АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Защо създават закон за частните армии в Украйна?

Симеон Николов - 17 юни 2020

Съобщеното от украинския президент Володимир Зеленски на 05 юни т.г., че се разглеждат два законопроекта за създаване на правна рамка за частните военни фирми, предизвиква въпроси в няколко направления: Кои са причините? Кой и къде ще ги използва? Какви ще са последствията? Понастоящем в Украйна има 5 такива фирми, регистрирани обаче в чужбина, но броят на преминалите през военните операции хора с натрупан боен опит, но много от тях и психологически обременени и без шансове да си намерят друга работа, е около 200 000.

Досегашната практика такива частни фирми да се създават от украински олигарси категорично не се възприема от президента Зеленски, отчитайки очевидно последствията от използването им. Международният пазар обаче е пренаситен и териториално разпределен. Като наемници индивидуално украинските бойци с опит имат по–големи шансове да се включат в чужди фирми. В Ирак например те биха могли да получават като инструктори от минимум 100 до 1000 долара на ден.

Обясненията за законово регулиране на частните армии в Украйна са няколко. Съществуващите 5 такива да плащат данъците си в Украйна. Това не е за подценяване, ако се има предвид, че частната армия на олигарха Игор Коломойски му е струвала 10 млн месечно. Правото да заемат полигони за подготовка в Украйна също носи приходи. Тъй като в един от двата проекта на депутат от партията на президента Зеленски е отбелязано, че украинските фирми за сигурност трябва действат само в чужбина, отпада варианта, това да е замисъл на олигарсите. В проекта е включен текст, че такива фирми не трябва да участват в окупиране на чужда територия. Очевидно е удобно измиване на ръцете, избягване на отговорност. Вероятността да бъдат обаче в помощ на редовната украинска армия не е малка, като се има предвид както ниската мотивация и сплотеност, така и масовото й напускане или дезертиране. /От 2014 до 2018  са дезертирали 33 798 души, въпреки че официално от МО съобщават само за 9 268 за почти същия период –2014–2019 г./

Руски военни експерти разбираемо предполагат, че легализирането на частните военни армии е удобна форма да бъдат пратени на фронта в Донбас, докато официалните власти в Киев обясняват, че са изпуснали контрола върху тях. Аргументът им е, че така не могат да бъдат обвинени, че нарушават Минските споразумения. Но на този етап това са само техни предположения.

Трябва да признаем, че коментарите на руските военни експерти поне в публикациите си налучкват донякъде насоката, но не са съвсем точни, защото тук може би става дума за нещо много по–голямо като замисъл. На 12 юни висшият политически орган на НАТО определи Украйна като «Партньор с повишени възможности», но това съвсем не означава стъпка към приемане в НАТО, както побързаха да го представят украинските медии. Инициативата се вписва в цялостния променен подход на САЩ и НАТО към насищане на Източна Европа с въоръжение и бази, превръщайки ги в плацдарм за евентуални бъдещи военни действия, без западните страни да рискуват жертви и материални загуби в първите дни на една война, което печели и време за оперативно развръщане на силите.  Т.е. необходима е жива сила, бази,  територия и достъп от Черно море. Турция вече показа как се използват бойни групи на ислямистки организации да свършат черната работа в Сирия и в Либия, след които следваше редовната турска армия и привличане на модерна техника.

От февруари т.г. се знае, че Украйна планира изграждането на две модерни военни бази в Мариупол и в Северодонецк. Мариупол има стратегическо положение на брега на Черно море в близост до руската граница и за него именно поради тази причина се водиха ожесточени боеве. Военните бази разбира се ще се изграждат с американска помощ. От миналата година  САЩ модернизират още няколко украински военноморски бази, като военноморската база Очаков и военния обект в Николаев – 40 мили източно от Одеса.

Освен това прави впечатление, че САЩ издирват и изкупуват големи количества руско стрелково въоръжение, част от което най–вероятно е предназначено и за Украйна. Използването му е далеч по–изгодно, особено при провокации, когато се цели да бъде обвинена руската страна.

Нека да не забравяме, че в началото на май САЩ назначиха за нов посланик в Украйна генерал с боен опит, преминал през 4 командни длъжности и директор на агентурното разузнаване в РУ на Пентагона, оглавявал групата за разузнавателна подготовка на операцията «Иракска свобода» през 2013 г. Това е генерал Кит Дейтон, който през 2018 г. бе привлечен като съветник в Пентагона по въпросите на реформите в отбраната на Украйна.

В края на миналата година /22 декември/ САЩ и Украйна сключиха договор за втора партида противотанкови ракетни сиiтеми Javelin, а седмици преди това в интервю за WCSC държавният секретар на  Майк Помпео заяви, че САЩ доставят оръжие за Украйна, «за да могат да се сражават с руснаците.» Така че тук няма нищо скрито–покрито. Освободена беше и военната помощ за Украйна в размер на 250 млн долара, която включваше доставки освен на ракетните системи и на станции за радиоелектронна борба, гранатомети, снайпери и др.

А по отношение подкрепата на САЩ за ветераните в Украйна, която е 5,1 млн долара, както и продължаващата публична подкрепа на американското посолство в Киев за ултрадесните, част от които са в състава на частните армии и се прославиха с жестокостите си, няма съмнение относно мотивите и замислите за тяхното използване.

Тоест, няма нищо случайно в случващото се.

На видеоконференцията на министрите на външните работи от ЕС с държавния секретар на САЩ Помпео на 15 юни т.г. последният внесе по своя инициатива въпроса за Украйна, въпреки че е тема на нормандския формат, като използва за формален повод планираното отбелязване на 10 годишнината на инициативата „Източно партньорство”. Очевидно, САЩ ще са фактор и в бъдеще за разрешаване на кризата в Донбас.

Когато се коментира обаче темата за ролята на частните армии в Украйна, често се забравя, че в бойните действия в там участваха наемници от много други страни, включително афроамериканци и европейци и дори артилерийско поделение от Полша, да не говорим за активността на редица разузнавания, което е било тема на анализите ни от онова време.

В книгата «Война на олигарсите», издадена в Германия, от Улрих Хейден, германски журналист, работил «на терен» в Украйна, е засегнат и въпроса за частните армии. Новото днес е, че ще станем свидетели на тяхното узаконено ново развръщане и използване в Украйна, както впрочем става вече и в редица други горещи точки по света.

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…