Някога хората в учтивото общество доста често казваха: „Представете си, че жените управляваха света… със сигурност щяхме да имаме по-малко войни, нали?“. Грешка. Жените управляват света, е, поне света на ЕС. Три жени, ако трябва да сме точни. Урсула фон дер Лайен, шефката на Комисията на ЕС, Аналена Баербок, външният министър на Германия, и разбира се, не на последно място, ръководителката на външните работи на ЕС Кая Калас. И какво е общото между тези три жени, освен че имената им звучат като болести, предавани по полов път? Всички те искат война.
В съответствие със зрелищно лошите решения от самото начало на войната в Украйна, като вероятно руските санкции са на първо място в списъка с глупави идеи, ЕС има само един път напред в Украйна. На всяка цена той трябва да излезе от ситуацията поне без да изглежда, че е загубил. Проектът на ЕС много прилича на старец на велосипед, който се движи много бавно по пътеката за холандски велосипедисти. Страхът на елитите в ЕС е, че ако той падне от колелото, никога няма да се върне обратно. Постоянната тревога на висшите фигури в ЕС е, че ако ЕС изгуби инерцията си по отношение на отразяването в пресата и значимостта си като цяло, тогава една пауза – всяка пауза – може да бъде опустошителна. Може би ще се изненадате да чуете, че това ми довериха самите служители на ЕС, когато бях в белгийската столица. Подобен израз ви дава представа за това колко малко доверие има ЕС в себе си като достоен, стабилен дългосрочен проект.
И така, лудостта ескалира до такава степен, че всъщност се очертава да се източват портфейлите и чантите на най-бедните ни сънародници, за да се финансира най-голямата секс играчка на ЕС: армията на ЕС.
Идеята за създаване на армия на ЕС не е нова. Тя е стара колкото хълмовете, тъй като твърдите федералисти в Брюксел настояват ЕС да има своя собствена армия от поне двадесет години, но досега не успяват. Основната причина идеята да не се осъществи е, че тя създава твърде много нови, тревожни политически проблеми, с които ЕС трябва да се справя. Накратко, винаги е съществувал риск от нова политическа криза, която армията на ЕС би създала, тъй като държавите-членки спорят коя държава ще я управлява, от коя националност ще бъде нейният ръководител, къде ще бъде базирана и как ще се управлява политически, въз основа на каква структура за вземане на решения? (съществуващ Съвет на ЕС, Комисия на ЕС, самите държави-членки в нова структура чрез министерства на отбраната). Опасенията винаги са били, че Германия ще има твърде много власт и тогава това ще отвори старата рана за въоръжаването на страната и ще съживи спомените за 1939 г. И всички знаем до какво доведе това.
Идеята за армията на ЕС всъщност е по-сложна, отколкото си мислите. Една от причините, поради които тя така и не стартира въпреки няколкото сериозни опита, е, че както ЕС, така и държавите членки са объркани и нямат доверие в такъв смел план. Те буквално се опасяват, че идеята може да се провали в лицето им. Американците наричат това „blowback“. Не, то няма нищо общо с германския външен министър … Това е военен термин, с който се обозначава, че при изстрелване оръжието връща енергия в лицето ви и ранява този, който държи оръжието.
