АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Епитафия за летище София

Александър Трифонов - 15 юни 2020

 Със свое решение от 05.06.2020 г. Върховният административен съд остави в сила решението на Комисията за защита на конкуренцията от 14 ноември 2019 г., отхвърлящо  жалбите срещу избора на „Соф Кънект“ за концесионер на летище „София“. Административното дело беше образувано по касационни жалби на трима от участниците в процедурата: консорциум „Витоша“, консорциум между „Еърпортс Де Пари“ ЕС.ЕЙ и „ТАВ Хавалиманларъ холдинг“ А.Ш. и „Фрапорт България“.

Съдът е приел, че КЗК е осъществила дължимия контрол по законосъобразност и се е произнесла в рамките на проучването,  регламентирано в Закона за концесиите. Появиха се и експерти, които започнаха да хвалят това решение, без да се задълбочат в детайлите по концесията.

Парадокс първи

Кой ще се произнесе по същество дали тази оферта и най-изгодна (1) и дали въобще  концесията е най-изгодната за държавата форма да се повиши ефективността на летище София. Например, защо не беше анализиран вариант за привличане на чужд мениджмънт, възнаграждението за който да се определя като процент от завишените приходи за летището (success fee)? 

Парадокс втори

Как държавата ще контролира спазването на ангажиментите от страна на  концесионера при условията на подписаното Приложение 13 към договора (2). Внимателен прочит показва, че: 

– с това приложение се подменя самият договор и подписът на концесионера е на последно място;

– държавата става заложник на банките, които ще финансират концесионера и ще гарантират обезпеченията, и не може да предприема нищо спрямо концесионера, без да ги информира;

– банките могат да сменят концесионера, когато си поискат, и държавата не може да откаже;

– банките могат да прехвърлят ангажиментите си по този договор на трети лица, без съгласието на държавата, респ. държавата може да стане заложник на неизвестни финансови институции.

Къде са реакциите на ДАНС и Сметната палата в защита интересите на държавата по този договор? 

Парадокс трети

Няма отговорност на концесионера, ако не се постигне повишение на пътникопотока.  А пътникопотокът на летище София се увеличава и без чужда помощ.

Година 2015 2016 2017 2018 2019
Пътникопоток 4 088 943 4 980 387 6 490 096 6 962 640 7 107 096
Изменение %   +21,8 +30,3 +7,3 +2,1

Следва, че при следващи епидемии и кризи и ако не му е изгодна концесията, концесионерът може да се възползва от чл. 150 (3) от Закона за концесиите, според който:При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът: 1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора.“  Не е известно за кой кандидат-концесионер,  по предложение на Международната финансова корпорация, беше така изменен Закона за концесиите по време на тръжната процедура. 

Парадокс  четвърти

Според говорителя на „Соф Кънект“ Стефан Верман, цитиран от Медиапул, в по-краткосрочен план – през първите две години, се планират серия технически инвестиции, като например във водоснабдителното съоръжение, пречиствателната станция за отпадни води, система за наблюдение на диги по бреговете на р. Искър. Ще бъдат направени инвестиции и в подобрение на летищното оборудване и инфраструктура, а именно преустройство на обозначителната система на перона на Терминал 1, обновяване на съоръженията за поддръжка и други. Следващият етап е развитие на летището до 2030 г. и тогава ще бъде изграден новият терминал 3, а сегашният Терминал 1 ще бъде изведен от експлоатация. В третата фаза на проекта е предвидено разширяване на Терминалите 2 и 3 и изграждане на нов карго терминал на мястото на Терминал 1. Терминал 3 ще предоставя възможност за директно качване в самолета през ръкав, както и отиване пеш до него за нискобюджетните авикомпании. „Целта ни е да превърнем летището в притегателен център за столичани с ресторантите, магазините и забавленията, които ще предлага“, казва г-н Верман. 

От казаното следва, че „Соф кънект“ :

– ще разчита на повече приходи от услуги, отколкото от такси, още повече че залага на привличане на нискотарифни компании;

– няма задължение за новия концесионер да изгражда нова писта, а ако това стане необходимо, то остава задължение на държавата или ще трябва да се търси нов инвеститор, респ. нов договор, нови условия.

Заключение

Налага се изводът, че изборът на „Соф Кънект“ е политически, а не икономически обоснован. Не бяха взети пред вид от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) констатациите, бележките и препоръките в публикациите по повод тръжната процедура.

Националното летище на България и правителството стават заложници на банките, които ще финансират концесионера, по отношение както на неговата смяна, така и на предоставянето на нови кредити и прехвърлянето на техните ангажименти на трети лица. Летище София може да се окаже обект на финансови спекулации, а държавата – в ролята на наблюдател.

Договорът практически не може да бъде развален и за следващите 47 години националното летище София ще служи на чужди интереси. 

Единственият правилен ход в при тази ситуация е държавата да стане съсобственик на концесионера с дял от 25+1 акции по примера на летище Будапеща, Белград (3).  Това едва ли ще се случи, но министър Желязков трябва да знае, че съгласно Закона за концесиите той лично отговаря за ефективността на сключения договор.

Бележки:

(1) Сравнение на офертите:

Консорциум Концесионно възнаграждение

Евро

Инвестиции

 

Пътници

(милиони) и ръст в %

Евро Забележка
4. „Витоша“ с водещ член Манчестър Еърпорт Груп Оувърсийз Инвестмънтс Лимитид. Участник в консорциума е и BCEGI Кънстракшън (Великобритания) Лтд, с едноличен собственик Бейджин Кънстракшън Ейнджиниринг Груп –  – Китай 19 948 000 1 002 927 412 Почти половината от тях ще бъдат вложени през първите 10 години. Инвестицията включва задължителния нов пътнически терминал и реновирането на Терминали 1 и 2 до отварянето на Терминал 3. 22,1 на година в края на концесията.

