През 2014 година учени от Принстънския университет направиха голямо проучване на това, което наричат „демокрация“ в САЩ и публикуваха свое изследване, в което се констатира, че формално там се говори, че има демокрация, но реално това е олигархия.[1] През май 2019 г. проф. Робърт Райх, който е известен американски икономист и бивш министър на труда, познаващ отвътре тайните на американската политика, написа статия, в която също обяви Америка за олигархия.[2] Същото можем да го чуем от устата на много известни американци.
В Америка и учени, и политици признават, че живеят при олигархия. В Америка признават, но у нас – не. У нас 30 години новите десни, леви и центристки „демократи“ разправят, че ни водят по пътя на „демокрацията“, гледайки със светнали очи какво е в Америка, учейки се от нея, а в медийното пространство представителите на стотици платени от вън НПО-та си получават парите, за да ни обясняват същото. От времето на перестройката и тридесет години след това управляващите в България разправят на идеологически дрогираните маси как правели „преход към демокрация“, което си е лъжа. Лъжа е най-напред, поради това, че няма „демокрация“ изобщо, а различни видове демокрация – пряка и представителна, либерална и нелиберална, еднопартийна и многопартийна, формална и реална, капиталистическа и некапиталистическа, партиципаторна и делиберативна, и т.н.
Това, което се наложи у нас бе либерална демокрация, при която основното свещено и неотменимо право е на частна собственост, т.е. на капитализъм и при което се манипулират масите, че те управляват, а управляват тези, които имат капитал, имат пари или зад тях стоят големите пари. На пръв поглед изглежда едно, но е нещо съвсем друго. Един велик мислител през XIX век употребяваше в такъв случаи философската фраза „превърнати форми“, т.е. външната форма е едно, а реалното съдържание нещо съвсем друго. Наивните тълпи у нас ревяха „демокрация“ и „времето е наше“ след 1989 г., а сега се вайкат като гледат, че това е капитализъм, при който всичко се купува и продава, включително и политическата власт. Всеки, ако иска може да се кандидатира, както всеки, ако иска може да влезе в магазин за свръхлуксозни коли, но си купува този, който има пари. На това му викат обаче „свобода“ и „демокрация“. Само малцина обаче, ако имат пари или зад тях стоят държави и капиталисти с големи пари могат да си я купят. В този смисъл това е капиталистическа демокрация, в която печели този, който има или зад който стоят повече пари.
При неолибералния капитализъм политиката е бизнес. Управление на капитала, представяно като „волята на народа“. Не е на нарастващото количество клошари, бездомници, скитници. Не е на намаляващата средна класа в САЩ, нито на намиращите се под равнището на бедност или на милионите, които получават под средната работна заплата у нас и се чудят как да вържат двата края в живота си, от къде да намерят пари да платят сметките си, какво да правят за да оправят зъбите в беззъбите си уста. Те не управляват. Който има повече пари управлява. Така именно стана у нас – управлява новата класа от собственици, но тъй като у нас имаме периферен капитализъм, зависещ от държавите от капиталистическия център, управляващите са подчинени и на глобалния капитал, представен от водещите капиталистически държави, подпомагащ ги чрез пропагандата на медии, НПО-та и така нар. културни индустрии.
Това може да се види най-добре от ставащото във водещата капиталистическа държава в света САЩ, разнасяща „демокрацията“, т.е. интересите на своите компании по целия свят с лозунгите за „демократизация“. Нека да видим как става това, като проследим как печели досега избори кандидатът за президент от Демократическата партия Майкъл Блумберг, чието нетно богатство в момента се оценява на 58 милиарда, което го поставя на 9-то място по богатство в САЩ и на 14-то в света. Типичен представител на световната олигархия. Благодарение на парите, които има и може да употреби за купуване на гласовете на избиратели той три пъти вече беше кмет на Ню Йорк. Има пари, може да си плати и да получи мнозинството от гласовете на американците. При милиардите, които има нищо не му струва да стане какъвто си иска, да купи когото си иска
Нека да видим по колко си плати, за да стане три пъти поред кмет на един от най-големите градове в света, с най-много милиардери в света. Не си мислете, че в този град, ако нямаш колкото се може повече пари да си купиш изборите, можеш да се добереш властта. А Блумберг има пари и дава пари. [3] Първият път, когато стана кмет на Ню Йорк през 2001 г. той похарчи огромната в сравнение с предходни години сума от 74 милиарда долара, което се равняваше на 99 долара за всеки глас, който получи. Четири години по-късно през 2005 г. Блумберг се кандидатира да бъде преизбран и се принуди да изхарчи повече. Печалбата на изборите му струваше бизнес инвестиция от 85 милиона долара или по 112 долара на всеки глас, който бе получил. След това поиска да се кандидатира и за трети път през 2009 г. и за да накара поне 51 % от нюйоркчани да гласуват за него, инвестира в бизнес политическото си начинание 102 милиона долара или по 174 долара на глас. Така един олигарх, който има 58 милиарда нищо не му струваше – само 261 милиона долара, за да властва три пъти в Ню Йорк. Нищо работа – с по-малко от 1 % от богатството си инвестира в огромна власт в продължение на 12 години.