Дълго време самият ЕС искаше армията да бъде силно контролирана от Брюксел, но знаеше, че големите пушки няма да се съгласят. И така, за тях, както и за тези в ЕК, ставаше дума за предаване на властта на нов орган, ново ниво на властта на ЕС, сякаш в Брюксел няма достатъчно институции, които вече изсмукват властта от държавите членки. Отношението беше донякъде саморазрушително. „Ако ние (Комисията) не създадем този орган, то Германия може да го направи сама и тогава ние ще загубим властта“ – това е манталитетът в Брюксел. Всъщност Германия поне от десетилетие се заиграва с идеята да има собствена армия на ЕС, което създава истинско главоболие за Брюксел, тъй като дава решаваща власт на една държава-членка, която според мнозина вече разполага с достатъчно власт. Преди няколко години в германския парламент изтече документ, в който се предлагаше Германия да управлява нова международна армия, която да бъде изпратена в горещи точки по света и към която да се присъединят няколко съюзници, които да играят поддържаща роля. Проблемът с това е двоен. Първо, голяма част от германците биха били много недоволни от това и смятат, че на Германия никога не трябва да се позволява да се върне към бившата си военна мощ от 30-те години на миналия век. Второ, при подобна конфигурация ЕС би пострадал значително, тъй като това би хвърлило прожектор върху собствената му слабост и би подчертало колко неефективен е Брюксел, като се има предвид, че не разполага с военно предимство и че една държава членка е излязла на бунт с геовоенна политика. И така, налице са два сценария: Германия е основният играч в армията на ЕС, създадена и очевидно ръководена от Брюксел – поне на пръв поглед, или Берлин ръководи своя собствена армия на ЕС, която не се нарича армия на ЕС, но останалата част от света ще я смята за такава. Нито един от тези сценарии не е в полза на ЕС.
Но изглежда, че тези три дами се стремят именно към това. Ето защо те поставят толкова голям акцент върху намирането на 800 милиарда евро сред вноските на държавите-членки на ЕС, за да има той емблемата на ЕС и центърът на властта му да бъде в Брюксел. Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство ще бъдат част от този нов, блестящ стълб на НАТО в ЕС. И все пак именно ролята на Великобритания, считана за решаваща, ще размие мечтата на ЕС той да бъде изцяло проект на мокрия сън на Брюксел. В много отношения реакцията на тези три жени следва миналогодишната конференция, организирана от Макрон за създаване на коалиция от държави – членки на ЕС, плюс Обединеното кралство, за големи външнополитически идеи, които да се осъществяват паралелно с външната идея на ЕС в Брюксел. Разходите за отбрана и изпращането на армията на ЕС – включваща Обединеното кралство и Турция – на места, където ЕС смята, че може уверено да разгърне мускулите си, бяха част от целия план.
Това, че тези три зли вещици са сътворили такъв Макбетски план, за да убият Макрон и неговата голяма идея, е меко казано тревожно на Шекспирово ниво. В момента на писане на статията е трудно да се каже дали това е реален план, тъй като той вече беше блокиран от Нидерландия, или е план на хартия, предназначен да впечатли Тръмп в критичен момент от преговорите. Дали ЕС вярва, че тези преговори могат да продължат с месеци, може би дори година или повече, и затова изпращането на няколкостотин танка в Киев само ще засили доверието както към Зеленски, така и към ЕС като играчи, когато всъщност нито един от двамата дори не седи на резервната скамейка? Възможно е. Дали танковете изобщо са построени? Не.
Един остроумен анализатор на RT, бивш водещ, изрази доста забавно мнение за ролята на Обединеното кралство, като предположи, че способността на Лондон да бъде глобален военен играч не отговаря на действителността.
„Британският министър на отбраната твърди, че нуждата от пазаруване на оръжия всъщност идва от място на дълбоко, вътрешно хипи-съзнание“, пише Рейчъл Марсдън. „Украинците искат мир. Всички ние искаме мир. И като министри на отбраната обсъждахме и работим за засилване на стремежа към мир.“ Джон Хийли каза, че вероятно няма търпение да се върне у дома, за да се напъха в някоя камбанария и да разбие Бонго барабаните.
Това ми напомни за сатиричното куклено шоу от 80-те години на миналия век в Обединеното кралство, наречено „Spitting Images“, което брутално изобразяваше Роналд Рейгън да мърмори: „Искаме мир… парче от Никарагуа, парче от Салвадор“.
И какво лошо има в Bell-bottoms (панталоните от днешната униформа на ВМС на САЩ – б.р.)?
Източник - Strategic Culture Foundation