АНАЛИЗИ > СТАТИИ
На синджира на Атлантическия съвет

Вихра Павлова - 17 март 2019

Борбата на Нинова „с паралелната държава“ е възможна толкова,
колкото и тази на Тръмп с „дълбоката“
 

Чудя се, колко социологически изследвания трябва да излязат, при това все на американски учени (!), за да разберат нашите соцЕалдемократи, че „Меката на либералната демокрация“ – САЩ, реално е плутокрация! И да спрат да размахват пред нас атлантическия байрак!

Още в началото на 50-те години американският социолог Чарлз Р. Милс доказва това в популярното си изследване „Властовият елит“ („The Power Elite“) (1), и е първият, който определя

 т.н. дълбока държава:
военно-промишленият комплекс, „Уолстрийт“ и Пентагона

 От тогава насам тази „държава“ става все по-дълбока, създавайки метастази по цялото земно кълбо.

Повече от половин век след това нещата се задълбочиха. Това се видя през 2014 г. от изследване на екип от учени от Принстънския университет, доказващи че САЩ са олигархия. С помощта на съвременни методи, като многовариантния анализ, те показаха, че икономическите елити и организираните групи, представляващи техните интереси,  играят водеща роля в определянето на правителствената политика на САЩ, докато средностатистическият гражданин има малко или никакво влияние (2).

През 2018 г. американският икономист П. Филипс, в книгата си „Гигантите: глобалният силов елит“ („Giants: the global power elite“) (3) изобличава 17 глобални финансови конгломерата (около 389 лица), колективно притежаващи 41,1 трлн дол. (4)  инвестиционен капитал, и техните неправителствени сфери на влияние в почти целия свят. Това финансовото ядро, управляващо световната икономическа система, е единно в подкрепата си за военната империя САЩ и НАТО, която прокламира война срещу съпротивителни групи по света, наричайки ги „терористи“. „Истинската цел на тази война е защитата на транснационалната глобализация, безпрепятствения финансов поток по света, доларовата хегемония и достъпа до нефт. Тя няма нищо общо с борбата с тероризма, който генерира, увеличава и финансира, за да осигури покритие на реалния си дневен ред!“ Глобалният силов елит функционира като неправителствена мрежа, влияе и използва международните институции (Световната банка Международния валутен фонд, НАТО, Световната търговска организация, Г-7, Г-20 и мн. др.), които получават, забележете: „инструкции“ и „заповеди“ (не препоръки!) за политически решения от мрежите на НПО на същия този елит (5).

Шефовете на „Гигантите“ (6) регулярно се събират, за да насърчават максимизирането на печалбата, обсъждат политики за натиск и влияние върху правителствата, силовите структури, разузнаването, както и варианти за блокиране на социални движения и граждански вълнения (7).

Разбира се, не само 17-те „гиганта“ поддържат системата на принудителен растеж и грабеж с огромни хуманитарни последици за милиарди хора. Те са централното ядро на хиляди фирми и банки, колективно вградени в нея.

Специално място в книгата (глави 4 и 5) е отделено на  най-дълбоката „държава“: това са Тристранната комисия и Атлантическия съвет – основният мозъчен тръст, прокарващ политиките на НАТО. Т.е., те се явяват „връх на пирамидата“.

Преминавам направо към последния, защото Родината се намира под прекия му контрол.

Хората в Атлантическия съвет
са основните защитници на глобалния капитал!

Финансира се от най-мощните финансови, оръжейни, петролни, медийни и софтуерни корпорации, от военновъздушните сили на САЩ, Корпуса на морската пехота, Държавния департамент, Пентагона, Департамента по енергетиката, фондация „Клинтън“, Обединените арабски емирства и Бахрейн, както и самата НАТО.

