АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
ЗА ПО-ГОЛЯМ РЕАЛИЗЪМ, ЧЕСТНОСТ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В ПРОГНОЗИТЕ ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО НИ РАЗВИТИЕ

Димитър М. Иванов - 08 март 2021

Похвална, сериозна и заслужаваща внимание е инициативата на КНСБ да разработят подробен Меморандум от предложения за социално-икономическото развитие на страната ни за следващия 4-годишен период.

Документът е резултат на работата на редица експерти на КНСБ и изисква съответно внимание, анализ и национална дискусия.

Заедно с това, не е похвален фактът, обратно учудващо е, че 25 дни преди официалните парламентарни избори в България, ръководството на КНСБ организира представяне на този наистина важен документ само и единствено с висши представители на правителството и на управляващите, сякаш страната не се намира в разгара на една от най-острите и важни за бъдещето на България предизборни кампании.

Защо само с ПП ГЕРБ и министри от правителството?

Не мога да разбера логиката на ръководството на КНСБ, на хора, които уважавам от много години, да организират тази днешна презентация по въпросите на социалното ни бъдеще за следващите 4-5 години, без да поканят една широка аудитория от всички парламентарно и непарламентарно представени партии.

И се учудвам, че опозицията все още не е реагирала по този въпрос.

Бих също така призовал, КНСБ и авторите на представения Меморандум към един по-обективен и честен поглед на реалностите и бъдещето на нашата икономика.

Очакванията за бързо възстановяване на темповете на икономическия растеж рефлектират някои преди всичко някои правителствени очаквани програми да се случат.

Но, инвестирането както всички знаем има своя лаг и възвръщаемостта, сигурна или не не се случва веднага. Както и очакванията за близо „5 и 7% номинален растеж на брутния вътрешен продукт, като той започне от 2022 г.“.

Или за милиардните евроинжекции, за които все още ни предстои да определим националните си приоритети, и които ще чакаме най-рано през септември 2021 г. да финансирани по двете основни линии на Плана за възстановяване и устойчивост: Многогодишната финансова рамка (МФР) и Ново поколение ЕС (НПЕС).

Проспектите на възвръщаемост на тези милиарди, съобразно националните проекти, за които ще бъдат вложени и с които съм се запознал, са такива, че те се разминават с минимум над 5-6 години разлика между периодите на тяхната икономическа и социална реализация и реалната възвръщаемост спрямо националната ни икономика.

Тогава? Какво става със сметките за темповете ни на растеж или за темповете на социалната конвергенция на България съобразно средните равнища в Европейския Съюз?

Оптимистичните намерения и предложения за социално-икономическото развитие на страната ни за следващия мандат са ценни и на тях тепърва експертите ще обърнат внимание.

Но, заедно с това, държа да подчертая, че те в немалката си част маскират една твърде слаба и бедна икономика, която в реалната вътрешна и международна конюнктура, актуална и предстояща, и на фона на една задаваща се инфлация, най-вероятно ще продължи още да се свива, ако не се предприемат далеч по-радикални стъпки за промяна на целия икономически досегашен модел.

Чарът на една илюзия е, че тя никога не реализира своите обещания. Но, когато тя е свързана с живота на хората и техните хоризонти, с бъдещето на техните деца и плановете за тяхното развитие и просперитет, нещата би следвало да са доста по-честни, прецизни и обективни. А не, подчинени на политически сметки.

Темата е изключително важна и очаквам ръководството на КНСБ да продължи представянето на техния Меморандум и дискусията по него пред една истински национално представена и професионална аудитория.

8 Март 2021 г.

Лондон – София

 

Димитър Иванов е професор, доктор на икономическите науки. От години живее и работи в Лондон.