Световната преса гърми за насилието, което се разрази във Франция – разбити и ограбени магазини, запалени сгради, улични сражения. В Париж цели улици са опустошени, по думите на кмета. В Лимож подпаленото кметство е тежко пострадало. Само за ден в страната са задържани над 1200 души, от тях рекордните 855 в столицата. Зад тези числа остават хората, които гледат как пламъците поглъщат работата и препитанието им.
Нека обаче помним, че сред причините за първоначалните протести са скъпотията, неравенството и влошаването на обществените услуги. Погромите заслужават осъждане. Но осъждането им няма да направи живота по-поносим за онези, които едва свързват двата края.
И да забележим между другото следното.
На 14 октомври Жан-Люк Меланшон представи контрабюджет на „Непокорна Франция“ за 2027 г.: по-високо облагане на капитала и най-заможните домакинства, което да финансира обществени услуги и подкрепа за покупателната способност. Разчетът предвижда 106 милиарда евро допълнителни приходи и 82 милиарда нови разходи. Предлагат се увеличение на минималната нетна заплата до 1700 евро, повече средства за здравеопазване и образование и отмяна на пенсионната реформа. Идеята е преразпределението да увеличи потреблението и да съживи икономиката. Това е политически избор, чийто финансов резултат предстои да бъде доказан.
Увеличаване на данъците за богатите? Припомням: във Франция най-високата ставка на данъка върху доходите е 45%, а стандартният данък върху фирмената печалба е 25%. За най-големите компании обаче, с допълнителните налози, облагането на печалбата може да достигне около 36,1%. И Меланшон предлага по-голям принос от капитала и най-богатите дори при тези ставки.
Можем да спорим дали сметките на Меланшон ще излязат. Но въпросът му заслужава отговор: кой трябва да понесе по-голямата тежест, за да стане животът по-поносим за мнозинството?
