АНАЛИЗИ > ДОКЛАДИ
Дезинформацията като заплаха за сигурността

Симеон Николов - 14 юни 2019

Доклад на кръгла маса на тема  «Влиянието на медиите и фалшивите новини върху формиране на  политиката за укрепване на отбранителните способности на страната, организирана от Дискусионна платформа „Сигурност и отбрана” към СОСРЗ. Кръглата маса се състоя на 10 юни.

Почти ежедневно ни се налага да се сблъскваме с „фалшиви новини”, които наистина би било по–правилно да наричаме просто дезинформация. Проблемът е, че колкото повече коментираме темата, толкова повече въпроси си задаваме, а не намираме решения и толкова повече осъзнаваме, че не сме готови за новите предизвикателства. Отсъствието на действителна представа, какво се случва е опасно, защото ако се заблуждаваш, че живееш в мир, а наоколо бушува вече война, независимо под каква форма, ти вече си загубил войната.

Сун–Цзи, великият стратег на Древен Китай уверява, че «Войната, това е път на измамата, което трябва да се помни.» Нищо ново под слънцето. Но дори и не толкова задълбочен анализ на средата за сигурност в глобален мащаб, ни води до извода, че всяка дефиниция за «фалшивите новини» или просто дезинформация сама по себе си вече е непълна и неточна. Води се не дезинформационна, а тотална политическа война, паралелно с икономическа война, каквато е войната на санкции, разрастват се всички елементи на една мащабна хибридна война. «Информационната война», като основна част от «хибридната» не е само първи етап или инструмент за създаване на събитие и повод за война чрез дезинформация, Тя «придружава» хибридните действия през целия период на войната и търпи изменения, вкл. за промяна на акцента на внушението върху подготвяното за определена ситуация население. Новото днес е в безпрецедентната аморалност и наглост при подменя на истината.

Напълно очаквано е в етап, в който един модел си отива и започва преход към нещо принципно ново, оценката за което не може да е еднозначна, да има съпротива на статуквото, амбиции за ускорена промяна в привържениците на новото и куп паралелни идеи, търсещи право на просъществуване. В такава среда неизбежно се лансират тези и оценки, прилагаj се всякакви инструменти за убеждаване и за проправяне на своята истина за бъдеще, което очевидно няма да е хомогенно и ясно.

Въпросът е, доколко възприемаме дезинформацията като заплаха, защото от това зависи мобилизирането ни срещу нея. Актуално изследване в САЩ сочи, че «Фалшивите новини» се приемат  като по–голяма заплаха, отколкото насилието, климатичните промени или расизма. Дори внушавания от президента Тръмп страх от нелегални мигранни се възприема само от 38% като заплаха, а териризмът– само от

34 % от американците. Резултатите от допитването обаче показват, че колкото по–силно една тема присъства в медийното пространство, толкова по–силно  въздейства върху възприятията на хората, които на въпрос, кой е най–големият проблем на САЩ, 70 % посочват на първо място «наркотиците», а 67%– «достъп до платено здравеопазване» и т.н. От това и без да сме правили такива проучвания в България бихме могли да извлечем извода, че доминиращите теми в медиите вероятно и в български условия изтласкват встрани много по–важни въпроси като сигурността, отбраната, радикализацията, тероризма и др.

Облакът на дезинформацията, която често стига до абсурдни грешни внушения, на практика оставя извън вниманието ни жизненоважни краткосрочни и дългосрочни процеси на развитието на човечеството. Като например възможността от  крах на икономиките, изцяло зависими от долара, което означава, че поводите за раздалечаването между ЕС и САЩ ще се увеличат значително. Като очакваното преначертаване на глобалната карта на съюзите,  което ще се проведе не на последно място със силови аргументи, средства и методи приближаващи ни до граничното ниво на войната. Докато в същото време ни оплитат в мрежата на някакви незначитени жълти афери и хората не разбират дори, кои са истинските причини за процесите, които ги застигат.

