[caption id="attachment_4548" align="alignnone" width="696"] Панко Анчев[/caption]  1. Времето между двете световни войни е социалната утроба, от която ще се роди зачената вече от предходните десетилетия радикална смяна на обществения модел.…

  Нешо Бончев и неговото дело 1. Българското възраждане не само подготвя появата на независимата българска държава, но и по същество я създава още преди самото Освобождение. Това става в…

Знаех, че манастирът е уникален със своите седем параклиса в самата черква. Друго обаче отключи въображението ми. В библиотеката на манастира се пазела книга, подарена на светата обител от руската…

 Литературните историци и критици са длъжна най-малкото да познават фактите и да не ги преобръщат, за да налагат партизанските си оценки. Все ще се намерят хора, които познават тези факти,…

1. Ние все още нямаме истински научна типология на писателя в българската литература. Затова и не знаем кой и какъв е той, как се променя неговото служение и как това…

Нямо небе, суха мъгла, по клоните пусто. Празна вода, жадна трева, тъмна локва от чувства. Жилав пейзаж, жалък типаж на отминало случване. Кой е това, който бели кора от стъблото…

  Нончо Нонев следеше машинално движенията на актьорите. Не внимаваше особено какво се случва на сцената. По-често от друг път се занимаваше с някакви  свои мисли. Тази пиеса я гледаше за…

  „2 - 30 – 45. Финджиков. След пет дни! Обеща! Чакам!” Намерих тази бележка в един кашон с тетрадки и снимки от детството ми. Финджиков - моят учител от…

                                                           …

В състезанието между интелектите няма победители. Това не е борба, а среща, уредена от  съдбата. Заложена е в безвременната история на прераждащата се душа да стане точно тогава, точно между…

                                           До сега в толкова голям манастир не бях ходил.…

 В един незабравим майски следобед Иван Габеров посрещаше гости в „Имението“.Той беше опънал огромна трапеза – нещо характерно за всеки българин, който посреща в дома си чужди и наши гости.…

Раззелени се Родината, дори ланшните пожарища бодро светна­ха в резеда. Старият черен щъркел долетя с поколението си и кацна в огромното гнездо до бента пред Имението на Габеров. Отвсякъде напираха…

Днес по обяд в почти лятната жега Иван Габеров и неговият съсед Пъчо пътуваха с джипа от Емен към съседното село Вишовград. Пъчката я беше закъсал яко за хранителни продукти…

02 април 2005 г. Макар и в началото на април, тази сутрин беше доста студена. Переса не можа да напълни чайника с вода, защото външната му чешма бе замръзнала, а…

26 март 2005 г. Тази сутрин Иван Габеров се беше покачил на скалите над Емен и, търсейки прозрение, наблюдаваше от високото селото и природата наоколо. Компания му правеше дребното, с…

  В навечерието на деня на Освобождението Батето и Пъчо мръзне­ха пред затворената врата на кръчмата, както руските вой­ници – по пътя за освобождение на София. Беше им толкова замръз­на­ло,…

  Иван Габеров беше далеч от дома си. По-точно бе далеч от света. Съдбата го беше довела в самата пустош – град Сеново. Всъщност град нямаше. Издателят, недоумяващ, стоеше пред…

  Шантава работа – мислеше и си говореше шепнешком баба Кера. Нито зима, ни пролет. Мазало някакво. Обърка и кокошките – кълват жито, а яйца – йок… Че и петелът…