АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Защо хората не са съпричастни с властите в кризата с африканската чума?

Искра Баева - 29 юли 2019

Най-после днес, на 29 юли, вицепремиерът Томислав Дончев чрез медиите се опита да потърси съпричастността на населението в борбата с поредната голяма криза в българското животновъдство, застрашаваща цялото свиневъдство в България. Миналата година това беше чумата по дребните преживни животни в Югоизточна България, а сега е африканската чума в Североизточна, но с открития случай във Видин май ще обхване и цяла Северна България.

Не съм специалистка по проблема и нямам намерение да коментирам как трябва да се действа при поредната чума по животните, която връхлита България, след като от две години се знае, че чумата по свинете върлува в Румъния.

Обаче в изявлението на вицепремиера Дончев ми направиха силно впечатление думите му, че властите остро усещат слабото съдействие и недостатъчната съпричастност на гражданите. По-точно: „Не само собствениците на прасета, а и кметове на населени места. Без адекватни мерки от тяхна страна, ще се справим много трудно”.

Предполагам, че и вицепремирът не е изненадан от липсата на съдействие от страна на гражданите. Но се чудя дали си го обяснява само с личния интерес на свиневъдите и със страха на местните власти дали унищожаването на животни няма да се отрази върху кандидатурите им в местните избори.

На мен обаче ми се струва, че проблемът е по-дълбок. Първото му равнище се крие в начина, по който до момента действаха властите в подобни ситуации – достатъчно е да си припомним как миналата година бяха умъртвени хиляди кози и овце, олицетворение на което станаха козичките на баба Дора. Такива са правилата. Но в същото време собствениците на една ферма в Болярово отказаха да допуснат унищожителите и се оказа, че и до ден-днешен техните животни са живи и здрави, а и са им се родили още 70 агнета. Едва ли има по-ярко доказателство, че там чума по дребните преживни животни не е имало. Независимо от това наказанието за неподчинение не закъсня – през януари т.г. фирмата на Ана Петрова бе заличена юридически. Е, как при такова отношение животновъдите  да имат доверие на държавната администрация и да искат да ѝ сътрудничат днес?

Втората причина ми се вижда не по-малко важна, защото засяга не само животновъдите. Тя е в модела на управление на днешна България. Той се гради върху пряката връзка на Лидера (в случая премиера) с гражданите. Той черпи своята сила и власт от тази връзка. Но в нея не влизат като посредници демократичните институции на държавата. В очите на обществото те остават свързани главно със скандали, изтичане на данни, смяна на правила, налагане на глоби и несправедливи задължения. Затова, независимо че много българи вярват на Бойко Борисов, те не вярват на администрацията и когато се сблъскат с проблем, търсят не съответните органи, а чакат „Бойко” да се намеси и да реши проблема.

Този тип управление е популистко и авторитарно, то е стабилно, докато харизмата на лидера запазва своето въздействия. Но все по-трудно се справя с всекидневните кризи и проблеми.

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна…