АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Кой плаща помощите на циганите?

Даниела Пенкова - 20 януари 2019

Успокойте се – не сте вие. Ако не вярвате, вижте сметките, които вероятно ще променят представите ви или поне ще ви накарат да се замислите.

Има нещо успокоително в математическите уравнения. В Италия се използва една поговорка: „Математиката не е въпрос на мнение“ – никой не може да обори простите изчисления. Затова ще направя някои сметки за вас, а ако желаете, после ги проверите сами.

В България линията на бедност за 2019 г. е изчислена на 348 лв. Преди да продължа нататък, ще ви помоля да си отговорите на въпроса с каква сума, според вас, е възможно у нас човек да оцелее. Колко най-малко харчи? Възможно е да приемете, че 348 лв. са достатъчни, както и да мислите, че са необходими повече или по-малко средства, няма значение. Запомнете това число, защото след малко ще ни трябва.

Първо ще  направя едно важно уточнение относно българската социална система, за която всички сме наясно, че не отговаря на нуждите на обществото и трябва да бъде реформирана. Тя се състои от две звена, които работят независимо едно от друго – социалното осигуряване и социалното подпомагане. Двете неща не бива да се бъркат.

Социалното осигуряване се захранва от онези прочути 32,7%, които се удържат от заплатите на всички работещи. Е, не точно на всички, понеже ако получавате над 3000 лв. заплата, ще плащате по-нисък процент осигуровки, просто защото над тази сума такива вече не се дължат. Социалното осигуряване всъщност представлява различни фондове, по които се разпределят платените осигуровки, и с тях после се изплащат обезщетения за безработица, болнични, майчински и пенсии. Парите от тези фондове могат да се използват само и единствено от работещите и пенсионерите, които са платили своя дан.

За всеки фонд има различни изисквания, за да може човек да получава обезщетения от него – например, за да вземете майчинство, трябва да сте си плащали 1 година осигуровки, за да вземете пенсия – 39 години и т.н. Постъпленията в социалното осигуряване са крайно недостатъчни и следователно обезщетенията при настъпване на дадения риск са ниски. За да могат те да се увеличат, е възможно да се направят три различни реформи: или да се вдигне процентът осигуровки, които се удържат от заплатите ни, или да се премахне ограничението от 3000 лв., за да плащат и богатите същия процент осигуровки, колкото и хората на минимална заплата; или фондовете да се захранват допълнително с пари от държавния бюджет (което и сега се случва, защото парите в тях се недостатъчни за изплащането на пенсии, например). Важно уточнение: С парите от социалното осигуряване не се плащат социални помощи, така че бъдете спокойни – със сигурност вашите 32,7% от заплатата не отиват „при циганите“. Те ще бъдат за вас и за всички останали работещи хора в страната. Един циганин може да използва социалното осигуряване, само ако самият той работи, осигурен е и си плаща осигуровките като всички останали. Надявам се, че сега се чувствате по-добре.

Да видим как стоят нещата със социалното подпомагане. При него не се плащат обезщетения, а помощи, когато са спазени определени условия. Парите, които се изплащат като социални помощи, са изключително малко. Те се администрират от Агенцията за социално подпомагане и се финансират от държавния бюджет, тоест от данъците. Според отчета на Агенцията за 2017 г. различните видове социални помощи са общо 24, като от тях няколко се отнасят за помощи за деца и пълнолетни с трайни увреждания и тяхната интеграция. По тези програми са изплатени малко над 361 млн. лв. помощи (оттук нататък ще говоря само за изплатените помощи, изключвайки административните разходи на Агенцията и другите институции), които обаче са крайно недостатъчни, и след протестите на майките на деца с увреждания се очаква средствата да нараснат. Сред останалите помощи има такива за ветераните от войните, целеви помощи за самотни възрастни и сираци, социални услуги за пълнолетни с психически разстройства, еврофондове за топла храна и др.

Бих искала да се спра обаче конкретно на помощите, чрез които, според широко разпространеното обществено мнение, се издържа циганското малцинство в България. Различните видове помощи, от които те биха могли да се възползват, ако отговарят на всичките условия (изключително рестриктивни, между другото) са 12. Не, че не биха могли да се възползват и от другите, но достъпът до тях е още по-профилиран, поради което с висока степен на сигурност можем да предположим, че твърде малък брой цигани стигат до тях. Например, майките-студентки през 2017 г., получили еднократна помощ, са общо 486 за страната. Сред тях жените от малцинствата вероятно са единици.

