Ти ме срещна в дните на неволите – Помниш? И каква промяна! Чуй, от всичките ми пролети тая беше най-засмяна. „Ти ме срещна“ из цикъла „Триндафилите“ от „Люлека ми замириса“…

– Шайзе, шайзе, – повтаряше си на чист немски език, с ак­цент от хасковската езикова гимназия, Любо Бояджиев, докато оч­и­­те му бодяха мъглата по пътя за Кърджали. Не стига че…

И като светна едно ноемврийско слънце – затопли душата на Любо Бояджиев с магическата си енергия, продължи да го огрява някак отвътре, да го пречиства и оздравява, да го променя…

В „Брашнен чувал“ е  събрал  „писаници“  Валентин Караманчев След като прочетох „Патила и страдалчества на книги и люде“  се провикнах:  „Разгеле, вече  четем истински спомени“. Не зная докъде може да…

Ако критикът не притежава вкус, всичките книги, които е прочел; теориите, които е изучил; ерудицията, получена в университети, симпозиуми и конференции, са напразни и напълно безполезни. Дори животът му в…

   1. При все че днес повече и повече се заличават националните различия и животът се уеднаквява както в бита, така и в представите за света, езика, начина мислене, в…

Някога, много „някога” или преди повече от половин столетие авторите – писатели, художници, хора на изкуството – обичаха да заменят имената си с псевдоними. Смятаха това за артистично, за закачка…

Пътувам във влака водещ ме от Тавернес де ла Валдигна към Валенсия. Опитвам се да напиша нещо смислено в послание whatsapp до един познат с любовни терзания. Не е лесно…

Напусна ни внезапно, дни преди рождения си ден през 1996-та, малко преди да навърши седемдесет и шест. От върха на времето пътищата изглеждат като драснати с тебешир през полето на…

Мрачно и дъждовно беше в душата на Любо Бояджиев. Тол­кова му беше непривично, че съзнанието му си спомни отня­къде стихотворението на Борис Христов „Самотния човек“ и за­почна да го върти…

Селото е притихнало на припека в меката есен, оплетено в невидимите паяжини на още ласкавото следобедно слънце. Каменните дувари и стените на къщите излъчват уморена топлина – основите им и…

  Нямо небе, димна мъгла, по клоните пусто. Жадна вода, мъртва трева, суха локва от чувства. Жилав пейзаж, жалък типаж на отминало случване. Кой е това, който бели кора от…

Двусмислено нещо е животът, мислеше си на глас Любо Бояджиев. Ту те стиска за гърлото, ту ти мачка таша.ите. А от време на време така те потупва по рамото, че…

I.               Въжета... Тръгват от краищата на леглото, от масата, от пода ... към гърлото на бутилката. Опасват я. Продължават към по-високите бутилки. И по-нагоре…

                                Как да те назова, о, свят нетраен!-                                 Следи от бяла пяна                                 остави лодката,                                        потеглила в зори.                                          Сей Шонагон, „Записки под възглавката“ Когато някаква работа…

Наскоро преглеждах стари мои записи и се натъкнах на това, което следва. Историята е от 60-те години на миналия век. Военноморска база Варна е запълнена с бойни и спомагателни кораби,…

И в тази Коледна нощ  Драконите ще дойдат в сънищата ни. Големите Дракони – при възрастните, Дракончетата – при малките деца. Драконите идват в сънищата веднъж в годината. На голям…

   По повод книгата на А. С. Запесоцкий „Становление глобальной культуры  и  конфликты цивилизации“, СПб, 2018.                    1. Александър Сергеевич Запесоцки е…

Творчеството на Георги Караславов и литературата от 30-те и 40-те години на ХХ век                                1. Преходът…

Михаил Неделчев и неговата война с литературата Тази война той не я води сам, а е събрал помощници, ученици и послушници, които да повтарят думите му, да се наслаждават на…