Дезинформацията увеличава тенденциите към разделение на обществата, а понастоящем демократичният свят е силно поляризиран. Във всяка страна крайното разделение е възпламенител на национална криза. Следователно работещите целенасочено за дезинформиране на обществото в една страна преследват по един или друг начин предизвикването на криза или отслабване на съпротивитените сили на държавата.

В САЩ 68% от хората смятат, че фалшивите новини оказват голямо въздействие върху степента на доверие към правителствените институции, а 51% вярват, че политиците се затрудняват да вършат както трябва работата си.

Едно от доказаните и логични следствия от дезинфорацията е, че хората намаляват ползването на информационните източници. Във въпросното американско изследване се констатира, че над 60% от гражданите не ползват вече определени медии заради опасения от «фалшиви новини», а ½–ра променят отношението си към социалните мрежи. Отказът от информация обаче означава откъсване и от част от света и неговите реалности.

В безкрайния кръговрат от дезинформация, борба срещу нея и произвеждане на нова дезинформация  постепенно започва да се изкривява и ценностната ни система.

Някои твърдят, че истерията около «фалшивите новини» не засягала в същата степен младите, между 18–29 годишните,  които са по–безразлични към проблема и неговите носители. Но нека не пропускаме  тревожния въпрос, дали те не са преходно поколение към едно напълно контролирано и манипулирано общество на бъдещето?

Да си дадем сметка за протичащите и в българската младеж процеси и деградацията на обществото като една от главните причини  дезинформацията  да намира благоприятна почва.

Ниската степен на информираност и компетентност в съответните области и силната политическа поляризация създават благоприятна среда за манипулации и насаждане на фалшиви новини. Те пречат на ползвателите на информацията да разпознаят коя новина и манипулирана.

Напредъкът в цифровата технология може скоро да превърне eдин кошмар в реалност. Благодарение на появата на „дълбоки фалшификати“ – изключително реалистични и трудно откриваеми цифрови манипулации на аудио или видео – става по-лесно от всякога да се изобрази някой, който казва или прави нещо, което той или тя никога не е казал или е направил. По-лошото е, че средствата за създаване на дълбоки фалшификати вероятно ще се размножават бързо, създавайки постоянно разширяващ се кръг от участници, които могат да ги използват за политически и военно–политически цели. Когато един високопсотавен политик или висш военен «изрича» определени думи или призив, който може да възпламени скоротечни процеси, няма да има време за доказване на неговота истинност.

Кои са носители на дезинформацията, кой манипулира фактите и кой трябва да им се протвипостави?

Тук трябва да признаем, че

▪ Държави участват също в кампаниите за дезинформация, а разузнавателните им служби провеждат активни мероприятия;

▪ Нараства ролята на недържавните субекти, които провеждат дезинформация– добре организираните джихадистки групировки като Ислямска държава и Ал Кайда, както и структури на религиозните и етнически общности;

▪ Научни центрове и институти, с преобладаващо частно финансиране, изпълняващи определени поръчки играят все по–голяма роля в тези процеси;

▪ Неправителствените организации в служба на определени сили или държави като много ефективна трансмисия за насаждане на дезинформация, функциниращи на моменти дори като правителство в сянка;

▪ Съществена роля имат и част от журналистите, от активно и съзнателно участващи до политкоректните и нагаждащи се между тях имат дял в целия този процес.

Обществото обикновено е убедено, че трябва да се вземат мерки среу «фалшивите новини». Според цитираното по–горе изследване в САЩ, това смятат 79% от америкщанците. Но тогато се стигне до въпроса, кой да се заеме с тези мерки, 57% от американците считат, че това са политиците, а 36% смятат, че е работа на журналистите. Медиите били длъжни да отстранят проблема. Тази битка се възприема като задължение на правителството само от 12% от населението.

За разлика от допитванията в САЩ, такива от европейските страни показват, че в борбата срещу манипулирането на информация, основната отговорност пада на медиите (75%) и цифровите платформи (71%), а след това на правителствата, особено в Европа (60%) и Азия (63%).

