АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Какви промени са нужни в България

Димитър Нинов - 20 ноември 2018

Преди около трийсет години социализмът в Източна Европа рухна не толкова заради своето изчерпване, а като резултат от подмолните действия на Михаил Горбачов за разграждането на колосалната държава СССР. Решението на един лидер да предаде лявата идея и да разруши структурите на СИВ и Варшавския договор задейства цяла поредица от национални, обществени, икономически, етнически и културни катаклизми, които преначертаха картата на Европа и хвърлиха в обятията на глобалния капитализъм бившите социалистически държави.

България припозна горните явления като начало на истински демократичен процес и наивно се плъзна надолу по склона, който ѝ начертаха чуждоземни „доброжелатели“. Целта беше страната ни сама да се освободи от придобивките на социализма, да разгради своята национална икономика и стопанство чрез приватизация и ликвидация, да подкопае своите национални устои чрез легализирането на етническа партия и постепенно ислямизиране на определни райони, да разруши армията си в мирно време и да стане член на военна организация, доминирана от русофоби и хора с агресивен манталитет. Всичко тези „задачи“ постепенно се осъществиха от български политици, поставили себе си в услуга на външни сили, на които България не беше нужна като силна държава, а по-скоро като колониална територия и плацдарм за провокации срещу Русия.

Днес все повече хора осъзнават катастрофата, но преобладаващото мнозинство изглежда приспано и примамено от битови придобивки, които му се предоставят, за да бъде държано в подчинение. Така например, за някои хора държавноста се измерва в количеството салам, което имат на масата, модела на закупения със заем автомобил, почивката в Гърция и кафето в Париж. За други, като Паисий, Левски, Ботев и Вазов – държавността се е измервала в национално достойнство, писменост, култура и способността да градим съдбините си самостоятелно, в приятелство с други славянски народи.

Никакви половинчати смени и реформи при запазване на статуквото няма да доведат до възраждане на България. Нужно ни е първо да осъзнаем кое ни прави българи, а след това да извършим дълбоки промени във външно-политическото поведение на страната, държавното устройство, формите на собственост и обществената сфера. Ако предположим, че се намерят личности, които успеят да поведат българския народ към извършване на такива дълбоки промени и днешните управници бъдат свалени от власт, ще ни е нужна програма за възстановяване на държавата.

Новото строителство на България ще се обляга на четирите духовни стълба, които са оформяли облика на българската нация и са я съхранявали през вековете. Това са езикът, писмеността, слявянството и православието. Тези духовни ценности естествено очертават кръга на близките нам народи, които са славяни, пишат на кирилица и са православни християни. Сред тях най-близки до нас са русите, които освен всичко друго са проляли кръв за освобождението на България от турско робство. Така България ще намери отново своя славянски брат и ще определи своето външно-политическо поведение – не като „ориентация“, вследствие на озъртане или дребнави сметки, – а като естествен резултат от закрепяне в политически съюз на духовните и кръвни връзки с Русия.

Промените в държавното устройство ще произлязат от идеята за хвърляне на мост към най-успешните години на социализма. Ще започнем изграждането на социалдемократическа държава, в която голямата икономика заедно с всички природни блага и източници на енергия ще бъдат собственост на държавата. Постепенно ще бъде възстановена българската индустрия, която ще осигури икономическа независимост на страната. Земята отново ще бъде окрупнена, и това ще постави началото на  възстановяването на българското земеделие и животновъдство, което ще доведе до възможността България ефективно да се изхранва сама, да елиминира вноса на основни селскостопански продукти и да възстанови износа на такива.

Ще бъдат възстановени безплатното здравеопазване и висше образование, както и редица социални придобивки за майки, деца и пенсионери.

В сътрудничество с Русия, ще започне изграждането на боеспособна българска армия с флота и авиация.

Образованието, културата и родолюбието ще бъдат другият голям приоритет на новата българска държава. Ще се постави фокус върху патриотичното възпитание и обучение на децата и младежите, а бюджетите на образованието и културата ще нараснат до нивото достигнато преди 10.10.1989 г.

Ще бъде създадена програма за стимулиране на раждаемостта, която ще даде мощен тласък на увеличаване броя на държавообразуващия български народ. За да не бъде опорочена в зародиш, тази програма ще бъде обвързана с някои условия за младите родители, които искат да участват в нея.

Важно място в строителството на новата ни родина ще заемат решителните действия на държавата за изкореняване на корупцията, мафията, криминалната престъпност, хулиганщината и нарушенията на обществния ред. Колкото са по-високи целите – толкова са по-високи резултатите.

Нахвърляната по-горе програма сигурно ще прозвучи на читателя твърде пожелателно и утопично, но това не би било така, ако в България имаше истинска левица, която да канализира гражданската съпротива срещу днешната власт. Обаче БСП подмени вота на своите избиратели от момента в който одобри членството на България в НАТО и изпадна под влиянието на европейски псевдо-леви партии, ръководени от обслужващ персонал на САЩ. Затова остава да се надяваме, че стихийният уличен гняв някога спонтанно ще намери своя интелигентен водач и тогава горната програма ще получи шансове за осъществяване…

 

 

Димитър Нинов преподава теория на музиката в Тексаския държавен университет, град Сан Маркос, САЩ. Той е бивш председател на Директорския съвет на Националната асоциация на композиторите в САЩ (за 2009г.). Нинов е доктор на музикалните изкуства от Тексаския университет в град Остин и магистър по теория на музиката и композиция от Националната музикална академия в София.  Публикувал е статии в Cambridge Scholars…