Сега иска да стане президент и смята, че няма да има проблеми, след като си купи властта в Ню Йорк да си купи политическа власт и в цяла Америка. Известно е, че другият милиардер Доналд Тръмп влезе в Белия дом през 2016 г. след като за него гласуваха под 63 милиона души, за което бяха вложени над 398 милиона долара, от които Тръмп извади от собствената си сметка и плати 66 милиона, а останалите бяха събрани от други богати хора, заинтересовани да стане президент. Сега обаче конкурент на Тръмп евентуално ще бъде един много по-богат от него милиардер, който може да извади много повече пари от джоба си и да си купи властта. Затова и според много анализи и коментари президентските избори в САЩ през 2020 г. се очертават като най-скъпите в американската история. И няма как да не бъдат най-скъпите. В момента 1 % най-богати олигарси в САЩ имат повече богатство отколкото когато и да е било преди това и могат да купят всеки и всичко, за да запазят позициите си на хора, които държат и икономическата власт, дърпайки конците и на политическата власт.
Ако предположим, че и на Блумберт ще са му необходими 63 милиона гласа за това и приемем, че на глас ще плати по около 100 долара, което е по-малко отколкото даде, за да стане кмет на Ню Йорк, то той ще трябва да развърже кесията и да извади от там 6.3 милиарда долара. Част от тези милиарди ще събере от други богати американци, които ще го подкрепят в кампанията, но ще извади и от джоба си немалко, за да може да се докопа до властта. Но дори да плати цялата сметка за избирането си, като знаем, че има 58 милиарда, това би било едва 2 % от неговото богатство. Бълха го ухапала. Като нищо може да ги даде. Това ще е страхотна бизнес инвестиция в политиката, наричана у нас „демокрацията“. Само с под малко от 2 % от активите, с които разполага, той може да получи властта над страната с най-голям БВП в света. Както направи подобна сделка, за да вземе властта Тръмп. Извади от джоба си 66 млн. долара, за да стане президент, а най-важната му реформа бе намаляването допълнително данъците на богатите, т.е. и своите данъци и осигури по-скоростно и с по-големи размери от всякога нарастване на богатството на милиардерите.
Сега обаче конкурент му е милиардер с много повече пари. Представяте ли си какво ще стане, ако Блумберг даде 6.3 милиарда долара, за да купи избирателите на своя страна. Може да похарчи най-напред десетки пъти повече отколкото неговите конкуренти на първичните избори на Демократическата партия като Бърни Сандърс и Елизабет Уорън. Само за първите две седмици от своята кампания той хвърли вече 37 милиона долара за теливизионна реклама.[4] Може да изхарчи много повече и от Доналд Тръмп на следващия етап, като се има предвид, че макар и милиардер Тръмп е едва с богатство от 3.1 млрд., т.е. над 19 пъти по-малко. Когато в една страна, в която управлява олигархията се конкурират двама олигарси, по-вероятно е да спечели по-богатият.
Така е в Америка. Както е при капитализма въобще. Управляват големите пари. Управляват милиардерите! Най-богатата част от капиталистите! У нас обаче ни заливат с лъжите за това как сме вървели 30 години по пътя на „демокрацията“ и в най-добрия случай някой политик да се жалва какво ни била отнела „демокрацията“ . За да не каже истината, че става дума за капитализъм, за управление на парите, с парите и най-важното в името на интересите на тези, които имат парите. Можем да го видим по хилядите клошари, бедняци, бездомници и бедняци, родени от българския капитализъм, който 30 години отнема от всички българи, за да преразпредели националното богатство и го раздаде на едно малцинство. Работи именно в полза на богатите, като се има предвид, че направи България най-неравното общество в ЕС. Ако си направил милиони хора бедняци, ако си вкарал стотици хиляди в гетата, ако си направил най-неравното общество в ЕС значи се е управлявало не в интерес на народа, а в интереса на формиралата се от прехода към капитализъм олигархия. Затова и само 8 % от същият този народ има доверие към парламента и само 15 % към правителството, според проучването от сепмеври месец на Алфа Рисърч. А нали това са основните институции на това, което наричат „демокрацията“. Защо масите не им вярват? Защо либерали, „демократи“ и родили се след 1989 г. „борци срещу комунизма“ продължават да ни обясняват как днес сме „свободни“ и „демократични“, за разлика от времето преди 1989 г.? Защо не отидат да го обяснят край кофите за боклук на хилядите клошари и просяци, родени от системата на капитализма, на която те бяха пропатандни трубадури. Да го обяснят на тези, които не могат да си купят хляба, на вкараните в гетата. Да им обяснят как днес не е като някога – „демократично“ можеш да живееш в гето и да умреш като куче, „демократично“ можеш да ровиш в кофите за боклук и да замръзнеш на улицата, „демократично“ можеш да просиш и да ти хвърлят стотинки, за да не умреш от глад.
