(Изгубеният ръкопис на Екзюпери)
Беше облечен в костюм от последната колекция, обувките му блестяха като обещанията му, а вратовръзката му беше толкова модерна, че вероятно беше пристигнала от бъдещето.
Политикът жестикулираше непрекъснато. Ръцете му описваха енергично във въздуха кръгове, елипси, параболи, възходящи графики и невидими магистрали. Понякога Малкият принц се чудеше дали политикът не управлява някакъв невидим оркестър.
– Добър ден – каза Малкият принц.
– Няма време за добър ден! – отвърна политикът. – Ние сме в решаващ исторически момент!
– Какво решавате?
– Всичко!
– А какво точно?
– Всичко, което трябва да бъде решено!
Политикът размаха двете си ръце. Лявата сочеше към бъдещето, дясната – към новото умно и красиво поколение. Главата му кимаше в съгласие и с двете.
– Ти сигурно си от старите поколения – каза той. – От онези, които още вярват в опита, знанието и логиката. Ние сме новите лица. Ние сме промяната!
– А защо старите лица са лоши?
– Защото са стари!
– А защо новите лица са добри?
– Защото са нови!
Малкият принц се замисли.
– Значи, ако утре се събудиш с бръчки, вече няма да ставаш за политик?
– Не се шегувай! При нас има професионални консултанти по публичен образ и PR. Те следят за подобни рискове.
– А кой следи за мисълта?
Политикът се усмихна снизходително.
– Мисълта е важна, разбира се. Но първо трябва да спечелим изборите.
– А после?
– После ще дойде Раят!
– Как ще го построите?
– С нова визия, нова енергия и нов модел на управление!
– От какво ще направите тухлите за там?
– От доверие!
– А цимента?
– От промяна!
– А покрива?
– От европейски стандарти!
– А кой ще плаща строежа?
Политикът замълча за миг. Това беше неудобен въпрос. Той не беше включен в презентацията.
– Народът, разбира се. Но не веднага. Първо трябва да вземем властта.
– А ако не знаете как да построите Рая?
– Това е негативно мислене. Ние не се занимаваме с негативизъм.
– А с какво се занимавате?
– С позитивна комуникация!
Политикът извади телефона си и се погледна в камерата.
– Кажи ми, Малък принце, как изглеждам?
– Много добре.
– А изглеждам ли като човек, който може да промени държавата?
– Изглеждаш като човек, който може да промени костюма си.
Политикът не разбра шегата, но се засмя. Беше свикнал да се смее, когато не разбира нещо – това му помагаше да изглежда уверен.
– Ние сме против старите плесени – продължи той. – Против стария елит, старите партии, старите идеи. Ние ще донесем нов морал!
– А какво ще направите със старите проблеми?
– Ще ги решим!
– Как?
– С прогрес!
– А ако проблемите не се съгласят?
– Ще проведем обществено обсъждане.
– А ако пак не се съгласят?
– Ще създадем работна група.
– А ако и тя не успее?
– Ще сменим работната група.
Малкият принц погледна планетата. Тя беше много малка. На нея имаше една трибуна, три знамена, петнадесет плаката с усмихнатото лице на политика и огромен екран, на който непрекъснато се изписваше: „НОВОТО ВРЕМЕ ЗАПОЧВА С НАС!“
– Колко жители има на твоята планета? – попита той.
– Около шест милиона.
– А колко от тях управляваш?
– Още никого. Но това е само въпрос на време.
– А колко от тях те слушат?
– Всички! В социалните мрежи имам огромна подкрепа.
– А колко от тях те разбират?
Политикът отново замълча.
– Това не е важно. Важното е да бъдем видими.
Малкият принц си спомни за своята роза. Тя не беше особено добре облечена, не жестикулираше и никога не беше обещавала да построи Рай. Но когато имаше нужда от вода, тя го казваше направо.
– Мога ли да ти задам още един въпрос? – попита той.
– Разбира се! Ние сме за диалога!
– Ако утре спечелиш властта, какво ще направиш първо?
– Ще започнем с мащабна реформа!
– На кое?
– На всичко! Първо ще отстраним плесента от мракобесните времена и ще въведем демокрация. После ще преместя планетата в Западното съзвездие.
– А ако хората поискат хляб, по-високи доходи, по-добри училища и болници?
– Ще им обясним, че това е част от нашата дългосрочна визия.
– А ако попитат кога?
– Ще им дадем пътна карта.
– А ако попитат колко ще струва един хляб?
Политикът се стресна. За първи път ръцете му спряха да се движат.
– Това е популизъм! – възкликна той. – Ние говорим за стратегическото бъдеще на нацията!
– Но хората живеят днес – тихо каза Малкият принц.
– Точно затова трябва да мислим за утре!
– А кой ще мисли за днес?
Политикът погледна часовника си. Беше време за интервю, после за среща с младежка организация, след това за снимки пред новия офис. Имаше и кратко видео, в което трябваше да изглежда спонтанен.
– Ти не разбираш политиката – каза той. – Най-важното е да вземем властта. После ще видим.
– Но нали каза, че ще дойде Раят?
– Разбира се!
– А ако не дойде?
– Ще обясним, че сме наследили лошо положение и празна хазна.
– А ако положението се подобри, но Раят пак не дойде?
– Ще кажем, че сме спасили страната от още по-лошо положение.
– А ако хората не повярват?
Политикът се усмихна с професионална тъга.
– Тогава ще им предложим нова надежда.
Малкият принц се сбогува и тръгна към своята планета.
По пътя си мислеше: „На моята планета има само една роза. Тя понякога е суетна, понякога капризна, но поне знае, че има бодли. А този човек има хиляди бодли, но ги нарича реформи.“
И още си помисли: „Странно е. На тази планета всички искат да бъдат модни, но никой не може да измисли нещо ново. Всички искат да управляват бъдещето, но никой не знае как да помогне на настоящето.“
Преди да отлети, той погледна още веднъж към планетата. Политикът вече произнасяше реч пред празната зала. Ръцете му продължаваха да чертаят светло бъдеще.
Само че никой не беше донесъл насъщния за Прехода.
А Малкият принц стигна до един важен извод: „Когато политикът обещава Рай след изборите, добре е предварително да попиташ дали поне има хляб за пътя дотам.“
И добави, почти като възрастен: „Най-опасният политик не е този, който няма отговори. А този, който е убеден, че въпросите са излишни.“
P.S. Ръкописът е бил носен от морските води и е намерен на 13 морски мили от нос Калиакра. Открит е от руски дрон, сглобен от кутия на телевизор “Опера”, части от радиоапарат “Веф” и барабан на стара пералня. Дронът е бил настигнат и пленен от 4 самолета F16 и целия военноморски флот.
След ожесточен спор кой да го съхранява, Министърът на обещанията или Пазителят на празната хазна, ръкописът е спечелен от мен на националната лотария в „Стани богат, остани беден“.
Всички документи са предадени в Проокуратурата.
Засега не е ясно дали този ръкопис ще бъде публикуван, понеже се очаква становището на компетентните органи.
Източник - Greybeards.substack.com