И така, тези 12 вида помощи са основно за раждане и отглеждане на деца, за отопление, за гарантиран минимален доход, спешна медицинска помощ за неосигурени лица, помощи в натура и др. От тях се възползват не само циганите, но и всички българи, защото няма никакъв критерий за етнос в изискванията за получаване на социалните помощи. Използвайки последния отчет на Агенцията за социално подпомагане, можем да изчислим, че за 2017 г. за тези видове помощи са изплатени общо 481 млн. лв., като тук се включват и тези изплатени на българите.

Сега идва най-интересната част. Спомняте ли си каква сума, според вас, е абсолютно необходима, за да оцелее човек в България? Не зная дали сте решили, че линията на бедността отговаря на вашата преценка, но аз ще се базирам на статистиките на Националния статистически институт. НСИ отчита в брутния вътрешен продукт колко точно са разходите за крайно потребление на национално ниво. За 2017 г. те са 69 млрд. лв., разделени на 7 млн. население това прави по 9800 лв. на човек, или средно в страната са изхарчени по 816 лв на месец. Ще бъда много по-скромна и ще намаля тази сума с около 60%. Тоест, ще приема линията на бедност от 348 лв. като база за следващите изчисления. Не смятам, че е възможно да се живее с по-малко от това и си давам сметка, че който не получава толкова лични доходи, се нуждае от помощта на близки и роднини, за да може някак да скърпи положението. В повечето случаи трябва да  благодарим на нашите гастербайтери, без чиято помощ техните родители едва ли могат да оцелеят.

Приехме, че всеки човек в България харчи минимум 348 лв. на месец за собственото си оцеляване. Най-малко 20% от тези пари отиват в държавния бюджет под формата на ДДС, а в случай, че с тях се закупят акцизни стоки (цигари, алкохол, бензин) – и повече. Значи най-малко  58 лв. от изхарчените 348 ще отидат в бюджета. И тук няма никакво значение кой харчи тези пари – циганите, точно като българите, ще платят 20% данък върху изхарченото.

Данъците върху потреблението (ДДС и акцизи) са основните приходи, които захранват държавния бюджет – 51,3% за 2017 г. Както казахме, за разлика от социалното осигуряване, социалното подпомагане се финансира от бюджета. Нека сега да видим каква част от косвените данъци се плащат от цигани. Тези дни имах дълъг разговор с приятелка, която твърдеше, че в България над 30% от населението са цигани. Подобни числа масово се тиражират от медии и политици, обявяващи се за „патриоти“. Но все пак е добре да погледнем официалните статистики. Последното преброяване у нас е от 2011 г. и според него 4,9% от населението се е обявило за ромско – 320 761 души. Да приемем, че в последните 8 години е нараснало, но с колко? Преди 2021 г. няма как да разберем със сигурност, но засега ще допусна, че се е удвоило. Някак не мога да приема, че наистина е 30%, но за всеки случай ще направя в края на статията изчисления и с 30% за успокоение на онези от вас, които мислят така.

Да кажем, че 10% от населението са цигани, което се равнява на 700 000 души (по последни данни на НСИ населението ни е около 7 млн.). Какво показват сметките?

700 000 души х 58 лв на месец платен ДДС х 12 месеца =  487 млн. лв.

Значи циганите плащат данъци към бюджета на по-голяма стойност от всички разходи за социално подпомагане за 12-те вида помощи, от които биха могли да се възползват – припомням, че според отчета на АСП за тях са раздадени 481 млн. през 2017 г. Математиката не е въпрос на мнение. Оказва се, че всъщност циганите плащат за социалното подпомагане и на българите. С тези 487 млн. лв. те покриват напълно 12-те вида помощи, независимо от кого се получават. Мисля, че доста от четящите тази статия в този момент са възмутени от това твърдение. Но ви приканвам сами да направите сметките. Освен това, информативно можете да изчислите сумата при средни разходи на човек от малцинствата, колкото тези на българите – тоест 816 лв. на месец:

700 000 х 816 / 1,2 х 0,2 ДДС х 12 месеца = 1 142 400 000 лв

На онези от вас, които са убедени, че все пак циганите са 30%, ще кажа, че това означава, че циганите плащат 1 млрд. и 461 млн.лв данък ДДС при разходи от 348 лв. средно месечно на човек. Ако наистина циганите са толкова, значи те не само финансират всички социални помощи в България, но и онези 5-6 самолета, за които само се спори откъде да се купят, без да се споменава колко е безсмислено това „въоръжаване“.