Само 35% от американците обвиняват чужди държави и сили, въпреки че руското влияние бе пропагандирано като особено опасно.

Ние българите сме на различно мнение. Според нас все другите са ни виновни и бързо сме склонни да приемем и най–чудовищната измислица, ако тя подкрепя тази манталитетна и психологическа българска черта на най–компетнентните по всичко, от футбол до самолети и ракети.  В допълнение, онези медии, които ни призовават да се борим срещу «фалшивите новини», се превръщат в най–активните разпространители на такива, но в интерес на защитаване на  позиции на определени сили и интереси, които стоят зад тях. Медийното пространство също е разделено, както и обществото. Ролята на Четвъртата власт се промени, но се оформи и двоен стандарт в подхода й. Чрез медиите най–лесно се постига манипулация на информацията. Често забравяме, че умишленото спестяване на факти, осакатяващи поднасяната истина е също манипулация и дезинформиране на обекта, за който е предназначена информацията.

Размива се границата между истинската журналистика и безогледната пропаганда. Злоупотребата с довода «Да чуем и другата гледна точка» отваря врати за некопметентни и тенденциозни тези от вече добре разпознаваеми хора, които не се ползват с уважение, а по–скоро взривяват общественото мнение. Използването им от редакторите оставя впечатлението, че те и съответната медия реално преследват други цели, свързани с налагане на други разбирания и вероятно не си дават сметка за разделението и дестабилизацията в обществото. Темата «фалшиви новини» отклонява вниманието от по–съществената тема– за състоянието на медиите, концентрация на медийна собственост в частни интереси, финансирането и зависимостта на медиите, несъвършена законова регламентация.

Трябва да отворим и темата за псевдоекспертите, които се множат благодарение на медийните предпочитания и политически протекции към някои от тях. Да говориш без да разбиращ от нещо, не е изключение в нашите географски ширини, но и те самите не се засягат от унищожителните критики срещу тях в социалните медии, които при един честен и морален човек биха предизвикали инфаркт. Нито пък редакторите си вземат бележка от глупостите на протежираните им гости.

Намесата на разузнавателните служби в създаване на инсценирани ситуаци и фабрикуване на доказателства, както и на фирми и центрове, основани от бивши разузнавачи, като например британската фирма  Orbis Business Intelligence получила поръчката за изготвянето на „Досието Тръмп”/  за Демократическата партия на САЩ по време на предизборната борба за президент, чийто собственик Christopher Steele е бившият началник на руския отдел в МИ–6, вербувал Скрипал, е в състояние да промени координатите в системата за сигурност, да изкривяви отношението към забраната на химическите оръжия, да подкопае доверито в  международни споразумения, да повиши опасно напрежението между държавите и обстановката в цели региони.

За съжаление български автори чрез малко известни центрове за анализ и управление на рискове или под други подобни наименования „пробиха” в големите пропагандни кампании, като водената от Великобритания по случая „Скрипал”, описвайки незнайно доколко верни действия на руски агенти на Балканите, намесвайки по–късно и небезизвестния търговец на оръжие Гебрев, собственик на „Дунарит”–Русе. Макар и информациите да не се потвърдиха, българският автор, чието „творчество” било препечатано в 600 медии по света, бе награден. 

Медиите стават част от специалните операции. Те винаги са били използвани като инструменти и в миналото. Ако си спомним разкритите 1970 г. тайни списъци на външнополитическото разузнаване на Германия БНД, съдържащи имената на 230 най–известни германски журналисти от най–големите и авторитетни издания като Шпиигел, Щерн, Зюддойче цайтунг, ЦДФ /Втора германска телевизия/ и др. с фактически втори заплати до 15 000 марки месечно. Десетина години по–късно вече се премина към използване на целенасочено създадени НПО и фондации, последните финансирани и подпомагани от държавата. Като най–пресен пример е публикувания вече случай с британския институт за държавно управление и създадената от него фондация със задача за развръщане на клъстери в 28 държави, вкл. съюзнически от НАТО, вкл. България под предлог борба с фалшивите новини, ръководена от посолствата, но досега показали съвсем други цели. И отново Германия разобличи такава практика и публикува имената на известни и добри журналисти и учени, привлечени в тези клъстери.

