
Американците вече имат рекордни 1,29 трилиона долара дълг по кредитни карти, а Вашингтон продължава да казва на всички, че икономиката се справя добре. Федералният резерв на Ню Йорк съобщи, че салдата по кредитните карти са се увеличили с още 22 милиарда долара през третото тримесечие на 2026 г., с което годишното увеличение е достигнало 52 милиарда долара. Общият дълг на домакинствата е достигнал 19,1 трилиона долара, което е увеличение с приблизително 5 трилиона долара от края на 2019 г. Това са потресаващи цифри. Политическият естаблишмънт приветства потребителските разходи като доказателство за икономическа сила, но никой не изглежда особено заинтересован да попита как американците финансират тези разходи. Когато хората са принудени да вземат заеми, за да поддържат жизнения си стандарт, това едва ли е знак за просперитет.
Инфлацията, създадена по време на карантината заради COVID, трайно повиши разходите за живот. Политиците продължават да обсъждат инфлацията, сякаш по-ниският месечен индекс на потребителските цени означава, че цените са се върнали до нивото си от 2020 г. Това е пълна глупост. Инфлацията е кумулативна. Семейство, което плаща значително повече за хранителни стоки, застраховки, жилище, електричество и транспорт, не възстановява внезапно покупателната си способност, защото годишният темп на инфлация намалява. Цените остават високи и всяко допълнително увеличение утежнява щетите. Заплатите може да се повишат номинално, но това означава много малко, когато разходите за издръжка на едно и също домакинство продължават да консумират по-голяма част от дохода.
Данните за кредитните карти разкриват нарастващото разделение между американците, които притежават активи, и тези, които зависят от заплатите. Хората, притежаващи значителни инвестиции, имоти и финансови активи, са в по-добра позиция да поемат покачващите се цени. Средностатистическият работник не може просто да продаде поскъпналите акции, за да покрие сметката за хранителни стоки. Той се сблъсква с по-високи наеми, застрахователни премии, сметки за комунални услуги и разходи за заеми, докато се опитва да поддържа същия стандарт на живот, който е имал преди пандемията. Кредитните карти са се превърнали във финансов мост за домакинствата, чиито доходи не могат спокойно да покрият разходите им. Този мост става все по-скъп, когато салдата се пренасят от един месец на следващия.
Според TransUnion средният баланс по кредитна карта на кредитополучател е достигнал приблизително 6 678 долара през третото тримесечие. Данните за потребителските кредити на Федералния резерв показват, че средният лихвен процент по сметките по кредитни карти, върху които действително е начислена лихва, е бил над 22% по-рано тази година. Помислете какво означава това за домакинство със баланс от 10 000 долара. При 22% лихва, само годишните лихвени разходи биха били приблизително 2 200 долара, ако този баланс остане непогасен, преди такси или допълнителни покупки. Банките събират лихва, докато кредитополучателят се бори да намали главницата. Едно домакинство може да продължи да извършва плащания с години, без да постигне значителен напредък към елиминирането на дълга.
Федералният резерв на Ню Йорк също така съобщи, че 5% от всички непогасени домакински дългове са били в някакъв етап на просрочие през третото тримесечие, в сравнение с 4,7% през предходното тримесечие. Годишният процент, с който салдата по кредитните карти са преминали в сериозна просрочия, което означава поне 90 дни просрочие, е бил 6,87%. Това е малко по-добре от 7,05%, регистрирани година по-рано, но остава тревожно ниво на финансови затруднения. Основното подобрение крие много по-сериозен проблем сред кредитополучателите с ниски доходи. Американците, живеещи в най-бедните квартали, изостават с повече от два пъти по-висока скорост от тези в най-богатите общности. Хората, които са най-малко способни да поемат по-високите цени, са все по-често тези, които плащат най-високата финансова санкция.
Икономиката може да изглежда относително силна като цяло, докато милиони домакинства се влошават финансово. Богатите продължават да харчат, защото портфейлите им от активи осигуряват буфер. Семействата със средни и ниски доходи все повече разчитат на кредити, планове за плащане и каквито и да е останали спестявания. Продажбите на дребно може да продължат да нарастват в доларово изражение, но това не означава непременно, че потребителите купуват повече стоки. Част от увеличението отразява по-високите цени, начислявани за същите стоки от първа необходимост. Правителството разглежда номиналните разходи и обявява победа, докато балансът на домакинствата разказва съвсем различна история.
По-широките данни за дълга на домакинствата показват колко уязвими са станали американците. Салдата по ипотечни кредити достигнаха приблизително 13,4 трилиона долара през третото тримесечие, докато салдата по автокредити се покачиха до 1,73 трилиона долара, а дългът по студентски заеми достигна 1,66 трилиона долара. Кредитните линии, подкрепени от жилищни имоти, се увеличиха с 23 милиарда долара до 481 милиарда долара, което е най-голямото тримесечно увеличение от 2005 г. насам. Това не означава, че всеки кредитополучател е във финансово затруднение, но показва до каква степен домакинствата зависят от кредита. Федералният резерв на Ню Йорк също така съобщи, че приблизително 62 000 души са имали нови бележки за възбрана в кредитните си отчети през тримесечието. Тези развития заслужават много повече внимание от политическите спорове дали икономиката трябва да бъде описана като силна или слаба.
Федералният резерв не може да реши този проблем, като просто манипулира краткосрочните лихвени проценти. Обяснил съм безброй пъти, че Фед не контролира цялата структура на разходите по заеми, нито може да обърне натрупаната инфлация с години. Лихвите по кредитните карти отразяват разходите за финансиране на банките, кредитния риск, оперативните разходи и маржовете на кредиторите. Дори ако Фед намали лихвения си процент, семейство, което плаща повече от 20% по оборотен дълг, няма внезапно да види как това бреме изчезва. Правителството създаде огромен инфлационен шок чрез пандемичните си политики и домакинствата все още плащат за последствията години по-късно.
Дългът по кредитни карти в размер на 1,29 трилиона долара трябва да служи като предупреждение за състоянието на американския потребител. Наблюдаваме последиците от години на инфлация, прекомерни държавни разходи и икономика, все по-разделена между тези, които притежават активи, и тези, които трябва да вземат заеми, за да оцелеят. Вашингтон може да продължи да посочва номинални цифри за разходите и да заявява, че всичко е прекрасно. Банките могат да продължат да събират лихви, а политиците могат да обещават, че поредната корекция на политиката ще осигури облекчение. Но дългът не е доход, а вземането на заеми не е просперитет. В крайна сметка сметките идват на изискуемост и хората, които най-малко могат да си позволят последствията, ще бъдат първите, които ще пострадат.
Източник - Армстронг Икономикс