На спонтанните протести против Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев засегнатите разбираемо реагираха последователно с остро осъждане, объркване, заплахи, страх и накрая молби.
Че протестите бяха спонтанни нямам никакво съмнение, защото бяха предизвикани не от друго, а от глупаво-отмъстителните действия на прокуратурата или още по-точно на главния прокурор Иван Гешев (кой ли го постави там?). По-глупави действия отдавна не бях виждала, май от избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Но да му носят греха онези многобройни сили и личности (някои от които интелигентни), които го номинираха, наложиха и възхваляваха. И като гледам, май продължават да го защитават – тяхна си работа.
По-важно ми се струва обаче друго – какви са реакциите към протестите срещу 10-годишното управление на хора, сочени на времето в докладите на американското посолство в София като свързани с организираната престъпност.
В продължаващите многохилядни протести участват най-различни хора, но несъмнено преобладават младите, които нямат спомен от предишните масови протести – може би само от тези от 2013 г. Да припомня, тогава спонтанният протест беше срещу правителството на БСП и ДПС заради избора на Делян Пеевски. Той продължи няколко месеца и не доведе до оставка на правителството, но заличи образа му на алтернатива на Бойко Борисов и в крайна сметка върна Бойко Борисов на власт в изборите през 2014 г. Именно този спомен ражда опасения сред противниците на арогантното управление и отдясно, и отляво. И се множат призивите да не се участва в протестите.
Най-многословните и силни призиви да не се подкрепят протестите идват от хора, чиито мотиви са следните: че Радев е бил кандидатура на БСП (вярно), че е човек на Русия (невярно), че ще се прекъсне досегашният път на България към нарастващо благоденствие (?!?), че на площада били Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков и др. под. (наполовина вярно, защото бяха май само първия ден и то не за дълго), че произходът на повечето ярки фигури на протестиращите бил „червен” (а какво да кажем за произхода на ръководството на ГЕРБ?). Е, всички тези доводи се издигат от хора, които са били свързани с българската десница, но вече са се прислонили към ГЕРБ и евентуалната промяна хич не им харесва. Това е напълно разбираемо.
Има обаче и немалко позиции на хора от левицата, които изразяват дълбоки съмнения в автентичността на сегашния протест. Обикновено те виждат в него поредната „цветна революция”, свързана със Съединените щати, че е в интерес на новите противници на ГЕРБ от рода на Цветан Цветанов, че налива вода в мелницата на „ДА България” на Христо Иванов, че може да дойде още по-лошо управление (какво – военна хунта ли в страна почти без армия?) и др. под. Вероятно подобни опасения имат логика, но, както и да ги погледнем, те водят до призиви да запазим статуквото. Нима на всички тези хора им харесва днешното положение – очевидна връзка на правителството на Бойко Борисов с олигарсите от рода на Васил Божков, за което говорят както затворените очи за отклонените 700 млн лв., така и совалките на премиерската PR-ка между двамата, корупционните обществени поръчки, некачественото строителство на магистрали, които веднага след откриването им трябва да се ремонтират, скандалното дерибейство на местната власт, арогантното подчиняване на почти всички медии, унищожаването на природата заради алчност, нарастващото социално разслоение, да не изброявам повече.
Какво означава призивът да не се подкрепят протестите от страна на левите хора? По същество е да не се променя нищо, ако не е в полза само на левицата.
Но ако се върнем в ХХ в. лесно ще видим историческия паралел на тази позиция. Тогава тя е наречена левичарство или сектантство. Реализирана е най-пълно в тезата на Сталин „класа срещу класа”, сиреч тъй като само комунистите са носители на истината, те не бива да я омърсяват със сътрудничество с останалите. Тази тактика довежда само до едно – кръгова отбрана, изолация и самоизяждане.
Тогава обаче се е намерил комунист, видял с очите си как нацистите идват на власт с избори заради войната между комунисти и социалдемократи. И издигнал тезата за обединение на всички противници на фашизма и нацизма.
Ще може ли тази изстрадана идея на Георги Димитров да помогне на днешните леви да излязат от ступора, в който са изпаднали? Не зная, мога само да се надявам.
