драконите ще дойдат в сънищата ни. Големите Дракони – при възрастните, Дракончетата – при малките деца. Драконите идват в сънищата веднъж в годината. На голям…

   По повод книгата на А. С. Запесоцкий „Становление глобальной культуры  и  конфликты цивилизации“, СПб, 2018.                    1. Александър Сергеевич Запесоцки е…