Краят

11 януари 2021
„Пет години ще работиш за името, после петнайсет години името да работи за тебе“. Това беше наставлението на моя стар­ши, като новобранец в народната милиция. Сутрин стъпвам на пло­щада в…

Кокошка

07 януари 2021
Отивам на пазар в Севлиево. Моят син с мен. И първата му приказка – купи ми кебапчета и две филийки хляб, после ще оби­каляме. Пък там - юргани, гащи, гу­ми,…

Кърпел

03 януари 2021
  Момчето - на двайсет и една-две години. Пълничко, носи на бой. Бийш и не та боли ръката. Обаче, към края на деня разбрах­ме, че тъй няма да стане. И…

Нямане и имане

28 декември 2020
Мам­а беше много набожна, тати беше безверник. И на ко­му­­нистите не вярваше и на поповете също. Като почина мама, на по­гребението й дойдоха над двеста човека, хем преселници бя­х­ме в…

Съпротива

24 декември 2020
  - Той дъщеря има баща ми, обаче повече момчето му на сър­це, – подхвана бай Руси реабилитацията на баща си. Че някак тъжно му бе да прочете притчата на…

Видения от лето 1842-о

20 декември 2020
Изговориш ли словосъчетанието „Килифаревски манастир”, усещаш старинни благозвучия, напомнящи жилави клонати буки, огънати от поривите на вятъра, но същевременно долавяш радостен птичи ромон и спокойното бълбукане на водата по лесковите…

Заклевам те

20 декември 2020
- Заклевам те, синко! Помогни на сестра си! На детенцето ми помогни! Спаси го! Нямам толкова пари. Никога не съм имал тол­кова. Само ти можеш да помогнеш на сестричката си……

Предколедно

17 декември 2020
Наивно бе да приемем, че у Любо Бояджиев беше възмож­но да възникне, а още повече неусетно да се развие раздвоение на съз­­­нанието. Той беше непоклатим в навиците си. (Неза­ви­симо че…

Екзистенциално

12 декември 2020
- Кап, кап, кап… - звучеше пълният с листа непочистен улук пред веран­дата на Любо Бояджиев, преливайки от дъждовната во­да. - Пук, пук, прас… - му отвръщаше с високомерно самодо­вол­ство…

Носталгията като „душеспасение“ и бъдеще

07 декември 2020
В новата си книга проф. Бончо Асенов поставя диагнозата на „копнежа по миналото“, но и на „чудовището Преход“    Книгата ми излезе малко тъжна, признава проф. Бончо Асенов. Не може да…

Дух и материя

22 ноември 2020
Откъде и кога небето притъмня толкова, че направо затисна душата на Любо Бояджиев под ръмящата си, сива като камък тежест? Не стига, че днес, в почивния си ден, и без…

Боготворената. Думи за Евгения Марс

21 ноември 2020
Ти ме срещна в дните на неволите – Помниш? И каква промяна! Чуй, от всичките ми пролети тая беше най-засмяна. „Ти ме срещна“ из цикъла „Триндафилите“ от „Люлека ми замириса“…

Шайзе

17 ноември 2020
– Шайзе, шайзе, – повтаряше си на чист немски език, с ак­цент от хасковската езикова гимназия, Любо Бояджиев, докато оч­и­­те му бодяха мъглата по пътя за Кърджали. Не стига че…

Промяната

15 ноември 2020
И като светна едно ноемврийско слънце – затопли душата на Любо Бояджиев с магическата си енергия, продължи да го огрява някак отвътре, да го пречиства и оздравява, да го променя…

Нови патила и страдалчества за книги и люде

13 ноември 2020
В „Брашнен чувал“ е  събрал  „писаници“  Валентин Караманчев След като прочетох „Патила и страдалчества на книги и люде“  се провикнах:  „Разгеле, вече  четем истински спомени“. Не зная докъде може да…

Литературният вкус на критика

10 ноември 2020
Ако критикът не притежава вкус, всичките книги, които е прочел; теориите, които е изучил; ерудицията, получена в университети, симпозиуми и конференции, са напразни и напълно безполезни. Дори животът му в…

Роден от самия живот. Думи за Райко Алексиев

04 ноември 2020
Някога, много „някога” или преди повече от половин столетие авторите – писатели, художници, хора на изкуството – обичаха да заменят имената си с псевдоними. Смятаха това за артистично, за закачка…

Скитащи наблюдения. Емотиконите

24 октомври 2020
Пътувам във влака водещ ме от Тавернес де ла Валдигна към Валенсия. Опитвам се да напиша нещо смислено в послание whatsapp до един познат с любовни терзания. Не е лесно…