В една друга статия цитирах по този повод знаменитият френски философ Жан Бодрияр и сега ще повторя това, което той писа в началото на 90-те години на ХХ век: „Цели народи се устремяват към една „историческа” цел – свобода, която най-малко от всичко съществува под формата, за която те мечтаят, към една форма на „демократично” представителство, която също от много време агонизира под спекулацията (статистическата спекулация на сондажите, медийната спекулация на информацията). Демократичната илюзия е универсална, свързана с нулевата степен на гражданската енергия. От свободата остава само рекламната илюзия…”[5]
Затова ми се иска да каже: „Спрете да лъжите народа, че сте направили „преход към демокрация“! Но и да го кажа, знам, че няма да спрат. Нали това е основен пропаганден, основен идеологически инструмент на тяхното господство. Без него ще лъсне голата истина за това, което стана и което става. А те държат у нас медиите с много по-голяма мощ дори от американската олигархия. Нали сме на 111 място по свобода на медиите, именно защото в медиите тяхното господство е тотално. Но не само у нас е така. Навсякъде във водещите капиталистически страни, ако си политик, който няма парите на милиардер, а в същото време има опасност да привлече общественото внимание и да поеме властта, при което да намали или отнеме от богатството на капиталистическата олигархия ще го омаскарят и смачкат. Вижте например какво какво става с Великобритания, където ляво ориентираният Корбин се опита да възроди Лейбъристката партия и провъзгласи стратегии, накърняващи трупането на богатство от тамошните капиталисти. Смачкаха го в масовото съзнание, тъй като олигархията държи властта и над медиите. Изследване на учени от Ландън скул ъв економикс за това как отразяват медиите там идеите на Джеръми Корбин установи, че около половината медии изобщо мълчат за него, все едно, че той не съществува а около три четвърти от медийните публикации изопачават това, което той казва.[6]
Е, ако при англичаните, които задават образци как да се „демократизират“ държавите е така, то какво да кажем ние. Така е при тях, така е и при нас. Тези, които държат капитала, държат така и медиите, за да маскират истината за това, което стана и става. Нужни им са. Иначе с тяхното господство е свършено.
[1] Boren, Zachary Davies. Major Study Finds The US Is An Oligarchy, In: Business Insider, https://www.businessinsider.com/major-study-finds-that-the-us-is-an-oligarchy-2014-4, April 16, 2014
[2] Reich, Robert. American Oligarchy Has Returned, In: Truthdig, https://www.truthdig.com/articles/robert-reich-american-oligarchy-has-returned/, May 30, 2019
[3] Pizzigati, Sam. The Real Reason Michael Bloomberg Is Running for President, In: Truthdig, https://www.truthdig.com/articles/the-real-reason-michael-bloomberg-is-running-for-president/, November 26, 2019
[4] Wright, David andCristina Alesci. Bloomberg places at least $37 million in television advertising over next two weeks, CNN, https://edition.cnn.com/2019/11/22/politics/bloomberg-29-million-advertising/index.html?fbclid=IwAR1sJpWzA5QRyn65yO_fjuFufwDxu6qlKa_Jai_Y54eymRCdAYJGaSiTuF8, November 23, 2019
[5] Бодрияр, Жан. Илюзията за края,С., ИК „Критика и хуманизъм”, 1995, с. 49.
[6] Bar Cammaerts and Brooks DeCillia, João Magalhães, César Jimenez-Martínez. Journalistic Representations of Jeremy Corbyn in the British Press: From“Watchdog“to“Attackdog, London School of Economics“and“Political“Science, http://www.lse.ac.uk/media@lse/research/pdf/JeremyCorbyn/Cobyn-Report-FINAL.pdf