Не се и съмнявам, че някои читатели, които в началото на статията са си казали, че са необходими минимум 500 лв. на човек за издръжка, сега трескаво преизчисляват и вече си казват, че и със 100 лева може да се живее. Така поне ще излезе, че малцинствата плащат по-малко данъци и цялата теза, която изложих дотук, би рухнала. На тези читатели бих искала да припомня, че направих допускането, че циганите са 10% от населението. По тази логика, каква част от всички социални помощи отиват за тях? Да кажем, повече от 10%, но колко? 20, 30, 50? Лично аз се съмнявам да са повече от 50. Такива данни не се събират от институциите, но бъдете сигурни, че съотношението 10% от населението с 50% от социалните помощи, е статистически крайно оптимистично.

Не, че искам да наливам масло в огъня, но ще спомена още нещо – изобщо не е вярно, че всички цигани взимат помощи (но пък е безспорно, че всички плащат ДДС). Колко процента от тях получават социални помощи няма как да се изчисли, защото просто помощите са за всички и никъде не се отбелязва етническата група на получаващите ги. Според единственото явно анкетно проучване, което намерих в интернет, само 14% от циганите взимат социални помощи. Няма да споря така ли е, но важното е, че дори и всички да ги взимаха, те пак ги получават само от платения от тях ДДС.

Следващия път, когато някой политик ви каже, че циганите източват социалната система, го попитайте колко милиона годишно богатите не плащат към социалното осигуряване – онези 32,7%, които не дължат върху доходите си над 3000 лв. Попитайте ги също така защо не плащат никакви осигуровки върху доходите си от дивиденти. Попитайте ги защо данъкът върху дивидентите е 5%, когато в Италия същият данък е 26%. Попитайте ги кога ще приемат прогресивна данъчна система, за да могат богатите да допринасят към обществото в съответствие с възможностите си. Точно тези въпроси политиците не биха искали да им задавате и затова разсейват вниманието ви с несъществуващия проблем на „малцинството, живеещо на вашия гръб“.

Бележки:

Формула, по която можете да изчислите ДДС върху доходите за оцеляване, които сами си избрахте в началото на статията: 700 000 х числото, което сте си избрали / 1,2 х 0,2 х 12

Списък на видовете социални помощи, използвани при изчисленията: 1) Гарантиран минимален доход от 65 лв; 2) Еднократни целеви помощи, включително за лечение в чужбина; 3) Целеви помощи за диагностика и лечение на неосигурени лица; 4) Помощи за отопление; 5) Помощ за бременност; 6) Помощ при раждане; 7) Помощ за близнаци; 8) За ученици в първи клас; 9) Еднократно пътуване за многодетни майки; 10) Отглеждане на дете до 1 г.; 11) дете ученик; 12) Помощи в натура.

Не са взети предвид социалните помощи за: 1) целеви помощи за сираци и самотни възрастни чл. 14 от ППЗСП; 2) Ветерани от войните; 3) Асистенти на хора с увреждания; 4) Осиновяване; 5) Майка-студентка; 6) За деца с трайно увреждане; 7) Закрила на детето; 8) Приемни семейства; 9) Интеграция на хора с увреждания; 10) Помощни средства за хора с увреждания (ПСПС и/или МИ); 11) Винетки за хора с увреждания; 12) Европейски фонд за топла храна и хранителни пакети (финансира се от Европейски социален фонд).

 

Източник - "Барикада"
Даниела Пенкова е родена през 1975 г. в гр. София. Завършва Икономическо развитие, социално и здравно международно сътрудничество и управление на конфликти във Флорентинския университет. От 1993 г.  живее в Италия, а през 2015 г. се връща в България. Автор на статии на икономическа тематика в български и международни медии.…