Страстите около Македония отново се разгорещиха. Основно, разбира е, в Гърция.
До скоро нямаше световен конгрес по история или славистика-балканистика, при който да липсваше балканска кавга какви са македонците. Най-настървените естествено бяха нашите сънародници от Скопие ,а не другите учени от Югославия. Повечето участници дискретно ни се смееха. На последния конгрес в Амстердам нямаше такова шоу. Настъпва условно равновесие, макар и като изключение.
През 1999 г., издателство Scorpion публикува добра книга със знаменателното заглавие „Името и умът”. Книгата е последвана от препоръка от Желю Желев. Да припомня, на 15 януари 1992 г., умирахме от радост, че Македония се откъсва от Югославия, без да помислим какво следва после. Имаше пожар от надежди, които по-късно се превърнаха в искри на враждебност. Желю Желев бе убедил Елцин в самолета,че Македония е българска и другият президент се бил съгласил. Каква силна и трайна аргументация! Ако всичко беше така поразително лесно,особено след посещение и прием!
И умът е част от съзнанието, което определя националността, не са само кръвта и родното място. Отново към спомената книга – „Името и умът”. Без да го познавам, авторът – Димитър Димитров е ерудит, истински професор с пробългарски предпочитания, което не го прави по-малко македонски патриот. Какво значи това, та той подсказва, че е исторически, родови българин? Но е свидетел на гръцката и сръбската асимилация в години, равни на моите по календар. Под заглавието е написано дискретно – превод, без да се посочва от какъв език. Преводачът е отличен – сложил си е името -Пламен Гулев. Той е талантлив преводач и автор на компетентни бележки. Потребно е мъжество за такава изява по това време, макар че книгата е изцяло пропита с българската принадлежност на по-голямата част от населението в Македония. Авторът – Димитър Димитров е роден във Воденско през 1937 г. Завършва гимназия в Скопие, магистратура в Любляна, доктор на науките от Загреб. Значи в тогавашна Югославия не е имало само етнически терор. В първото самостоятелно правителство на еманципирана Македония е министър на образованието.Този ерудит има специална глава на книгата си – на стр.229 – „Държава между държави и нация между нации”. Нека отново напомня, че без да го демонстрира,той намеква за своя български облик. Както са повечето от нашите братя там. Но дали сега е така?Тълкуваме името. Много важно! Като условна ирония.
А все пак какво означава името? Франция се наименува чрез германско племе – франк, а не чрез гали. Романия, която наричаме Румъния, наследник на Рим ли е? Нима Жан Виденов е французин, Ричард Груев е англичанин или Марио Тагарински е италианец? Моето име по произход е гръцко. Един иначе умен възрожденец твърди,че Наполеон е българин. Доказателство – На Поле Он. Има умопомрачителни твърдения, че модната фирма „Булгари” е българска. Само,че италианците не знаят това. Етноним и топоним са различни понятия. Името Руси има скандинавски произход. И какво от това? И днес има имена с различно етническо тълкуване. Банат, Епир,Тракия, Молдова, Померания, Данциг /Гданск/,Тирол,Трансилвания, Войводина, Кипър, дори Хърватия. Историческата сепарация слабо променя тези наименования. Е,добре, че Ел Тепе вече се приема като връх Вихрен. Какви македонци е могъл да мисли У.Гладстон с фразата си „Македония за македонците” или граф Игнатиев? И двамата малко са разбирали от етническите реалности в Източните Балкани,сега не разбирам защо се наричат Западни… Защото в гръцката научна и политическа пропаганда името „македонец” се употребява и като заместител, но със същото значение на „елин”. Всеки се определя според себеусещането си. Стига да е свободен да го изяви. А дедите на съвременните македонски българи са мечтали за отблъскване на турците, после за автономия, държава, флаг, химн и най-вече свобода.Та това е вариант на ВМРО за автономията, при която при естествена ситуация, селекция и предпочитания, българският елемент ще надделее! Дали това сега е така? Дълбоко се съмнявам! В Македония някога нямаше само българи, но българите силно преобладаваха. Дали т.нар.”ребългаризация” е възможна като отговор на „дебългаризацията” ? Отново съмнения! Едно е ясно. Когато един народ наравно почита Гоце, Даме, Христо Татарчев, Пере Тошев и дори Яне Сандански,той не може да бъде враждебен един на друг, тоест на себе си. Дори държавата ми да се нарича поотделно Танзания или Нова Зеландия. Затова всякакво название не променя сантиментите на гърци и дори сърби.Но най-вече на нас.
Ние следваме да направим нашето отечество така привлекателно,че тогава не само историци ще напомнят за нашата вековна общност.Това не е само историческа полемика, основана на реалности или митове. Това е кръв, манталитет и близост. До 1909 г., името македонец като етнос не се е появявало на етнографската карта на Балканите, за което свидетелства един географ и етнограф англичанин – Х. Р. Уилкинсън.Той е издаден и у нас и в Скопие, въпреки,че доста късно. Някога се употребява изразът на световния учен и потомствен аристократ граф и професор Дмитрий Оболенски „по потекло македонец, по род българин”.Така,че името не винаги индикира принадлежност, макар в горепосочения случай да е точно така.Тогава,моля,без нерви за името. Признаваш ли една страна като държава, за което да сме мислили на времето, тръгва зависимостта от „а до я”. Затова без нерви – имена има разни. Всичко следва да посрещнем с мъдрост и исторически спомени. Както и да се нарича онова свято за нас пространство историческо – признали сме го за държава. Иначе ще проявим за пореден път невротична неувереност, още повече че става дума не за нас, а за Македония и Гърция.
Нека направим България привлекателна за Македония и нейните обитатели – тогава и после ще видим.Трудно е да стане,но можем да си го представим, както е било някога!