Защита от нарушени права и нанасяне на вреди на държавата

Не е ли странно, че от фалшиви твърдения могат да се защитават само хора, чийто лични права биват нарушавани и то със средства на наказателното и гражданското право. Но предизвикващите чрез дезинформация обществени щети няма как да бъдат наказани. Опитите да се създадат структури за такава защита неизбежно биха довели до тоталитаризъм и цензура. Свръхрегулирането е опасно и дори може да бъде умишлено поставен капан.

Безспорно е обаче, че правителствени и законови мерки срещу дезинформацията трябва да има. Бързото разкриване на фалшивото съдържание , доказване, даване публичност на  доказания носител на дезинформация, на некомпетентността – неговата и на тези, които са му дали  трибуна, би трябвало да доведе до намаляване на замърсяването на информационното пространство. Би било принос за една естествена хигиена в предавания, допускащи  скандална некомпетентност на  избраните им гости или умишлени манипулации от тях. Такъв подход има ефект при разкриване на плагиатстващите автори и като възпиращ чрез публичност може да се възприеме и  в противодействието на дезинформацията. Проблемът е, че това изисква друго ниво на голяма част от медиите, редакторите и водещите и без тях промяната няма да е възможна.

Къде сме ние в международните организации, главно ЕС и НАТО?

Пражкият мозъчен тръст European Values ​​класира държавите в годишната си класификация в пет групи:

– Начело са балтийските държави, Швеция и Обединеното кралство, които предприемат най-активния подход в борба срещу фалшивите новини.
– Следват ги Чехия, Дания, Финландия, Франция, Франция, Холандия, Полша, Румъния и Испания. Тези страни са най-наясно с това, как да възприемат заплахата сериозно.

– На трето място  е  група от държави, които се определят като „колебливи“ (Белгия, България, Хърватия, Ирландия, Словакия),

– На четвърто място са  онези страни, за които се счита, че отричат заплахата от дезинформация (Австрия,Унгария, Италия, Люксембург, Малта, Португалия, Словения).

– И накрая са Кипър и Гърция, които не само не предприемат действия за борба със
заплахата от фалшивите новини, но които дори систематично блокират всяко усилие да се справят на равнище ЕС.

Освен различия в националните подходи към дезинформацията поради отличаващи  се възприятия на заплахата, можем да констатираме и това, че балтийските страни и тези от Източна Европа разбират борбата срещу „фалшивите новини” като задължение на държавата, докато страни като Холандия и Германия акцентират по–скоро върху медиите  и проверка на фактологията от гражданското общество и организации.

ЕС и борбата срещу дезинформацията

ЕС дефинира дезинформацията като доказано фалшива или заблуждаваща информация, която подвежда обществото и се предполага, че ще му нанесе вреди. От това изрично се изключват сатиричните и партийни публикации.

Тук не е необходимо да се спираме на създадените вече структури в ЕС, като най–старата работна група East StratCom за мониторинг, противодействие на дезинформацията и подкрепа на независими медии. Данни за нея могат да се намерят на сайта на ЕС euvsdisinfo.eu. За разлика от 2018 г. бюджетът за тази група през 2019 г. нарастна от 1,1 на  3 млн евро, а броят на експертите от 14 станаха 20. Освен това, част от финансирането бе насочено към научни изследвания– изкуствен интелект и алгоритми, които могат да допринесат за борбата срещу дезинформацията. Амбицията е да се анализират повече медии, да се разкриват своевременно тенденции и да се проучва по какви пътища и през какви мрежи се разпространяват и променят манипулативни новини. Резултатите се споделят със страните–членки, които на национално ниво трябва да решат дали и с какви средства да противодействат на дезинормацията. Досега обаче не сме чули, дали и как България се е възползвала от такива споделени резултати на оперативната група. Към опита на другите и съветите им трябва обаче да се отнасяме внимателно, защото някои препоръки придобиват комедиен характер. Особено когато ни предлагат гама от сатирични програми по примера  на Литва, или сатирични награди /“Наградата на Путин за шампион“ на мозъчния тръст на европейските ценности/ и др. В опитите да се предложат действащи средства срещу дезинформацията се стига и до други абсурди. Една лекторка от Холандия през януари 2019 г. в София ни препоръча да учим хората как сами да създават фалшиви новини, защото това било превенция. Ами все едно да ги учим, как се прави бомба, това превенция ли е?

