…

В състезанието между интелектите няма победители. Това не е борба, а среща, уредена от  съдбата. Заложена е в безвременната история на прераждащата се душа да стане точно тогава, точно между…

                                           До сега в толкова голям манастир не бях ходил.…

 В един незабравим майски следобед Иван Габеров посрещаше гости в „Имението“.Той беше опънал огромна трапеза – нещо характерно за всеки българин, който посреща в дома си чужди и наши гости.…

Раззелени се Родината, дори ланшните пожарища бодро светна­ха в резеда. Старият черен щъркел долетя с поколението си и кацна в огромното гнездо до бента пред Имението на Габеров. Отвсякъде напираха…

Днес по обяд в почти лятната жега Иван Габеров и неговият съсед Пъчо пътуваха с джипа от Емен към съседното село Вишовград. Пъчката я беше закъсал яко за хранителни продукти…

02 април 2005 г. Макар и в началото на април, тази сутрин беше доста студена. Переса не можа да напълни чайника с вода, защото външната му чешма бе замръзнала, а…

26 март 2005 г. Тази сутрин Иван Габеров се беше покачил на скалите над Емен и, търсейки прозрение, наблюдаваше от високото селото и природата наоколо. Компания му правеше дребното, с…

  В навечерието на деня на Освобождението Батето и Пъчо мръзне­ха пред затворената врата на кръчмата, както руските вой­ници – по пътя за освобождение на София. Беше им толкова замръз­на­ло,…

  Иван Габеров беше далеч от дома си. По-точно бе далеч от света. Съдбата го беше довела в самата пустош – град Сеново. Всъщност град нямаше. Издателят, недоумяващ, стоеше пред…

  Шантава работа – мислеше и си говореше шепнешком баба Кера. Нито зима, ни пролет. Мазало някакво. Обърка и кокошките – кълват жито, а яйца – йок… Че и петелът…

Тинко се препичаше на бледото утринно слънце пред кръчмата на кака Ванчи. Главата го въртеше от снощи и някак неволно очите му си сто­яха затворени. През клепачите си терминаторът на…

И мъдреците спят. Прак­тично – мисълта им витае в ре­ал­но­ст­та, а тялото в постелята. Така и нашият герой, чрез съня движеше реалното. Ето, сега, насреща му, в златисти одежди на…

Мъчително е да общуваш с интелигенцията – изпъшка на ум Мъд­ре­цът. Слушат словата си в нехайство за останалите. Един спряга джен­­др­ите, друг държавата; някой – религията… Веселба на самот­ни­ци. Селфи…

Иван Габеров примижаваше с отслабналите си от нощ­но писане очи към студеното януарско слънце. Изгревът све­теше болезнено - на­щър­бен от кристалите на мразовития ора­н­жев въздух. Все пак, някак в дъното…