ЗАПАДЪТ НЕ ЗНАЕ КАКВО ДА ПРАВИ С НИГЕР

След преврата в тази западноафриканска страна САЩ и Франция, чиито войски са в Нигер, бяха изправени пред трудния избор да организират насилствено сваляне на военните, които бяха взели властта, или да се опитат да преговарят с тях по мирен път. Но за по-малко от две седмици след преврата стана ясно, че нито една от двете възможности не е успешна. Каква е причината?

Причината е, че французите и американците веднага не само обявиха, че не признават новите власти и поискаха възстановяването на сваления президент, но и заплашиха със санкции и военна намеса. Не със собствени сили, а с ръцете на съседите на Нигер от регионалния съюз ECOWAS, като всички разбираха, че Париж и Вашингтон ще бъдат тези, които ще ръководят интервентите.

Заплахата от военна намеса обаче не само не успя да уплаши новите власти в Ниамей, но и предизвика редица последици, които само влошиха ситуацията за Запада. Новият лидер на Нигер, генерал Тхиани, обяви скъсване на военните споразумения с Франция и поиска изтеглянето на френските войски от страната в рамките на месец. Лидерите на съседните Мали и Буркина Фасо подкрепиха нигерийските военни и заявиха, че нападение срещу Нигер ще бъде равносилно на обявяване на война на техните страни.

Заместникът на Тичани генерал Моди посети Бамако и Уагадугу, столиците на Мали и Буркина Фасо, за разговори с лидерите на тези страни – и се твърди, че там дори се е срещнал с представители на ЧВК „Вагнер“. Тогава Сенатът на Нигерия, главната регионална сила с население от 220 милиона души (срещу 25 в Нигер), не се съгласи да се намеси в съседната страна – и едноседмичният ултиматум на ECOWAS изтече без никакви последствия. Освен това съседен Чад, чийто президент Деби пристигна в Ниамей в първите дни след преврата, за да се срещне както с Шиани, така и със сваления президент Базум, заяви, че няма да участва в ръководената от ECOWAS военна интервенция.

Лидерът на северния съсед на Нигер, алжирския Тебун, се противопостави на всяка военна намеса, тъй като тя може да разпали целия регион. През уикенда в Ниамей се проведе голям митинг в подкрепа на Тхиани, а в понеделник в града пристигнаха делегации от Мали и Буркина Фасо, за да изразят солидарност със съседната държава. В същото време се появиха непотвърдени съобщения, че първите инструктори на Вагнер са пристигнали в Ниамей, засега от съседно Мали. С други думи, в рамките на няколко дни се получи много сложна комбинация: повечето от съседите на Нигер са против намесата, докато двама (Нигерия и Бенин) са за, макар и, изглежда, по-скоро на думи. Към последната се присъединяват няколко други държави от ECOWAS, но намесата е невъзможна без Нигерия. Въпреки това Нигерия няма да започне война – защото една намеса би взривила самата Нигерия.

В края на краищата най-големият народ както в Нигерия, така и в Нигер, са хауса, което означава, че нигерийската армия ще трябва да се бие със собствените си племена. Да, и двете страни са мултиетнически, но една война срещу мюсюлманите хауса ще засегне и мултирелигиозния баланс в Нигерия, където има огромни противоречия между богатия християнски юг и бедния мюсюлмански север. Тоест в Африка няма хора, които да са готови да воюват в Нигер – и то за западните интереси. Въпреки това се твърди, че подготовката за операцията е в ход. Защо?

Защото загубата на Нигер ще бъде огромен политически удар за Франция, който на практика ще убие репутацията ѝ в Сахел, в тази част на Западна Африка. В момента френските войски са разположени в шест държави на континента – с изтеглянето от Нигер там ще останат Джибути, Чад, Габон, Сенегал и Кот д’Ивоар. Но като се има предвид, че през последните години Париж загуби влиянието си (и изтегли контингентите си) от ЦАР, Мали и Буркина Фасо, тенденцията е много неприятна. Нигер, заедно с Чад, е най-важната база за френските войски – и ако Париж не може да запази влиянието си в Нигер, няма гаранция, че ще може да се задържи дълго в Чад.

А загубата на Чад би означавала пълна загуба на възможността за влияние върху цяла Западна Африка – контингентите в Сенегал и Габон са символични, а Джибути, макар и дом на Чуждестранния легион, е на другия край на Африка. Така че Франция иска да накаже нигерските бунтовници с всички необходими средства, за да спре по-нататъшния срив на африканските си позиции. Но не иска сама да воюва, защото това би предизвикало експлозия на антифренски настроения в целия регион и в цяла Африка. Париж уверява африканците, че им помага в борбата с терористите и ислямистите, като забравя да добави, че последната вълна на нестабилност в Сахел се надигна точно след като французите свалиха Кадафи и сринаха Либия.

Но това не е 2011 г., а още по-малко 60-те и 90-те години на миналия век, когато френските парашутисти можеха лесно да сменят властите в „освободените“ африкански страни. Франция вече не може да си позволи силови действия в зоната си на влияние, защото е загубила както голяма част от влиянието си, така и възможността да използва сила.

Китай дойде в Африка, а Русия се върна – по различни начини, но сериозно и за дълго. И вече дори не е необходимо да „заговорничим“ срещу французите. Както показват сегашните събития в Нигер, в страна, която на практика няма никакви връзки с Русия (не забравяйте, че в Ниамей дори нямаше посолство на Руската федерация), генералите, които не са абсолютно обвързани с Русия, започват да търсят нейната помощ, а народът излиза на улиците с руски знамена.

За всичко това Париж може само да благодари на себе си – африканците се обръщат към руснаците заради неприязънта си към французите. А тази неприязън те си заслужиха с африканската си политика първо в колониалните, а след това и в постколониалните години. И никаква военна намеса със собствени или чужди ръце няма да оправи нищо – и в крайна сметка няма да има такава.

Източник - Sputnik