Големите корпоративни дарители на Атлантическия съвет включват: Lockheed Martin (водеща в печалбите от войни), Northrop Grumman, Boeing (трите най-мощни оръжейни компании), G4S (частна охранителна корпорация с ок. 625 000 служители в повече от 120 страни, обхващащи пет континента), Airbus, Chevron, Google, Raytheon, Southern Company, Thomson Reuters, BP, ExxonMobil, General Electric, Panasonic, SAIC, United Technologies, Barclays Capital, Coca-Cola, ConocoPhillips, Eni, FedEx, McAfee, Microsoft, Target, Bloomberg, Caterpillar, Daimler, Gallup, HSBC, Dow Chemical, Comcast, Rolls-Royce, and Bank of Tokyo–Mitsubishi UFJ.

Лица, които служат в управителните съвети на шест от финансовите корпорации на „Гигантите“, са негови директори. Не случайно проф. Филипс „моли“ читателите да се запознаят с пълните биографии на членовете на Изпълнителния комитет (ИК) на Атлантическия съвет. Това позволява качествено разбиране на измеренията на властта на тези 35 души, обединени от сходни интереси и политически ангажименти. Сред тях са 10 представители на Съвета по външни отношения (един от първите и най-влиятелни мозъчни тръстове в САЩ), от Съвета за национална сигурност – 6, от Проекта за новия американски век –2, от институтите „Катон“ и „Аспен“ – 5, от Тристранната комисия – 2, от НАТО – 2, от Световния икономически форум – 6, от военното разузнаване и отбраната  – 4, както и бивши членове на Конгреса.

Деветнадесет членове от ИК са специализирани в областта на глобалната сигурност, с десетилетия опит. Четиринадесет са работили или управлявали големи финансови компании. Деветнадесет са заемали високи длъжности в правителството на САЩ, в няколко администрации (и на републиканците, и на демократите). Колективно те създават, контролират и насочват политиките в икономиката, отбраната, сигурността в почти целия свят (8). Далеч преди да бъде избран за президент (още през 2006 г.), Тръмп е заявил, че планира редовно да се среща с тях. Днес Лари Финк, лидерът на най-голямата компания за управление на активи BlackRock, както и Джейми Димон, главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase заемат първите места в стратегическия и политически форум на Президента (9). И не случайно Администрацията на Тръмп (докато „се бори“ с „дълбоката държава“), е намалила с две трети наказанията, налагани от федералните агенции на финансовите гиганти. Глобите за банките за първите шест месеца на 2016 г. са 1,4 млрд дол., а глобите за същия период на 2017 г. са намалели до 489 милиона (10).

Относно контрола на Атлантическия съвет, упражняван върху България, оставям настрана лобирането за „повече ядрено оръжие“, „пришпорването“ за закупуване на (непроизведените) изтребители F-16, замяната на руските ни оръжия с американски (като ракетите „Patriot“), увеличаване разходите за отбрана до 2020 г., вместо до 2024 г., русофобската пропаганда, безплатните бази на НАТО, участието ни или подкрепата във всички американски войни, износът за оръжие за джихадистите в Сирия… Но именно под натиска на Атлантическия съвет България, заедно с още 11 централно- и източноевропейски държави, стана част от т.нар.

  инициатива „Три морета“

Цел минимум на тази „инициатива“ е да блокира руско-германския проект „Северен поток 2“, използвайки амбициите на Полша за лидерство в региона и превръщането ѝ в газов хъб за ЕС чрез внос на шистов газ от САЩ. Цел максимум е да възпрепятства развитието на китайската инициатива за сътрудничеството със страните от ЦИЕ във формата G16+1.

Р. Каплан (главен геополитически анализатор в „Стратфор“) признава през 2014 г.: „Срещите на високо равнище между държавите от Интерариума (историческата основа на „Три морета“, която е полска) се засилиха, тъй като Пентагонът и Държавният департамент действат като координационни центрове между военните части на тези страни, разузнавателните служби и дипломатическия корпус. По-силната подкрепа на САЩ за ЦИЕ трябва да бъде съчетана с по-силни двустранни връзки между самите държавида не говорим за увеличените разходи за отбрана в региона.“

През април 2017 г. Атлантическият съвет организира конференция за стратегията на „Три морета“ в Истанбул, на тема: „Да направим Инициативата приоритет на администрацията на Тръмп“. Генерал Дж. Л. Джоунс, президент на Центъра за международна сигурност на Атлантическия съвет и бивш съветник по сигурността на Б. Обама заяви: „Това е един истински трансатлантически проект с огромни геополитически, геостратегически и геоикономически последици, който цели „да отстрани силната ръка на Кремъл от европейския енергиен сектор“, като подчерта, че е разговарял с държавния секретар Рекс Тилърсън за необходимостта от мощна подкрепа за „Три морета“.

