Иван Габеров беше далеч от дома си. По-точно бе далеч от света. Съдбата го беше довела в самата пустош – град Сеново. Всъщност град нямаше. Издателят, недоумяващ, стоеше пред…

  Шантава работа – мислеше и си говореше шепнешком баба Кера. Нито зима, ни пролет. Мазало някакво. Обърка и кокошките – кълват жито, а яйца – йок… Че и петелът…

Тинко се препичаше на бледото утринно слънце пред кръчмата на кака Ванчи. Главата го въртеше от снощи и някак неволно очите му си сто­яха затворени. През клепачите си терминаторът на…

И мъдреците спят. Прак­тично – мисълта им витае в ре­ал­но­ст­та, а тялото в постелята. Така и нашият герой, чрез съня движеше реалното. Ето, сега, насреща му, в златисти одежди на…

Мъчително е да общуваш с интелигенцията – изпъшка на ум Мъд­ре­цът. Слушат словата си в нехайство за останалите. Един спряга джен­­др­ите, друг държавата; някой – религията… Веселба на самот­ни­ци. Селфи…

Иван Габеров примижаваше с отслабналите си от нощ­но писане очи към студеното януарско слънце. Изгревът све­теше болезнено - на­щър­бен от кристалите на мразовития ора­н­жев въздух. Все пак, някак в дъното…