АНАЛИЗИ > СТАТИИ
1 май – ден на труда и на международната работническа солидарност

Искра Баева - 01 май 2020

Както при повечето леви, работнически и социалистически празници, идеята за 1 май се ражда през ХIХ в. А и кой друг, освен работниците и социалистите ще поискат да празнуват нещо толкова всекидневно и задължително като труда, от който обаче зависи еволюцията на човечеството?

Поводът да се празнува трудът не е тържествен, а е свързан с трудната и кървава борба на работниците за права. На 1 май 1886 г. в Чикаго в Съединените щати е обявена национална стачка с искане за 8-часов работен ден. Тя е организирана от профсъюзите и в нея се включват 300 000 работници. Искането работният ден да продължава 8 часа изглежда толкова неприемливо за властите и работодателите, че те хвърлят срещу работниците полиция и охранителни отряди. Работническите протести продължават няколко дни, в сблъсъците са ранени 200 души и са убити четирима, а заради хвърлена бомба са осъдени и екзекутирани седем протестиращи, които впоследствие се оказват невинни. Това не са нито първите, нито ще останат последните жертви на сблъсъка между труда и капитала.

Само три години след Чикагските кървави събития, през 1889 г. в Париж е учреден Вторият интернационал, който отправя призив към работниците от цял свят да припомнят протестите в Чикаго, като на 1 май проведат демонстрации на солидарност. Международната социалистическа конференция, проведена в Амстердам през 1904 г., разширява призива „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. И решава всички пролетарски организации „да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“. Така 1 май става международен ден за солидарност на работниците от всички страни, за съвместна борба за по-добри условия на труд, но и за мир, без който съзидателният труд няма шанс.

За значението на труда говори и създаването на 11 април 1919 г. към световната организация Общество на народите (ОН) и Международна организация на труда (МОТ), чиято основна мисия е да защитава социалната справедливост и правата на трудещите се. За разлика от повечето други организация на ОН, МОТ продължава борбата за права на работещите по света и до днес. Нейното значение не е намаляло, тъй като много работници по света, а и в България, продължават да работят в трудни условия и са подложени на жестока експлоатация.

В България за пръв път денят на борба за права е отбелязан на 1 май 1890 г. по идея на българското Типографско дружество. След създаването на социалистическото движение на следваща година то става основният организатор на първомайските протестни шествия по улиците на българските градове. Лозунгите на работничките и работниците призовават за достойни условия за труд и заплащане, за уважение към труда.

След 9 септември 1944 г. в България отбелязването на 1 май се превръща от ден за борба за права в празник с големи манифестации през пролетния ден. След 1989 г. обаче празникът 1 май е подложен на отрицание както и всичко, свързано със социализма. Денят продължава да е неработен, но държавата се оттегля от отбелязването му и го замества с избухналото на 20 април 1876 г. Априлско въстание. Независимо от това първият ден на май продължава да се отбелязва, най-вече от БСП с протестно шествие, съчетано и с ден на социалистическия печат. След първоначалното стъписване синдикатите също започват да отбелязват 1 май, като при тях често се използват хепънинги и рок-концерти.

В повечето страни по света 1 май продължава да се отбелязва с масови шествия и демонстрации по улиците на големи и малки градове. Особено популярен е празникът на труда в настоящите или бившите социалистически страни. Уважение към трудещите се проявяват и много капиталистически страни като Германия, Австрия, Мексико, в които празникът е официален.

В днешните условия на пандемия от Ковид-19 нито в България, нито по света Първи май не може да се отбележи подобаващо. Но макар и да го отбелязваме в социална изолация и дистанционни контакти, не бива да забравяме, че Първи май е ден, в който всички трудещи се хора – независимо дали се трудят с ръцете си, с машини или с ума си, трябва да се почувстват горди създатели на постиженията на цивилизацията и на света, в който живеем.

 

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…