Отварям скоба, за да припомня, че Тилърсън бе сменен с Помпео най-вече заради ядрената сделка с Иран. Като бивш шеф на ЦРУ, „супер ястребът“ е безцеремонен по въпроса. На 21 май 2018 г., в отчета си пред консервативната фондация „Херитидж“ (която стои зад администрацията на Тръмп) новият държавен секретар бе категоричен: „ще работя в тясно сътрудничество с Министерството на отбраната и нашите регионални съюзници, за да възпрем иранската агресия…“. (Една от стратегическите цели на Херитидж, подчертана и от П. Филипс, е „успешното приключване на голяма война, с потенциал да дестабилизира регион от критичен интерес за Съединените щати“) (11).

Тръмп, разбира се, няма нищо против. По време на посещението си в Полша (юни, 2017 г.) той обяви, че Варшава може да разчита на „много повече и по-големи“ доставки на американски шистов газ (LNG), „на малко по-високи цени“. (Това „малко“ е 50% повече: ок. 265-295 дол. за 1000 куб. м. на САЩ, срещу 195 дол. за 1000 куб. м. на Русия). Непосредствено след това оттегли САЩ от ядрената сделка с Иран и възобнови санкциите, повтяряйки думите на Помпео: „иранската сделка е дефектна в сърцевината си“. Същата бе и съдбата с Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег на действие в Европа…

Но важно е да се отбележи, че на последната среща на държавите в „Три морета“ (17 и 18 септември 2018 г.) Виктор Орбан не отиде в Букурещ, а в Москва. По време на разговорите с Путин той предложи газопроводът „Турски поток“ да продължи до Унгария. От своя страна австрийският канцлер Себастиан Курц заяви в началото на октомври 2018 г., че е почти невъзможно да се гарантира енергийната сигурност на ЕС, без снабдяване от Русия, независимо дали това се харесва или не. „Важно е едновременно да се търси диалог, да се търси контакт, защото в дългосрочен план, мирът на нашия континент е възможен само заедно с Русия, а не срещу нея“. Нещо повече, Виена планира да открие генерално консулство в Санкт Петербург и почетно в Новосибирск. Така че участието на Унгария и Австрия в „Три морета“ не се очертава като много надеждно за Вашингтон, за разлика от това на България, което е пагубно!

Докладите на Атлантическия съвет се разработват без пряко участие на правителството. За първата половина на 2017 г. те включват „Стратегия за възпиране на Русия“, „Оценка на западните санкции срещу РФ“ и пр., като „инструкциите“ в тях са: увеличаване на силите за специални операции в САЩ и чужбина, на бригадите за подпомагане сигурността и отбраната, на системите за борба чрез безпилотни самолети; създаване на независими, малки, мобилни бойни компании (държавни и частни); обучение във виртуална реалност с използване на роботи и изкуствен интелект….

В доклад от ноември 2016 г. се набляга на партньорството с регионалните лидери в Близкия Изток, възпиране влиянието на Иран в региона…, но най-важното: „нов социален договор, при който правителствата да гарантират сигурност за инвестициите на „Гигатите“ в замяна на правото да управляват.“(12)

Именно това се случва и в България вече 30 години.