Ръст – 3,2%/година

1. „Соф Кънект“ с водещ член Меридиам Ийстърн Юръп Инвестмънтс САС. а летищен оператор е посочено Флугхафен Мюнхен;

 

24 542 000

 

608 000 000

 

 

 

 

 

 

 

Ремонт на Терминали 1 и 2, като до 2030 г. ще се появи и новият Терминал 3, който ще замени терминал 1, като на мястото на сегашния стар терминал на летището ще има такъв за товари. Той ще бъде с площ 55 хил. кв. м и на 800 метра от метростанцията. Допълнителните търговски площи ще са 2000 кв. м.

Терминал 3  ще има 11 местостоянки, но без ръкави, поради предпочитанията на нискобюджетните авиокомпании.

Терминал 1 става карго терминал

23

 

8.8 млн. до 2022

14,5 до 2035

 

 

 

 

5. ССБ София Еърпорт ДжейВи с водещ член ССБ Зауервайн & Шефер Бау АГ. За изпълнение на изискването за летищен оператор е посочено Копенхаген Еърпортс 26 500 000   Инвестицията ще стане на четири етапа, като през 2022 г. ще започне изграждането на Терминал 3, като се предвижда и разширение на Терминал 2.  
3. „Фрапорт България“ ЕАД. За изпълнението на изискването за технически способности и финансови възможности е посочено Фрапорт АГ Франкфурт Еърпорт Сървисис 21 000 000 616 000 000 Разширяване на Терминал 2, изграждане на задължителния Терминал 3 до 2029 г., който ще бъде свързан с Терминал 2, карго терминал и нов център за обучение на пилоти. Предвижда се летището да има и енергиен и фотоволтаичен парк 19
2.Еърпортс Де Пари“ ЕС. ЕЙ и „ТАВ Хавалиманларъ Холдинг“ А. Ш. с водещ член „Еърпортс Де Пари“ ЕС. ЕЙ. За изпълнение на изискването за летищен оператор е посочено „Еърпортс Де Пари“ ЕС. ЕЙ. 32 826 000 903 000 000 Инвестициите в летището ще са на три фази. Първоначално ще се разшири Терминал 2, като ще спре използването на Терминал 1 и авиокомпаниите, които кацат на него към момента, ще бъдат пренасочени към Терминал 2. До 2030 г. трябва да се изгради и задължителният нов пътнически терминал, а към края на концесията – и допълнителното му разширение. 20.9

(2) В Приложение 13 към договора –„Пряко споразумение“, е записано следното:

3.2 Концедентът се задължава да уведоми Заемодателите в писмен вид възможно най-скоро за:

3.2.1 всички евентуални промени в сумите, задълженията или ангажиментите, посочени в член 3.1.2; и

3.2.2 всички допълнителни суми, задължения или ангажименти, които стават дължими и платими на Концедента, но не са изплатени, или които следва да бъдат изпълнени или издължени от Концесионера, но не са изпълнени или издължени (според случая).

4.1.2 през Задължителния срок,

Заемодателите или Агентът по обезпеченията могат да поискат поемането от Представител, заедно със или отделно от Концесионера, на всички права и задължения на Концесионера по Концесионния договор („Право на встъпване“), при условие, че за такъв Представител не са налице основания за изключване

6.1.2 през Периода на встъпване, Заемодателите могат, с писмено предизвестие от най-малко тридесет (30) дни, отправено до Концедента и който и да е Представител, да поискат прехвърляне на правата и задълженията на Концесионера по Концесионния договор на подходящо лице, което да замести Концесионера.

6.3 Концедентът няма право неоснователно да отказва или забавя решението си дали предлаганото лице представлява подходящо лице, което да замести Концесионера, при условие, че по отношение на такъв заместник не са налице основания за изключване.

6.4.3 Концедентът и новият Концесионер сключват пряко споразумение с

представителите на Заемодателите или с други заемодатели, които

предоставят главно дългово финансиране на новия Концесионер;

11.2 При спазване на свързаните с рефинансирането задължения съгласно Клауза 15(Рефинансиране) от Концесионния договор, всеки от Заемодателите и Агента по обезпеченията има право без съгласието на Концедента и Концесионера да възлага или прехвърля своите права и задължения по настоящото Споразумение на правоприемник на Заемодателите или Агента по обезпеченията (според случая), в съответствие с Договорите за финансиране.

11.4 Ако се приложи член 11.2, Концедентът се задължава да сключи пряко споразумение с новите Заемодатели или новия агент по обезпеченията (според случая) при условия, които по същество са идентични с условията на настоящото Споразумение.

(3) Това може да стане в съответствие с чл. 22. от закона за концесията: „(1) Концедентът може да предвиди концесионният договор да се сключи с публично-частно дружество. (2) Публично-частно дружество се учредява за целите на сключване на концесионен договор във формата на капиталово търговско дружество, в което съдружници или акционери са участникът, определен за концесионер, наричан по-нататък „частен съдружник“, и държавата.“

 

Александър Трифонов е доктор по национална сигурност и дипломиран инженер по далекосъобщителна техника. Има богат опит в управлението на научно-изследователската дейност на държавно и бизнес ниво. Основните му интереси са насочени към влиянието на новите технологии върху устойчивото развитие. От 2006 година следи, изучава и анализира процеса на участието на частен капитал в обществено-икономическия живот в България и света чрез…