От няколко дни ми се обаждат учители. Възмутени, че у нас въпросът какво ще учи младото поколение се диктува от хора, чиято квалификация в средното образование е повече от съмнителна. Но пък като отявлени соросоиди, антикомунисти и русофоби, те се радват на медийно внимание, ползват се с привилегията да диктуват на министъра на образованието какво трябва да пише в учебниците по история. В други времена, но и в „нормалните“ държави, този диктат се нарича цензура. Но у нас, българското МОН бързо подвива опашка щом цензорите-соросоиди истерично започват да огласят медийния ефир и услужливо задоволява прищевките им.
И затова тези учители, силно притеснени, споделиха с мен своето мнение за обсъжданите учебници. А именно, че онази част за втората половина на ХХ век в набедените учебници за 10 клас, разбунила душата на праведния антикомунист, е написана според приетия преди две-три години учебен план, но с обективно отразяване на историческите факти и явления. Което означава, наред с критични бележки за периода, и привеждане на таблици със световно известни статистически данни: брой изградени болници (с болнични легла) , брой построени заводи, данни за развитието на селското стопанство, за реализирани инфраструктурни проекти, конкретика за социалната политика и за политика в областта на културата.
Липсва обаче негативният коментар, който според соросоидите, задължително трябва да обгражда данните от този период. А именно:
Че е пагубно, антихуманно, антидемократично България да заема 27-мо място в световните класации по икономическо развитие и стандарт на живот. Че е престъпно пилеене на обществен ресурс комунистическият режим да отделя 6%от БВП за образование и 4%- за научна и развойна дейност. Че безплатното здравеопазване не носи нищо добро, защото комунистите го смятат за благо, достъпно за всеки човек, а не както гласи веруюто на всеки правоверен антикомунист – пазарна стока и услуга, за която всеки плаща. Че възходът на културата, на спорта, на образованието, на науката не е в никакъв случай постижение и повод за национална гордост, а е хитра комунистическа измислица за тормоз над свободомислещите и издевателство над талантливите. Че провежданата външна политика на добросъседство (спечелила на България не само приятелства и доверие, но и пазари и допълнителен ресурс за икономически, социален, културен, високотехнологичен и научен възход), всъщност, според цензорите-соросоиди, трябва да се трактува като осъществяване на зловещия план на вездесъщата Държавна сигурност да шпионира и работи в полза на руснаците, на КГБ, на ЩАЗИ и т. н, и т.н… Ето, такъв вид внушения и манипулативни обяснения на факти и статистически данни наистина няма в набедените учебници – все пак текстовете са дело на сериозни историци. Но тази липса на внушения за престъпната същина на всеки комунистически акт за соросоидите-цензори вече е истински повод за грандиозен плач, за вайкане, за медийно нашествие – как иначе се доказва верноподаничество пред господарите…
Пиша тези редове, тъй като вече стана известно, че Министърът на образованието, под натиска на новите цензори, е върнал набедените учебници за преработка. Обаче! Каква трябва да бъде тази преработка? Ами, ако и новата преработка не се хареса на соросоидите, ако не е достатъчно подходящо за техните антикомунистически души? Сигурно, отново преработка! После-пак! Какво да се прави-в колониалните държави рангът на цензурата е по-висок от националния закон!
От друга страна, ще подчертая, че учебниците се пишат според приетия учебен план. Сегашният, чиито резултат са набедените учебници, както стана известно преди време, е писан и консултиран от същите антикомунисти и русофоби, сегашните цензори.
Така, именно те са предвидили едва в 10 клас учениците – и то за първи път цялостно – да изучават българска история. Според учебния план, в рамките на една учебна година, учениците трябва да усвоят огромен хронологичен период, започвайки със събитията от праисторията ( 8 хил. пр. Хр.), преминавайки през античността, Първа и Втора българска държави, Българско възраждане,България до края на Първата световна война, целия ХХ век, до финала, който, по замисъл, е своего рода кулминация на националното развитие – членството в НАТО и ЕС. За мен, обаче, и до този момент не е ясно защо, при положение, че на учениците от 10 клас им се предлага такъв обемен материал, им се спестява единствено периодът между двете световни войни,особено Втората световна война, с правителството на Богдан Филов. Защо учениците няма да учат, че един от първите профашистки закони (1924г.) в Европа е българският „Закон за защита на държавата“. Защо няма да учат за Белия терор и правителството на Александър Цанков? Защо са лишени от истината за унищожението – без съд и присъда, само заради левите им убеждения – на цвета на българската интелигенция, начело с гения Гео Милев? Защо им се спестява истината за стотиците убити невинни деца, жертви на българския фашизъм? За ястребинчетата, например, чиито убиец днес е реабилитиран, а името му стои върху паметника на т. нар. жертви на комунизма, редом с името на убиеца на Гео Милев.
Как учениците ще учат за световния поет Никола Вапцаров без да знаят, че е безмилостно разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София, тъй като е участвал в антифашисткото движение, ръководено от партията на българските комунисти. И като такъв е единственият българин, удостоен, посмъртно, със световната награда за мир. Да, те ще учат, както е по учебен план, че евреите в България са спасени. Без обаче да им се съобщи за приетото в България, почти успоредно с Хитлерова Германия, антисемитско законодателство. За лишаването на българските евреи от човешки права, за масовизирането и у нас на превърналата се в зловещ знак на омразата и човешкото унищожение жълта звезда. За въвеждането на вечерен час и строго фиксирано време за разходка за българските евреи. И кое правителство, в кой период, отговаря за онези повече от 11000 евреи от т. нар. нови земи-Македония, Егейска и Беломорска Тракия, потеглили в товарните вагони към лагерите на смъртта? Или въпросът за българския фашизъм и неговите зверства, за прекъснатите хиляди човешки съдби и животи, днес е тема табу, до която е забранено да се докосват младите български поколения. Току-виж се увлекат по призрака, бродещ из Европа и неизлечимо заболеят от левите идеи. Ами ако решат да променят света в името на братството, справедливостта, солидарността и свободата!
Фейсбук
* Заглавието е на Клуб „24 май“
