АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Най-лесно печелят войни тези, които не участват в тях

Симеон Николов - 09 февруари 2021

Какво вещае идеята за създаване на нов военен блок
Украйна – Грузия – Молдова

Като част от настъпателния подход на администрацията на президента на САЩ срещу Русия през първите седмици след поемането на властта е идеята за създаване на нов военен блок от Украйна, Грузия и Молдова. За първи път тя бе спомената от министъра на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба след разговор с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен, проведен на 2 февруари т.г., както и след преговорите между ръководителя на президентската администрация на Украйна Андрей Ермак със същия, потвърдени на сайта на американското посолство в Киев.

От начина на изложението на Дмитрий Кулеба се подразбира, че идеята е инспирирана от американска страна, а той не само се е съгласил, но и е уверил презокеанския си колега, че може да разчита на Украйна и че трите страни вече активно се движат в това направление.

Въпросът не е в причината за формиране на такъв съюз, отговорът е пределно ясен, а

за същността на инициативата и последствията от нея

Защото от трите страни единствено Украйна разполага с реална военна мощ (според класацията на Global Firepower – на 25–о място в света). Числеността на украинската армия е 255 0000, на  Грузия е 32 650, а на Молдова – 6 500. Трите страни са несравними по въоръжението си: Украйна има  2809 танка, 234 самолета, а ВМС предстои да получат 5 корвети, 8 ракетни катери, 2 десантни катера и т.н. Докато Грузия има  192 танка и 171 БМП, слаби ВВС и ВМС. Молдова въобще не може да бъде военен фактор с трите си бригади и 1 артилерийски дивизион.

Такъв съюз не би могъл да изпълни своята роля, ако не е подкрепен от НАТО. Следователно той може да бъде само фасада, която да позволи на САЩ и НАТО да увеличат военната помощ за трите страни и под формата на сътрудничество и военни учения да навлязат още по-масирано в Черноморския регион. В Украйна вече се строят три военни бази.

Другото основание е, че независимо от обещанията на главния секретар на НАТО Столтенберг  за членство („Вратите на Алианса са отворени за Украйна“), това не може да се случи докато съществуват спорни проблеми. Реакциите и мерките на Москва също са фактор, на който Вашингтон се опитва да  противопостави освен военни и политически аргументи. Това обаче рано или късно може да ескалира в регионален конфликт, който само формално ще е между новия военен „блок“ и Русия. Тоест, САЩ ще имат своите „прокси“–сили и те няма да са само Украйна и Грузия.

Реализирането на идея за военен съюз Украйна–Грузия–Молдова предизвиква обаче въпроси относно ролята и подкрепата на други две големи военни сили: Турция и Великобритания. Турция е в тесен военен съюз с Украйна, доставя въоръжение и бойна техника, подкрепя кримските татари и не признава присъединяването на Крим към Русия. Освен това е единствената сериозна военноморска сила в Черно море след Русия.

Великобритания строи една от трите военни бази в Украйна, има военни доставки, а започва и нова политика в района на Южен Кавказ заедно с Турция. Затова неизбежното изостряне на отношенията с Русия от създаването на някакъв нов военен блок непосредствено до руските граници ще въвлече и тези две страни, а същевременно ще внесе разкол в тактическия съюз на Турция с Русия.  Както е известно,

проблемът с военното присъствие на САЩ и НАТО в Черно море

е в това, че то е ограничено от Конвенцията от Монтрьо. Поради което имаше различни идеи за нейното заобикаляне. Например, с отдаване на концесия на брегова територия на приморска страна или с предоставяне на кораби и въоръжение, които да плават под флага на някоя черноморска страна. Прокарването на изкуствен канал, паралелен на Босфора, също би неутрализирало действието на конвенцията, защото тя важи само за естествени проливи, но поради недостиг на средства турският президент Ердоган предложи намаляване на размерите на канала, а крайният срок за завършването му е 2023 г.  Идеята за военен съюз между Украйна, Грузия и Молдова е поредния вариант за осигуряване на такова военно присъствие и изтласкване на Русия.

Очевидно очакването е, че тя ще ускори и решаването на Приднестровския проблем, заявка за което подаде новоизбраната като президент на Молдова Мая Санду.

Военната политика обаче би била разумна, ако допринася за успокояване на страните от източния фланг на НАТО, но не да разпалва надпревара във въоръжаването и заплахи за сигурността.

Ако действително се реализира такъв формален военен съюз между Украйна, Грузия и Молдова с цел легитимиране милитаризирането на Черноморския регион и създаване на буфер, който да поеме евентуален военен конфликт,

неизбежно ще има последствия и за България

Ще се активизира военната дейност и използването на българските пристанища. Ще нарасне присъствието на съюзнически войски в България. В политически план ще се активира следващият етап от т.н. от Виктория Нюланд „фронтови пояс“ от Балтика до България включително, в който най-слабият член се очертаваше нашата страна. От Изток тя ще бъде поставена пред свършени факти и ще доставя оръжие, така както го правеше по време на войната в Украйна.

Същевременно бе създадена ситуация, при която както Македония, така и Сърбия проявяват недружелюбност и водят към един разпокъсан и слаб регион, в който други сили могат да налагат волята си. Когато украинският народ целенасочено и за сравнително кратък период  бе отчужден от руския, беше ясно, че това не може да се случи с България, но още тогава анализаторите си даваха сметка, че с нас ще се подходи с други инструменти.

Страните от „фронтовия пояс“ трябва да останат разпокъсани и зависими. Останалото ще свърши инициативата „Три морета“, ако не бъде пренасочена към повече сътрудничество в инфраструктурата, енергетиката, науката и разширена с още страни (Гърция). В противен случай ще е само средство за изолиране на високотехнологична Европа от богатия на ресурси Изток. За българската дипломация става все по-сложно да изтъргува ситуацията в своя полза, а това изкуство беше загубено през последните десетилетия.

Отдавна е ясно, че ЕС няма както политически, така и икономически интерес от откъсването на континента от Евразия и от нова студена война с Русия. Но вместо взаимна подкрепа между незаинтересованите от това развитие с Украйна, Грузия и Молдова европейски страни, ние се хвърляме в защита на лошо скроени и още по-лошо изпълнени от разузнаванията провокации в една информационна война срещу Русия. Забравяйки може би, че най-лесно печелят войните тези, които не участват в тях.

 

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…