През 2018 г. в ЕС беше създадена група за борба срещу „фалшивите новини“ в която влизат 40 експерти, между които и двама българи / Вени Марковски от българското „Интернет общество“ и Димитър Димитров от Уикимедия/, председателствана от холандския професор по авторско и медийно право от университета в Утрехт Маделин де Кок Бюнинг. Но и българският комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел, която представи групата, вижда последствията от «фалшивите новини» само в «в политически, социален и икономически план» и въобще не споменава отражението им в сферата на сигурността и отбраната, което е най–малко жалко и не вдъхва оптимизъм.

НАТО и борбата срещу дезинформацията

НАТО има своя стратегия, Център за комуникация, Център за комуникации, Публична дипломация (PDD) на Международния секретариат, който играе главно координираща роля. Изготвят се доктрини, голям брой анализи, провежда се обучение. И всичко това може да се намери на интернет–страницата на Алианса.

Между съюзниците в НАТО обаче, възникват различия  по въпроса какъв вид
на отговор на руската страна е най-подходящ. Те също така не постигат съгласие дали трябва или не да преследват „победа над Русия в нейната собствена игра“, като разпространяват съмнения относно дейностите и целите на Москва. Такъв
подход е изключително спорен в рамките на НАТО, където има различни
възгледи за сериозността на заплахата
, които отчасти отразяват различни перспективи за ролята на Русия и адекватния отговор на НАТО на Москва.

Между съюзниците е спорно, дали ролята на НАТО в тази област трябва да остане ограничено до разкриването и анализа на враждебни операции, насочени към неговите дейности, нещо, което например защитава Франция.

Примери за въздействие на дезинформацията в сферата на сигурността и отбрана

От гледна точка на сигурността и отбраната можем да структурираме въздействието на дезинформацията на геополитическо ниво, на междусъюзническо и междудържавно, на ниво регионални конфликти и ниво оперативни способности и изграждане на въоръжените сили. 

На геополитическо ниво

На геополитическо ниво «фалшивите новини» допринасят за разрушаване на системата на международното право. Това става с необоснованите или неверни аргументи за предприемане на военни операции в трети страни без санкции на ООН, или за причините да се напусне едностранно един международен договор без оценка на последствията за международната сигурност.

Трябва твърде много да подценяват нивото на информираност в нашите страни, за да се разпространяват съобщения, че Русия се е оттеглила от Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег, когато първи това направиха САЩ.

Очевидно е и увеличаването на риска от политическа грешка вследствие възприемане на дезинформация, например в  словесния двубой по темата ядрена заплаха.

Надценяването или подценяването на информацията за нови видове въоръжения и технологии също спомага за погрешни представи за бойните способности на противниковите въоръжени сили и може от там да подведе към неправилни политически решения.

Въпросът за възстановяването на стратегическия военен паритет между Русия и САЩ влиза в остро противоречие със статистиките за икономическия потенциал на двете страни. Такива коментари правят връзка с тезата, че Русия с 3% дял в световния БВП не може да издържа на санкциите на САЩ и да създава хиперзвукови ракети и други високотехнологични оръжия и завоюва военно–технологично превъзходство. Въпрос на професионална оценка.

Една от фалшивите тези е например тази, че Русия иска и работи за разпадането на ЕС, въпреки че дори български студенти още преди години формулираха 7 убедителни причини за противното. Последните съвети на американския президент Тръмп към Великобритания за напускане на ЕС, както и на съветника му Болтън преди това по същата тема, нагледно показват, кой е заинтересован от разпада или от един слаб ЕС.

