Като народ още не. Като нация – да. Като политическо животно нацията ни е без държава. Тук върлуват чужди капитали, банкови и търговски вериги, чужди държави с фондове и фондации, многонационални окупатори от типа на НАТО и Европейски съюз – все деца на дълбоката Американска държава. Тя самата в момента безжалостно се разправя с останките на американската национална държава и води едновременно война с останалия незападен свят. Горещата точка е Украйна. Заплакала е Европа за Украйна, откога интересно е станала тяхна родина. Малко им е, че взеха цяла Източна Европа и я обезкръвиха и обезлюдиха, трябва да вземат и едно голямо парче от исторически руска земя под името Украйна. Ама Путин – не дава. Провежда специална операция.

Войните се водят за земи – за територии, с каквото има на тях и под тях. Сиреч за богатствата, това от което финансовият капитал, банкерите най-вече разбират и се правят на отрепани, че са далеч от политиката – те са хора само на парите и на чистите сметки.

Пита се, коя ще бъде предната линия на фронта на Запада след като Путин „окупира“ Украйна и Запада се изнесе оттам с изгубените си пари, надежди и сълзи, да глътне това лакомо парче, голямо, колкото цялата Западна Европа. Да, богатите също плачат. Ботев казва, смешен плач.

Без да се смее Путин, каза на западналия Запад, да не продължава с конфронтацията с Русия, защото територията на Запад е гъсто населена и уязвима за руските ядрени ракети и Русия ще бъде принудена да вземе решения, страшни дори и за помисляне. Не се разбра докъде стига Запада, до островното кралство Англия или Източното крайбрежие на САЩ. Русия не иска такава развръзка в тази война. Лошото е, че може да се окаже единствено възможната и печелившата за Русия стратегия за слагане на край на войната, преди да е пламнала като Трета европейска, а следователно ядрена. Абсурдно е да се мисли, че Русия ще излезе джентълменски да се бори срещу армиите на трийсет държави от Европа без да използва ядрените си възможности. Такива хуманисти няма как да се намерят в Кремъл. Нито в Москва, нито в цяла Русия. Англо-саксите , както им казват в Москва, трябва много, много да мислят. За оцеляването си и след това, за каквото е останало от миналото им величие. Светът им се насити. Не им ще вече даже и парите. Цял свят знае, че са прясно напечатани пари без стойност, на финансови мошеници, криещи се зад САЩ и фасадата Европейски съюз.

Да отговоря на въпроса къде сме ние, като нация без държава. Няма да ни оставят да гледаме – тези от Лондон, нито тези от Брюксел, българите да излязат сухи, като държава. Мястото ни е на фронтовата линия на НАТО, барабар с румънци, поляци съседи на Русия по море и суша. На лакомия румънски и полски елит сигурно им допада Велика Румъния, Велика Полша, въпреки че и двете величия свършиха под окупация – първо немска, след това съветска и проляха много кръв по съветските степи. Ние не пратихме войска, нашият цар за това си плати. Нас обаче, като нация без държава, никой не ни пита. Сега. И сме вътре. Казват, че България е готвена по военните планове на НАТО да стане следващия враг на Русия.

Как, ами с нашите летища. Оборудвани за Ф-16 по стандартите на НАТО. Идеално за излитане над бойните полета на Украйна или за удари по Крим. Затова им трябва и проатлантическо т.е. продажно правителство в България, което да ни вкара в тази красива, хуманна орбита на войната.

Космонавти не можем да пратим, но в космоса на войната ще можем всинца българи да летим т.е. да горим като православни на път за Рая. Прощавай лято. Сбогом планини.

Генадий Велчев е роден на 16 март 1949 г. в Разград. Завършил философия в СУ “Климент Охридски” през 1979 г., специализирал индустриална социология и работил в тази предметна област като основател и ръководител на научноизследователска лаборатория до 1989 г. В последните десет години се занимава изключително с писателска дейност. Автор на поетичните книги: “Черешова задушница” (изд. Христо Ботев, 2001), “Репортаж” (изд. Никола Вапцаров, 2003), “Сестра ми иска да живее” (изд. Български писател, 2006) и “Зелената тетрадка” (изд. Никола Вапцаров, 2008). Живее в София.