АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Върви ли (наистина) нанякъде светът?

Боян Дуранкев - 13 февруари 2018

 

Размисли по повод новата монография на проф. д.ф.н. чл.-кор. Васил Проданов „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?“ (1)

Новата (поредна) книга на колегата и приятеля Васил Проданов, носеща въпросителен знак „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?“ не може да не предизвика незабавен интерес от страна на упоритите интелектуални буквояди – каквито, за щастие, все още се намират в смутните времена на отчаяние в най-югоизточната част от континента (какъвто не съществува на практика), наричан Европа.

Три (най-малко) са обективните причини за този оправдан интерес:

Първо, въпреки че на пръв поглед до 2007 г. изглеждаше че светът върви в една „правилна“ посока – напред и нагоре – демографски, икономически, даже социално, то през последните десет години е повече от очевидно (даже за непросветения наблюдател) че формулата на развитието (и съответните еднотипни рецепти за „неразвитите страни“) е много, много сгрешена. Философският камък за бъдещето не е открит, ключовете за рая на земята са скрити-покрити. При този всеобщо констатиран факт не може академичният котел на интелектуалната мисъл да не бъде под високо налягане и да не кипи и прекипява. Светът е очевидно в позицията „търсене на решения“. Светът не само, както отбелязва Васил Проданов, е станал многополюсен в геополитически аспект; светът е вече многополюсен в интелектуален аспект. И ако в геополитически аспект светът е с около 3-4-5 центрове на геополитическо влияние и съперничество, то в интелектуално отношение светът се е дефрагментирал на повече от 100-200-300 (а може би и повече?!) центрове на бурни интелектуални дискусии. И тук е налице феноменът „деглобализация“, но тя не е свързана с някаква ясна посока на диверсификация на мисълта – нови идеи за нови времена с нови хора. Но в търсенето на формулата за развитие в бъдеще няма големи и малки народи, а има „големи“ и „малки“ школи, сред които изпъкват нови интелектуални лидери и водачи.

Второ, сред страните-членки на Европейския съюз има една, която се намира на последното стъпало на еволюционната спирала – нашата родина. Предписваните рецепти за социално -икономическо развитие на България през последните три десетилетия – следвани без уговорки от страна на българските клонинги на евроатлантическите ценности и неолибералната мисъл – отляво, центрирани и отдясно – не предизвикаха нито изпреварващо, нито догонващо, нито дори хуманно развитие. България изглежда и е опустошена демографски, социално, културно, научно, икономически и политически. Нещо повече – България изглежда като страна в „нищото“ и в безвремието. Разликата между България след Втората световна война и България след Третата световна война е огромна – в първия случай оптимизмът е бил повсеместен; във втория случай – днес властващи са цар Песимизъм и царица Недоверие. Но след въпроса „накъде ще върви светът?“ следва подвъпросът „накъде ще вървят Европа и България“? Винаги сме били на грешната страна в решаващи моменти (решения които са изглеждали „стратегически правилни“), сега отново ли ще спазим това правило? Така че българинът продължава да се пита: как да върви напред България в една нова Европа, която да ни харесва на всички – един дълбок хуманистичен поглед към бъдещето на „историята“. И Европа, и България, не са достигнали „края“ на историята си. Търси се „европейски компас“ за развитието – може би по-добър и по-успешен от американския, руския или китайския?

Трето, българската интелектуална мисъл (не я наричам „научна“, понеже наука се получава след превръщането на определена хипотеза в защитена теза) никога не е скланяла глава пред проблемите на развитието или пред „авторитетите“, освен ако не е била посичана. Но днес „тежката артилерия“ на българските интелектуалци в споровете за „системните цикли“ и „бъдещето на историята“ притежава неоспорим лидер – проф. д.ф.н. чл.-кор. Васил Проданов. Нашият колега (за нас чест е да го наричаме колега) и приятел не просто дава поредната си монография на критиката на мишките и хората. Васил Проданов е във времената на своята интелектуална мъдрост, когато може да анализира прецизно посоките на „вървене“ на света и да очертае „бъдещето на човечеството“ – както чрез екстраполация на тенденциите, които ще се следват при стационарни идеи, така и чрез нормативна прогноза за отвъд „късния капитализъм“ – какви идеи са нужди за един нов, по-добър, по-уютен и по-справедлив свят. Приемам монографията не просто като поредната монография на Васил Проданов, а като интелектуално пиршество за модерния интелектуалец. И нещо повече – като върховно предизвикателство не само към академичните буквояди, но и към сегашните и бъдещите мислители за новия свят. „Когато политическите лидери са лилипути, идва времето на интелектуални лидери и на действията на масите“, завършва монографията. Дошло е времето на интелектуалните великани, сред които изпъква проф. д.ф.н. чл.-кор. Васил Проданов. Остава – на здравата основа на модерните идеи – да израстат „масите“, а сред тях – и новите политически гиганти.

(1) Проданов, В., Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? Издателство „Захарий Стоянов“, С., 2017.

Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а…

Вашият коментар