На съюзническо ниво

Активността на нашите съюзници не винаги може да бъде аргументирана пред българското общество, поради което тя се премълчава. Например нарушаване на международното право от Турция  с фактическото окупиране на сирийска територия или присъствието на британски специалисти от 77–бригада  и служители на МИ–5 за подготовка на психологически операции в Украйна, където все пак не може да ни е безразлично 300 000–ното българско население. Не само че не съобщихме, че след изгорените в Одеса имаше и 2–ма българи, но и забранихме премиерата на българския филм за българите в Украйна по молба на украинското посолство в София.

Трайно се настаниха в медийното простанство и обвинения, които удобно пропускат факта, че Русия въобще не е страна по Минските споразумения.

Под прикритето на лозунга «Повече образование вместо цензура» в борбата срещу «фалшивите новини» се прокарва дезинформация по такива оспорвани от обществото документи като Истанбулската конвенция, Мигрантския пакт на ООН, Стратегия за защита на детето и др., които  се застъпват и в изказвания на представители на правителството на форуми като «Дезинфорпмацията и фалшивите новини», независимо от решение на Кнституционния съд, решение на НС, решение на правителството.

На ниво регионални конфликти

В случаи на военни конфликти дезинформацията е инструмент в използваните похвати и тяхното прикриване например при изпълнение на задачи от военни инструктури в тила на бунтовниците /а в Сирия това са радиклни ислямистки и терористични организации/ или при инсцениране на използвано химическо оръжие от противниковата страна с цел дискредитирането й и обвиняване на правителствените въоръжени сили или прикриване провеждането на операции под чужд флаг т.н.

Премълчаването на факти като част от дезинформацията е много характерно при отразяване на конфликти. Т.н. премълчаването действията на терористичните организации и най–вече на дъщерната такава на Ал Кайда с най–новото си име Хайат Тахрир Ал –Шам в Сирия, премълчаване използването на цивилните граждани като жив щит, премълчаване тактиката на Ассад и руската страна за постигане на примирие с преговори, за разлика от унищожителните бомбардировки над Ракка от коалицията, ръководена от САЩ, но въпреки това се води широка пропагандна кампания за унижощени граждански обекти и избити цивилни граждани от силите на Ассад и Русия и много други. Невероятна е лекотата, с която български медии поставят заглавия от рода на «Асад и Русия убиват деца в Сирия», но никога не споменават дори загиналите деца след удари на джихадистите, какъвто бе последия случай със 7 деца и десетки ранени в сграда на училище.

Познаването на актьорите, проверка на източниците на информацията и задълбоченият анализ  са гаранция за правилно тълкуване на събитията и  верни изводи.

Прави чест на американският журналист Роберт Стюърт, че в продълъжение на 6 години упорито разследва случая с разпространения от БиБиСи видеорепортаж «Спасяването на децта в Сирия» за да стигне до извода, че той в голама степен, ако не и изцяло е инсцениран, като привежда доказателства и свидетелски показания за инцидент на 26 август 2013 край Алепо. Прави чест и на бившият посланик на Великобритания Крейг Мъри, който подкрепя с показанията си тезите на Стюърт. Но не и на БиБиСи, които продължават да отказват съдействие по инцидента и видеорепортажа, който целял  да доведе до увеличаване на натиска върху западните държави или НАТО да атакуват Сирия по хуманитарни причини. Предстои да видим подготвяния от Стюърт документален филм, за което информира публикация на Оrientalreview.org от 29 май 2019 г. Макар че и двама представители на ООН и много експерти още тогава разпознаха фалшивикацията. Разоблричени бяха и т.н. Бели каски, какво остава за излъченото видео на БиБиСи. Истината все пак винаги излиза наяве.