 Редуващи се клиентелистки режими обслужват корпоративните интереси
в замяна на правото да управляват и да участват в общия грабеж

През 2008 г. американската посланичка в София Макълдауни описва разговора си с бъдещия министър-председател на България: „Борисов непрекъснато се хвали с американските и европейските си връзки… В първата си среща с мен той акцентира, че българите не са свикнали да взимат самостоятелно решения и затова се нуждаят Вашингтон и Брюксел да казват на министър-председателя „какво трябва да направи“. Той добави, че когато ГЕРБ победи, смята да покани чужд експерт за всяко министерство, за да подпомага и контролира работата му.“ (13)

Що се отнася до БСП, „тя е прикачен вагон на събитията, оформили се в чужбина, и кресливо и агресивно ги имитира“ (14). Най-голямото национално предателство: съгласието за разполагането на американски военни бази на наша територия (при това безплатно), бе дадено именно от правителството на тройната коалиция, в което доминира БСП….

Питаме, подобно на Фр. Фукуяма в интервю за „Шпигел“:

 „Къде са левите да вдигнат революция?!“

Но борбата на Нинова „с паралелната държава“, е реална и възможна толкова, колкото и тази на Тръмп с „дълбоката“. Едно е желанието, друго – възможностите и способностите.

Защото когато „Гигантите“ се сблъскат с политическа съпротива, задачата се поема от частните военни компании (ЧВК). Услугите за защита включват лична сигурност, безопасни жилищни и работни зони, събиране на данни за съпротивителни движения и опозиционни групи, преследване, ударни сили за военни действия, кибератаки, репресии, терор. Само „G4S“ е натрупала приходи от такива дейности на стойност 10,5 млрд. дол., още към 2014 г. Все по-често корпорацията работи в „сложна среда“, където националните армии не са обучени да провеждат такава „защита“ (15).

Ако националната полиция и армия не са в състояние ефективно да съдържат вътрешни съпротивителни движения или пък се обявят в защита на законната власт и народа си (подобно на венецуелската и сирийската армии), международни сили от САЩ, НАТО, ООН или ЧВК се намесват за контрол и подкрепа (16).

(Това наблюдаваме в момента във Венецуела, където след провала на преврата, се прибегна до кибератаки по ключови инсталации на електросистемата на страната. Като терорът продължава докато пиша този текст. Примерите са десетки. Кибератаки използваха и в Иран през 2010 г., когато вирусът Stuxnet, създаден в системата на американската Агенция за национална сигурност, проникна в автоматизирани системи на атомната промишленост. Още по-сложна е програмата, приложена против нефтените терминали и нефтопреработващи заводи на Иран. През лятото на 2014 г. беше заглушена системата на електронни комуникации на иракската армия, а през 2008 г., блокирана работата на сирийската противовъздушна отбрана и радиоелектронното разузнаване по време на операцията „Маслини“. Макрон хвърли срещу „жълтите жилетки“ 70 000 полицаи – цяла армия! Кибератаки имаше и срещу Китай и Русия; Стои висящ и въпросът доколко пожарите в Гърция бяха „природно бедствие“, както и в Калифорния…, а също и с пожарите в Русия в редица търговски центрове… ).

Ето защо много държави
започнаха да търсят защита и подкрепа от Москва

При това държави със силна армия, като Венецуела, Турция, Иран, Сирия… Унгария и Австрия отстояват връзката си с Русия, въпреки американския натиск. Но българските компадори потънаха прекалено дълбоко в евроатлантизма. И няма връщане назад. Що се отнася до „паралелна държава“ на Нинова, то тя е „паралелна“ именно на „дълбоката“ на Тръмп, и БСП не я търсят където трябва.

Предизборно се сипят обещания за „диалог и сътрудничество“ и отказ от санкциите, но бидейки наясно пред какво са изправени, нито опозиция, нито управляващи имат смелостта дори да споменат за референдум за излизане от НАТО. От една страна, всяка помисъл за това се блокира в зародиш с моменталнато пристигане на натовски генерал или американски посланик. От друга страна е народът, в чиито очи те са предатели. Какъв „Южен поток“, какъв „Турски поток“, камо ли АЕЦ „Белене“ с участието на „Росатом“?!  Имаме F-16, с които „ще борим“ Русия и хъб „Балкан“ – все още виртуални…. Сервилността и страхът на Борисов от „господарите“ удари дъното и постигна немислимото: „нема да се плашите, сме сила голяма“, заяви компрадорът пред руския премиер Медведев,  само ден след националния празник на България (04.3.2019 г.)!

