АНАЛИЗИ > СТАТИИ
1991-2018 г.: От развита индустриално-аграрна икономика към периферен дребен капитализъм

Боян Дуранкев - 12 ноември 2018

2018 г. е много продуктивна за икономически анализи: от една страна, през 1948 г. се завършва достигането на предвоенното равнище на развитие (70 годишен юбилей) и започва изграждането на социалистическа икономика (продължило почти четири десетилетия); от друга страна, през 1991 г. стартира преходът от „планова“ икономика към „пазарна“ икономика – каквото и да означават тези понятия (почти три десетилетия „успешен“ преход).

В случая не ни интересува идеологическата страна на въпроса, а крайните резултати от тези различни „икономики“, един поглед – отстрани.

1.     Икономиката служи за производството на хора

Колкото и да е банално, още в началото трябва да се напомни един позабравен факт: не хората живеят, за да работят, а работят, за да живеят. Обратно казано, колкото повече се развива една икономика, толкова повече тя обслужва целите на демографската система, толкова повече икономиката произвежда хора. При икономически просперитет раждаемостта обикновено надхвърля смъртността, а средната продължителност на живота нараства. Естествено, нарастват и потреблението на човек, и фондът на свободното време за сметка на работното време.

Население

1939 1945 1990 2017
1. Население в края на годината хил. души 6319,0 6971,1 8767,3 7075,9
2. Раждаемост на 1000 души 21,4 24,0 12,1 9,0
3. Смъртност на 1000 души 13,4 14,9 12,6 22,0
4. Средна продължителност на живота 52,0 69,1 71,0 74.8

Илюстрацията е категорична: за периода 1945-1990 г. българските граждани са нараснали с почти 1 800 000 души; през „новото“ време 1991-2017 г. те са намалели с почти 1 700 000 души. Посоченият спад е характерен за страни, преживяващи войни, или за страни, в които условията за живот не са продуктивни. За по-малко от тридесет години България е катастрофирала демографски.

Но нима жизнените условия не са се подобрили? Да надникнем при потреблението на човек (семейство).

Потребление на основни хранителни продукти на човек годишно

1939 1945 1989 2017
1. Хляб и тестени изделия – кг н. д. н.д. 192 87,1
2. Месо – кг 8,7 н. д. 77,8 32,8
3. Яйца – броя н.д. н.д. 255 143
4. Плодове – кг 5. Зеленчуци – кг н.д. н.д. н.д. н.д. 84,8 117 50,7 68

Данните са категорични: през „преходния“ период 1991-2017 г. потреблението на основни хранителни продукти на човек се е свило съществено: над два пъти на хляб и хлебни продукти, над два пъти на месо; с над 100 бр. яйца; с почти 35 кг. на плодове; с почти 50 кг. зеленчуци по-малко годишно на човек. Това са огромни свивания спрямо научнообоснованите норми за потребление на тези основни продукти (месо – около 88 кг. ; яйца – 265 бр.; плодове – 200 кг.; зеленчуци – 180 кг.). Казано по друг начин, в България няма хора, които умират от глад, но има огромни маси от населението с нерационално и нездравословно хранене. И други „слоеве“ хора, за които бутилка марково шампанско от 20 000 евро е като без пари.

Вината може да се търси в два фактора: неравенство и структура на икономиката.

Първият фактор, неравенството, поставя нашата татковина на първо място в страните-членки на Европейския съюз.

А икономиката?

2.     От едра индустриално-аграрна „планова“ икономика към дребнособственическа „пазарна“ икономика

„Трансформацията“, която се извърши от 1991 г. и която още не е завършила, е от едра държавна собственост (характерна за горната подгрупа на средноразвитите страни през 1990 г.) към множествена частна собственост. Именно това се крие зад прословутата приватизация, алчната реституция, щедрите концесии, „раздържавяването“ и т.н.

Всъщност, ако общото национално богатство в България е било (обобщено и образно) през 1990 г. в съотношение „държавно – лично – частно“ като 60% : 30% : 10%, то днес вероятното съотношение е 10% : 20% : 70%. Но докато до 1990 г. държавната собственост е осъществявала натрупване в полза на всички български граждани, то след това значителна част от частните фирми са чужди, офшорки или в сивия сектор, което означава че те са „служили“ и „служат“ в полза единствено на отделни чужди и наши граждани, докато огромната част от гражданите остават средно и нископлатена „наемна работна сила“. Това е точно обратното на това, което обещаваха „демократите“ 1991 г.: „Досега държавата беше заинтересована да поддържа цял народ от социално слаби, за да го държи в политическа зависимост от нейната „социална помощ”. Ние ще изградим общество от икономически силни личности, в което възможно най-малко хора да се нуждаят от социалната помощ на държавата.“ (Предизборна платформа на СДС – 1990 г.)

Само през периода 1993–2004 г. са открити 5 280 процедури за приватизация, от които 3 034 са за мажоритарни пакети акции/дялове и 2 246 за обособени части. Най-много (1 608) процедури са открити през 1998 г., от които 877 са за мажоритарни пакети. През 1999 г. откритите процедури намаляват до 860, но все пак броят им е по-голям от 1997 г. (559) с 392 мажоритарни пакети акции. По- нататък през периода откритите процедури намаляват от 285 през 2000 – та година на 65 през 2004 г., т.е. над 4 пъти. Основни купувачи на раздържавените предприятия са български физически или юридически лица – 2 432 с относителен дял 47%, и т.н. работническо-мениджърски дружества (РМД) – 1 436 или 27.8% от общия брой на купувачите. Уж „работническо-мениджърската приватизация“ е дарена на 844 „колектива“. Стойността на сделките за този период е 2 526 017 000 щатски долара.

Ако се допусне, че за периода 1991-2017 г. са „раздържавени“ (реституирани, приватизирани, концесионирани, оставени на самоунищожение, на разграбване и т.н.) обществени фондове на стойност над 100 млрд. долара по цени на 1990 г. то според инфлационния калкулатор, ако гражданите поискат „реституция“ на тези фондове обратно за себе си, то трябва да се върнат в тяхно владение точно 186,16 млрд. долара по цени от септември 2018 г. Което няма да стане.

Измамените – измамени заедно; спечелилите – печелят само за себе си. Обикновен капитализъм, нищо повече.

Но това, което може да се пожелае в България в условията на глобален капитализъм, е по-висок преразпределителен дял на държавата в БВП в полза на измамените, унижените и оскърбените. Революции няма да се допуснат, революционери – няма да се спечелят при „демокрацията“. Впрочем, когато болшинството са бедни – демокрацията е илюзия; когато само малцинството е печелившо от „пазара“ – икономиката е наистина „частно“ служеща.

Но и робовладелството е изглеждало „стабилно“ и вечно, докато не са се появил личности като Спартак.

Някои ще го дочакат.

Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на…