Не може да влезем в „непозната къща“ и да заложим целия си национален валутен суверенитет, при условие че тази къща е все още в строеж,
а случаят с Еврозоната е точно такъв
Многократно се изказвах по повод бързината на сегашното българско правителство да кандидатства България да бъде приета в Европейския валутнообменен механизъм (ERM II) и респективно да се присъедини към страните – членки на Еврозоната.
Две неща съм подчертавал винаги:
- на първо място, все още недовършения в структурен и законодателен план финансов и монетарен проект на Еврозоната като комплексен валутен и икономически съюз, а не както е сега – само политически съюз;
- и второ, неподготвеността на този етап на българската икономика като цяло; на българските фирми и банки да се адаптират и да оживеят при съвършено другите „твърди“ условия на Еврозоната; условия, при които далеч по-развити и стабилни икономики не успяха да се справят без големи финансови и социални жертви.
Винаги съм казвал, че не може да влезем в „непозната къща“ и да заложим и отдадем целия си национален валутен суверенитет, при условие че тази къща все още е в процес на строеж. А случаят с Еврозоната е точно такъв.
Концептуалната философия на Еврозоната е създадена така, че тя да може да функционира единствено при равностойни, хомогенни по своята икономическа структура икономики и балансирани търговски взаимоотношения.
Даже и в сегашния си вид, вместо да генерира конвергентност спрямо икономическите и структурните различия на своите страни членки, обратно –
Еврозоната създаде още по-голяма дивергентност
между тези икономики, от което се възползва единствено германската икономика. Хетерогенността между икономиките – членки на ЕС, а още повече между тези в Еврозоната, различията между етапите на структурно конвергиране на тези икономики всъщност създаде огромни макроикономически, търговски и социални дисбаланси вътре в Еврозоната.
И не случайно днес всички цитират Еврозоната като най-болната група икономики, с най-забавен темп на икономически растеж и с най-голям дълг на икономиките в нея. Именно поради недовършената ѝ политико-икономическа и законодателна архитектура, както и поради дълбоките структурни различия между страните членки в нея.
Какво тогава можем да кажем за България, чиято икономика е с най-забавени структурни реформи от 1989 г. досега сред всички европейски страни?
На този въпрос апостолите на бързото влизане на България в Еврозоната отговарят: България изпълнява петте задължителни критерия по Маастрихсткия договор и е готова да се присъедини както към ERM II, към Банковия европейски съюз, така и към Еврозоната. От своя страна, близо 23-годишният ни опит във спазването на валутна дисциплина заради приетия през 1997 г. Валутен борд допълнително би улеснил влизането ни в Еврозоната.
Да, България изпълнява 5-те (или 4-те основни синтетични) критерия/условия за влизане в Еврозоната на чл. 140, ал. 1 от Консолидирания текст на договора за функционирането на Европейския съюз (от раздела „Специфични разпоредби за държавите членки, чиято парична единица е еврото“).
Но статистиката, която „доказва“, че България покрива 5-те критерия за членство, е доста противоречива. Тя е от типа „бикини-статистика“ – показва важни и интересни неща, но скрива ключово по-важни показатели.
• Да вземем например критерия „устойчивост на държавната финансова позиция“, който България покрива, по смисъла на член 126, параграф 6 от преди цитирания текст на Договора. България има по официални данни държавна бюджетна позиция без прекомерен дефицит, но в същото време, забележете, цялата ни водопреносна национална мрежа е в свръхкритична ситуация. Казано с прости думи, не харчим от бюджета, но нямаме и вода да се мием. Това покриване ли е на Маастрихтския критерии?
• И тази ситуация е навсякъде, във всички основни публични сектори. Нямаме прекомерен бюджетен дефицит, но имаме водна криза, криза в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера, в пенсионната система, в системата за сигурност, в националната отбрана и т.н. „Стискаме“, за да не харчим от бюджета, но всички публични сектори са в колапс.
• По не по-различен начин стои и въпросът с покриването на критерия за стабилността на ХИПЦ инфлацията (ХИПЦ – хармонизиран индекс за потребителските цени). При досегашното си дефиниране той не дава възможност за точно измерване на инфлацията.
• Ако се взрем професионално в същността на нашето икономическо състояние, ще видим една икономика, поддържана главно с евроинжекции, с темпове на икономически растеж, включващи до не малка степен (поради сегашните статистически дефиниции) национален доход, създаван от проституция, от нарастваща криминалност, от сив сектор, от източници на финансиране извън страната ни и т.н. Като добавим към всичко това, че продължаваме да заемаме първото място в Европейския съюз по всичките 6 основни критерия за социална бедност и социална изключеност, едва можем да придобием реална картина за нашата стартова, кандидатстваща позиция за Еврозоната.
Оттук произтичат няколко въпроса:
Могат ли при това положение да ни приемат в Еврозоната?
