„Пет години ще работиш за името, после петнайсет години името да работи за тебе“. Това беше наставлението на моя стар­ши, като новобранец в народната милиция. Сутрин стъпвам на пло­щада в…

Отивам на пазар в Севлиево. Моят син с мен. И първата му приказка – купи ми кебапчета и две филийки хляб, после ще оби­каляме. Пък там - юргани, гащи, гу­ми,…

  Момчето - на двайсет и една-две години. Пълничко, носи на бой. Бийш и не та боли ръката. Обаче, към края на деня разбрах­ме, че тъй няма да стане. И…

Мам­а беше много набожна, тати беше безверник. И на ко­му­­нистите не вярваше и на поповете също. Като почина мама, на по­гребението й дойдоха над двеста човека, хем преселници бя­х­ме в…

  - Той дъщеря има баща ми, обаче повече момчето му на сър­це, – подхвана бай Руси реабилитацията на баща си. Че някак тъжно му бе да прочете притчата на…

Изговориш ли словосъчетанието „Килифаревски манастир”, усещаш старинни благозвучия, напомнящи жилави клонати буки, огънати от поривите на вятъра, но същевременно долавяш радостен птичи ромон и спокойното бълбукане на водата по лесковите…

- Заклевам те, синко! Помогни на сестра си! На детенцето ми помогни! Спаси го! Нямам толкова пари. Никога не съм имал тол­кова. Само ти можеш да помогнеш на сестричката си……

Наивно бе да приемем, че у Любо Бояджиев беше възмож­но да възникне, а още повече неусетно да се развие раздвоение на съз­­­нанието. Той беше непоклатим в навиците си. (Неза­ви­симо че…

- Кап, кап, кап… - звучеше пълният с листа непочистен улук пред веран­дата на Любо Бояджиев, преливайки от дъждовната во­да. - Пук, пук, прас… - му отвръщаше с високомерно самодо­вол­ство…

В новата си книга проф. Бончо Асенов поставя диагнозата на „копнежа по миналото“, но и на „чудовището Преход“    Книгата ми излезе малко тъжна, признава проф. Бончо Асенов. Не може да…

Всекиму се случвало да жали за някой, който си е отишъл от този свят – да му е нужен, да страда, че вече никога няма да го види, да го…

Откъде и кога небето притъмня толкова, че направо затисна душата на Любо Бояджиев под ръмящата си, сива като камък тежест? Не стига, че днес, в почивния си ден, и без…

Ти ме срещна в дните на неволите – Помниш? И каква промяна! Чуй, от всичките ми пролети тая беше най-засмяна. „Ти ме срещна“ из цикъла „Триндафилите“ от „Люлека ми замириса“…

– Шайзе, шайзе, – повтаряше си на чист немски език, с ак­цент от хасковската езикова гимназия, Любо Бояджиев, докато оч­и­­те му бодяха мъглата по пътя за Кърджали. Не стига че…

И като светна едно ноемврийско слънце – затопли душата на Любо Бояджиев с магическата си енергия, продължи да го огрява някак отвътре, да го пречиства и оздравява, да го променя…

В „Брашнен чувал“ е  събрал  „писаници“  Валентин Караманчев След като прочетох „Патила и страдалчества на книги и люде“  се провикнах:  „Разгеле, вече  четем истински спомени“. Не зная докъде може да…

Ако критикът не притежава вкус, всичките книги, които е прочел; теориите, които е изучил; ерудицията, получена в университети, симпозиуми и конференции, са напразни и напълно безполезни. Дори животът му в…

   1. При все че днес повече и повече се заличават националните различия и животът се уеднаквява както в бита, така и в представите за света, езика, начина мислене, в…

Някога, много „някога” или преди повече от половин столетие авторите – писатели, художници, хора на изкуството – обичаха да заменят имената си с псевдоними. Смятаха това за артистично, за закачка…

Пътувам във влака водещ ме от Тавернес де ла Валдигна към Валенсия. Опитвам се да напиша нещо смислено в послание whatsapp до един познат с любовни терзания. Не е лесно…