Пак сме първи. Този път е за финансовите притеснения относно бъдещето. Най-притеснени сме ние, българите – 62%. Най-ниските нива на тревожност отбелязва Дания – 10% (economic.bg, 7 май).
Вероятно една от причините за тази висока тревожност е пълната неяснота по отношение дори на близкото ни бъдеще. Всички обсъждания в ЕС, които познавам, се отнасят до еврозоната. Какво ще бъде поведението на ръководството на ЕС и на ЕЦБ към страните, които са извън еврозоната – плътна мъгла. Засега единственото известно ми действие на ЕК спрямо нас е помощта за България, обявена в средата на март – 1,35 млрд. евро. (Тук не броя суаповата сделка с ЕЦБ – тя е просто обещание, че при нужда ще ни сменят евро за левове.) И тази помощ обаче не е чак толкова обвързана с членството на страната ни в Евросъюза. Украйна например ще получи 1,2 млрд евро, а Тунис – 600 млн. евро.
Разбира се, имаме си министър председател, който талантливо се опитва да държи духовете ни бодри. Снощи например, на редовната извънредна пресконференция, той каза, че в България има „рог на изобилието“. Боязливо бих възразил, че никакъв „рог“ няма. Никакво „раздаване на пари“ няма. Има едни 173 млн лева, които ще бъдат разпределени между хиляди микро и малки фирми и това е. Може би още 100 млн. лева за по-големи фирми, както обещава икономическия министър Мярката 60/40, която я представят като голямо благо всъщност е опит на държавата да спести някой лев от разходите по безработицата, а всичко останало е кредити и гаранции по кредити. Което все пак е нещо, но в никакъв случай не е „рог на изобилието“.
