В деня за размисъл се размислих за утрешния ден. Не за изборния, за един друг ден – Деня на Народните будители. Не съм сигурен дали утре ще чуем много за него, захлупени от политическо дълбокомислие, а всъщност – екзистенциално дребнотемие от цивилизационна гледна точка.

В други години, дори когато не е имало всепоглъщащи избори в този ден, съм попадал в молове, търговски центрове, че и в обикновени супермаркети, префасонирани в Хелоуин базари, където превъзбудени деца и грижовни родители трескаво мерят костюми, избират маски и други сатанински атрибути. Приятели са ми отказали да излязат вечерта с мен на по едно питие защото дълбаели тикви за фенери. Добре, че тикви в България дал господ, в буквалния и в преносния смисъл, както стана ясно в последните години! Учениците масово не знаят, че отбелязват на този ден Деня на народните будители, а не са пуснати от клас заради маскарада. Едва ли са чували за Йоан Рилски, но Хелоуин е в устата и ума и на децата от детската градина. Правилно беше отбелязано преди време в една статия за „тиквения фенер на Народните будители“, мисля че в „Труд“ беше:

„…вместо да се покаже истинското лице на злото, то се предава в забавна светлина. Предава се посланието, че може да се шегуваме със злото и дяволът да ни забавлява. Агресивността и насилието са развлекателни форми на празнуване… Деца от детската градина, облечени като призраци, върколаци, мъртъвци и скелети с брадви и ножове, от които капе кръв. Хелоуин внушава, че злото е около нас, с него весело може да се съжителства… Всичко започва от тиквения фенер и народните будители… Другото са просто пари“.

Актуално, не ли? Но да не задълбавам в темата, че е болезнена. Това от една страна.

От друга страна, в Деня на Народните будители кой ли не се упражява по темата: „Кои са днешните будители?“. Важна тема, всеки има право да вземе отношение или поне да се замисли по въпроса. Когато обаче прославата на духовността е придружена с патетична възхвала на едни, които ги спрягат по всеки повод като интелектуален истеблишмънт, други дамгосват като отживелица от мрачното минало, а трети просто предават на забравата, доброто намерение увисва във въздуха и посланието лъсва като претенция.

Затова нека чуем едно истинско мнение. Антон Дончев (той често е един от отричаните), във великолепната си книга за богомилите „Странния рицар на Свещената книга“, а там става дума за будителство от най-висша проба, е вмъкнал следния текст, който дава отговор на въпроса, който си задаваме днес:

„Не казвай, че не знаеш кое е добро и кое е зло. Като гледаш нощното небе и звездите, не знаеш ли кое е тъмно и кое светло? Някога цялото небе и цялата земя били черни. И Бог пръснал върху тях капки светлина. Понякога мисля, че е изтървал съсъд с небесно злато, понякога — че нарочно е хвърлил шепи звезди. И светлината грейнала в мрака. Ако ти пръснеш шепи пшенични зърна върху праха на пътя, сред фъшкиите и курешките — какво ще направиш? Най-добре е като в оная приказка за деца да пратиш мравки да съберат зърното. Бог изпратил единия свой син — Сатана, твореца на видимото — да направи тялото на човека. А Той, нашият Бог, дал на човека душа и воля за избор. Но хората се правели, че не различават светлото от тъмното. Тогава Бог изпратил своя втори син — Исус Христос, — да ни посочи пътя към светлината…“.

Които ни сочат пътя и ни водят към светлото – това са Будителите! Във всички времена. А не онези, които хвърлят „пшенични зърна върху праха на пътя, сред фъшкиите и курешките“. С риск да бъда присъединен към старите влъхви от миналото, но и без уплах това да се случи, признавам, че на мен казаното от Антон Дончев ми е близко по дух и до представата ми за будителите.

Реших да го напиша днес, че утре може да не ми обърнат внимание.