В средата на май 2019 г. се активизира потока от информации за иранска заплаха без конкретни доказателства. Предупрежденията идваха от израелските разузнавателни служби и правителството на Нетаняху, а американските неоконсерватори и админисрацията увеличиа натиска срещу Иран. А медиите въобще не се поправиха след разкритията на «US Naval Institute News», че самолетонасъчът изпратен в отговор на иранската „заплаха” е тръгнал много преди появата на „заплахата” на основание  на отдавна планирани действия, а изявленията на съветника Болтън са били театрална постановка. Ето така се разиграват пропагандни сценарий на международната сцена и повечето медии се надпреварват да ги размножават, без проверка, анализ и здрав разум.

За дезинформацията при инциденти е характерно безогледното аргументиране, което не издържа и най–елементарен анализ. Дори когато командващият ВМС на Украйна признава, че е трябвало да постъпят по  този начин в Керченския пролив за да проверят реакцията на руската страна, когато и американски източници месеци по–рано предлагат такъв ход, когато се намират документални доказателства за готвената провокация и се правят ясни признания, медиите поддържат тезата за неправомерни действия на руската страна.

На национално ниво– изграждане на оперативни способности на ВС

В сферата на модернизацията на въоръженията в Българската армия дезинформацията се поражда от усилята на лобистки групи, политически противопставяния или като резултат на непрозрачност или злонамереност.

Самото тълкуване на Протокола от Служебното правителство за самолетите и инициирането на Парламентарна комисия бе изградено на база фалшиви аргументи в опит за прикриване на действителните цели за отлагане на проекта.

Несвовременна, непълна и непрозрачна информация за проектите по модернизация отваря  възможнсти за тълкувания, коментари, предположения и злоупотреба с данни в други насоки.

Изместването на дискусията върху технологични сравнения между типовете самолети целеше пренебрегване въпросите за проблемите с бъдещи зависимости, обслужване и цени.

Някои политици вместо да предлагат измислени аргументи и подвеждат общественото мнение е по–добре  да се научат да поставят условия на партньорите, за да извоюват изгодна сделка.

Внушенията  обаче, стигнат дори до твърдения, че към 8–те нови изтребители, сме щяли задължително да закупим два самолета –цистерни за зареждане във въздуха, които щяли да струват още 1 млрд. Така се тиражират професионални абсурди.

*          *          *

Задачите за борба срещу дезинформацията следва да се развърнат на широк фронт, а не да се концентрират само върху едно направление, подклаждано често отвън или силно иделогизирано и политизирано. Това «ветрило» от дейности трябва да обхване:

▪ причините за възникването на дезинформация с особено внимание на последствия за сигурността и дезинтгерацията на обществото и форми и методи за тяхното изкореняване;

▪ разграничаване на неволните от умишлените дезинформации и концентриране върху вторите с усилия за тяхното задълбочено проучване за поръчител, финансиране, цели, а не прибързано техническо блокиране или организационно изтласкване от сцената;

▪ необходимите комплексни мерки за превантивно информиране на обеществото и създаване на необходимо минимално ниво на компетентност и прозрачност на предлаганите решения.

Структурите в сферата на сигурността като БА не могат пряко да въздействат върху промяна на модела на зависимости в България, нито на създаването на ново медийно законодателство. Те могат обаче да бъдат интегрирани по–тясно в своевременното разкриване и подаване на сигнали към съответните структури на национално ниво за борба с фалшивите новини, да гарантират прозрачност в модернизационните проекти и  да работят за по–задълбоченото обучение на населението за разпознаване на манипулациите и за мотивацията му за защита на страната. Защото общество, което е способно да изгради общи ценности, е най–сигурно и стабилно.

Предвид на възможностите за взаимодействие и проучване на чуждия опит е не само целесъобразно увеличаване на присъствието на компетентни български представители в съществуващите вече инициативи в Европа. Опитите на други държави да изместват акцентите в тях според собствените си национални интереси налага българската страна да участва активно във формирането на инициативите и общите мерки в тези европейски структури за борба срещу дезинформацията. Трябва да се признае очевидната борба за влияние в европейските агенции, особено чрез заемане на местата на заместник ръководители, на които доминират британци, а след Брекзит трябва да очакваме интересни размествания.

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…