Затова пък два дни по-рано получихме „инструкции“ от Столтенберг да свикваме с мисълта за разширено присъствие на НАТО в Черно море и да се готвим с конкретен принос – „апортна вноска“, материализирайки важното си геостратегическо положение чрез военоморски бази и услуги на своя територия. Остава Русия наистина „да спре кранчето“ окончателно, което е много вероятно! Тогава сигурно ще се радваме, че сме легитимна цел на руските ракети, защото мизерията, която ни очаква ще е много по-жестока!

Какъв е изходът ли? Радикална и незабавна промяна в отношенията ни с Москва и интеграция на България в Евразийския икономически съюз! Кой ще има смелостта и капацитета да поеме този риск?!

В противен случай, потъваме „паралено“ с „дълбоката държава“!

 

Бележки:

(1) Mills, С. The Power Elite. Oxford University Press, 1956.
(2) Gilens, Martin and Benjamin I. Page. Testing Theories of American Politics: Elites, Interest Groups, and  Average Citizens, In: Perspectives on Politics, September 2014, Vol. 12, No. 3
(3)  Phillips, Р. Giants: the global power elite. New York: Seven Stories Press, 2018
(4)  Цифрата от 41 трлн долара всъщност е подвеждаща, защото не включва стойността на капитала, който тези конгломерати притежават във всички клонове на глобалната корпоративна структура. Тази „смесена“ капиталова маса се инвестира дълбоко в медиите, промишлеността, търговията и глобалния военно-промишлен комплекс. (Phillips, Р. Giants: the global power elite. (Introduction: „Who rules the world?“). New York: Seven Stories Press, 2018)
(5)  Ibidem
(6)  милиардери от 20 държави, като 117 (59%) са от САЩ; 22 (общо) от Великобритания, Франция, Германия и Швейцария; по трима от Италия, Сингапур, Индия, Австрия и Австралия; по двама от Япония и Бразилия; и само по един от Южна Африка, Холандия, Замбия, Кувейт, Белгия, Канада, Мексико, Катар и Колумбия. (Phillips, Р. Giants: the global power elite. (Ch.1 „Transnational Capitalist Class power elite“) New York: Seven Stories Press, 2018
(7)  Phillips, Р. Giants: the global power elite. (Introduction: „Who rules the world?“). New York: Seven Stories Press, 2018
(8)  Phillips, Р. Giants: the global power elite. (Ch. 5 „Atlantic Council executive committee (35 members)“). New York: Seven Stories Press, 2018
(9)  Ibidem (Ch. 3 „Donald Trump’s Strategic and Policy Forum“)
(10)  Phillips, Р. Giants: the global power elite. (Ch. 2 „The Global Financial  Giants”, Other Practices in Common). New York: Seven Stories Press, 2018
(11)  Phillips, Р. Giants: the global power elite. (Ch.5 „Intelligence agencies in service to the vital interests of the global power elite“). New York: Seven Stories Press, 2018
(12)  Phillips, Р. Giants: the global power elite. (Ch. 5 „Atlantic Council“). New York: Seven Stories Press, 2018
(13)  Проданов, В. Теория на българския преход. С. Захарий Стоянов, 2012, с. 57
(14)  Пак там
(15)  В Нигерия Chevron сключва договори с G4S за противодействие на бунтовниците, което включва наемници за бързо реагиране. В Южен Судан G4S оборудва и наблюдава контролно-пропускателните пунктове и затворите; В Палестина охранява еврейските селища….(Phillips, Р. Giants: the global power elite. (Ch. 5 „Рrivate military companies in service to the global power elite and TCC“, „G4S“). New York: Seven Stories Press, 2018
(16)   Ibidem (Сh.1 „Transnacional capitalist class power elite“, „Сrisis of humanity“, Ch. 5 „Atlantic Council“).

 

 

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.