Моят отговор е „Не“, ако се преценява обективно. Хетерогенността на българската икономика, нейното структурно изоставане от останалите страни членки ще увеличи като цяло сегашната дивергентност в Еврозоната, ще утежни и без това съществуващите търговски и социални дисбаланси вътре в нея.
Но заедно с това нека да не забравяме, че отговорът може и да е „Да“, ако се върнем на изходната позиция, че Еврозоната е все още един политически проект, изложен на силните ветрове и критика от всички страни, включително и отвътре. Както и изложен на конкуренцията от страна на други валутни съюзи в света.
Като политически проект Еврозоната се нуждае много от политическа поддръжка. Особено в период, когато доста по-стабилни от България икономики, като централно-европейските Полша, Чехия и Унгария, както и Швеция, упорито отказват да кандидатстват за приемане в нея. В този смисъл политическата поддръжка от един потенциално нов член на Еврозоната като България би била добре дошла.
Трябва ли да бързаме да бъдем приети в ERM II
и респективно в Еврозоната?
Моят съвет към правителството на България – е категорично „Не“.
Еврозоната е в процес на дълбоко реформиране и е далеч по-добре да изчакаме окончателното дооформяне на цялостния политически, икономически и валутен съюз, което ще бъде свързано и с дълбоки промени в конституцията на целия ЕС (особено след излизането на Великобритания от него).
На този етап, ако влезе, България най-вероятно ще инкасира икономически загуби, които не са ни необходими. Особено като се има предвид изключително сложната макроикономическа и геополитическа среда, която се очертава за първите пет години от третото десетилетие на XXI век.
Данните, цитирани от престижния Център за икономическа ефективност при Лондонската икономическа школа, са повече от красноречиви (Les Études du CEP „L´euro a 20 ans: qui sont les perdants? qui sont les gagnants? Une étude empirique, Alessandro Gasparotti et Matthias Kullas Février 2019
Националните щети на някои от най-големите икономики в Европа са значими. За нас трябва най-отговорно да се анализира и прецени какви ще са отраженията върху:
- допълнителното ни ограничаване и редуциране на икономическия ни и валутен суверенитет (веднъж вече редуциран с членството ни във Фискалния съюз на ЕС);
- и без това ниската конкурентоспособност на икономиката ни;
- качеството на нейния растеж;
- и процеса на обедняване на българските граждани.
И тук въобще не засягам загубата на национален валутен суверенитет за една икономика като нашата, която – за разлика от цитираните европейски икономики – никога в своята история не е била част от валутен съюз.
И третият въпрос, на който бих искал да обърна внимание, е разискваният в момента горещ въпрос за вкараната промяна в законопроекта за т.нар. съответствие с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутнообменния механизъм (ERM II).
Защо тази промяна се вкарва точно сега?
Това е нещо, на което трябва да отговори ясно и аргументирано вносителят на промяната.
Но в контекста на по-горните ми предупреждения, държа да подчертая, че Европейският валутнообменен механизъм (ERM II) гарантира, че колебанията на обменния курс между еврото и другите валути в ЕС не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар: договореният обменен курс на валутата на държава, която не членува в еврозоната, е фиксиран спрямо еврото и след това може да варира само в рамките на 15% над или под този съгласуван централен обменен курс. Но, забележете, тази гаранция може да се реализира само при един изключително прецизиран и актуализиран валутно-обменен курс.
Не знам дали се обръща внимание на това, че никой от правителството на този етап не казва дали е налице възможност и процедура при преговарянето на така наречения договорен обменен курс на националната валута на държава не членуваща в Еврозоната да се постави под въпрос досегашният курс на лева към еврото. Нещо, което без съмнение ще повлияе на цялата ни не само валутна система, но и на социално-икономическия ни фундамент като страна.
Моят отговор е естествено „Да“. Няма вечни договорености. Няма вечни обменни курсове; няма вечни законно циментирани валутни бордове.
България ще бъде изправена пред логичната необходимост
да предоговори своя досегашен валутен обменен курс
С всичките възможни рискове, несигурности, може би и предимства от това. И на това няма как да се попречи. Защото това е задължителна част от процедурите при влизане в ERM II, както и задължителна част от интересите на всички останали страни – членки на Еврозоната, и отговорност на ЕЦБ.
И затова, пак предупреждавам и питам: имат ли достатъчно сили и резерви българската икономика и българските граждани, за да бъде България една равноправна, споделяща еднакво и рисковете, и преимуществата на страна членка на Еврозоната?
Имат ли българският бизнес, банковата система, социалната и пенсионната система, бюджетът силите да функционират в железните рамки и условия на Еврозоната?
Моят отговор е „CLEAR AND PRESENT DANGER“. На хоризонта е РЕАЛНА И НАСТОЯЩА ОПАСНОСТ, която не сме дооценили все още както трябва.
27 Януари 2020 г.
Лондон – София
