АНАЛИЗИ > СТАТИИ
ОТГОВОРНОСТТА Е НА НАРОДА БЪЛГАРСКИ

Боряна Гагова - 29 юни 2021

Калпав народ ли е българският? Достатъчно интелигентен и прорицателен ли е?  Достойни ли са днешните българи за саможертвата на своите предци? Народ, който доброволно предоставя територията си на чужда армия – заслужава  ли свободата си!  Що за мъдър народ е този, който не може да схване историческата критичност на времето, което изживяваме и да различи истинските от фалшивите лидери и съюзници? Нима не се съзнава, че промяната, заради самата промяна, без да  е добре премислена и подготвена винаги води  към измамни  миражи  и катастрофа? Сякаш няма кой да го прозре и спре навреме наивните ентусиасти на отровната псевдореволюция.  И въобще – способен ли е този народ сам да упрвлява съдбините си? Може би – не, може би – да! Скоро ще стане ясно.

Отговорността за бъдещето на България е на целокупният български народ, на всеки един от нас,  а не само на държавните и политически лидери, на екзалтираните шоу зрители, търсачите на щастие в чужбина и зомбираните протестърски агитки, които под чуждо влияние и чрез сугестирана агресия се опитват да управляват съдбините на всинца ни. Ние  всички, които независимо от конкретния етнос се самообозначаваме и възприемаме като българи, а не само като притежатели на паспорт от Република България, сме съпричастни към злото и доброто, което ни се е  случвало вече, случва се сега и предстои да се случи на нас, като народна общност, както и на човечеството като цяло. Случващото се  почти никога не зависи само от нас, но зависи и от нас, от нашата разумна активност или пасивност.

Всичко, което се случва сега е последица от това, което се случи през миналото лято и есен и неговата подготовка преди това. Някому не се харесвали  председателя на парламента, министър-председателя и главния прокурор, и му се искало те едновременно да бъдат линчувани без съд и присъда и привнесени в жертва на „дълбокото  гърло“. Нали обаче едновременното обезглавяване на три от четирите основни държавни институции на практика означава и унищожение на  самата държава България! Те, тези тъй наречени „протестъри“ даваха ли си сметка  за това следствие или това искаха? Мислеха ли със собствените си глави или въобще не можеха да мислят, подложени на унищожително психооблъчване?

Трябва да ни е ясно, длъжни сме да знаем, че изстъпленията, представляващи замерване на държавните институции  с хранителни отпадъци, яйца, риба, тоалетна хартия и какво ли не още, не са само израз на отношение към конкретни лица, заемащи законно държавни постове в съответните институции, а и към самите държавни институции и държавата. В цял свят това е наказуемо деяние, в България – също. И извършващите го трябваше да бъдат своевременно наказани. Тези, които имаха това задължение и не го направиха – сега са наказани.

В края на краищата се оказа, че това оглушително шумно мероприятие,  това поругаване на държавните институции, което не се съобразяваше с никакви правила за културно поведение и норми, е имало за основна цел – да бъдат отстранени досегашните обитатели на тези сгради и в техните кресла да седнат хората на т. нар.  „протест за зрелищно отмъщение.” Подобни персони, могат ли да бъдат справедливи управници?

Непрекъснато се чува – народът не е виновен. А кой тогава да е виновен?  Да не би неговите водачи – народни представители и политически лидери, да не са част от него? Те от друг народ ли са?  Ако е така, ако са внедрени чужди агенти и зловредници – да ги отсраним навреме, преди да са направили още по-големи бели?

Или сме народ, макар и сборен от разни древни племена, или сме плява и мърша за нуждите на външни господари. Такава плява, развалени яйца и мърша,  като тази, с която позволихме да се замерят  сградите на нашите държавни институции в услуга на тяхните душмани.

На тъй наречените русофили не им ли е ясно, че ловуването на руски шпиони е цената, която се плаща за балканската ни дългосрочна политика, Балканския поток и отказът от пълна конфронтация с Русия, която ни се налага силово? На тъй наречените русофоби не им ли е ясно, че Русия практически е наш съсед чрез Черно море и всякакви агресивни действия спрямо нея ни обричат на  неприемливи воени рискове?

Някому отвъд океана е небходима война далеч от неговата територия, а нашата му се вижда удобна за това. Туземците не се броят за хора, това не е за първи път. Винаги ще се намерят местни  персони които ще свършат мръсната работа и ще извикат господаря „на помощ“, на основание, че нямало  годна армия, нямало боеспособна авиация и не можело без външна помощ.

Ако и сегашния брутален рекет, не освести наивниците и те продължават да си играят на фоби и фили, независимо какви, няма  какво добро да очакваме за родината си, освен отново да бъдем  принудени да минем в изгнание външно и вътрешно. Не е ли достатъчно ясно, че им е необходима земята без хората – не е ли достатъчно видимо това на всички – както на тъй наречените ПРОТЕСТЪРИ, които за „30 сребърника“, които всъщност няма и да получат, бяха готови на предателство, така и на раята,  потънала в покорно мълчание, неспособна да прецени правилно случващото се в настоящето и възможните последици за в бъдеще.

Така е било много пъти през хилядолетията назад. Заради лични и групови интереси и сметки на племенните вождове, племената на тъй нар. „траки“ не са се обединили в единна и мощна държава, били са разбити, претопени, а някои и напълно унищожени и вместо в мощна, стабилна и уважавана държавност, сме се превърнали в това което сме. А какво е то – сбирщина от племеннни остатъци, наречени партии, комплексирани от некъдърноста си мегаломани, политици, замръзнали в приклякване пред т. н. велики сили, суетни славолюбци, разлигавени шоумени, алчни крадливци не само по т. н. „високи етажи“, но и по най-ниските етажи, плашлива интелигенция и безмълвни работливи поданици, които отвреме на време изхвърлят отрицателната си енергия чрез протест.  Плиткоумен безмисловен плебс или достоен, самоосъзнат, духовен,  богаротворчески народ? Тава е въпросът на въпросите сега и за в бъдеще.

Позицията „против нещо“, вместо „за нещо“ е характерна за примитивните, диви племена и некултивирани народи. Ние такъв народ ли сме? Ако не сме, то трябва да си поставим градивни, обществено организиращи цели и да насочим сакралната народна енергия към тяхната реализация.

Дойде ПЕТРОВДЕН! Време за вглеждане в това, което ни чака, когато застанем пред всевиждащият поглед на свети Петър. Кои врати ще се отворят пред нас като народ и индивиди? Адските или райските?

За нас, всичките, родени на тези балкански земи, ключът към РАЯ, който не е невъзможно да се установи трайно на балканската шир е само един – своевременното ни осъзнаване като протокод и  протопроизход и единението ни в един общокоренен народ – БАЛКАНЦИ и в една единна сплотена нация – БАЛКАНИЯ. Въпреки противостоянието от Изток и от Запад и точно поради него. Това е спасителната ни обединителна цел, това е нашата мисия, само тя може да ни изправи на крака и да ни даде куража и силата да победим трайно, наведнъж и завинаги. Другото е ад, разруха и покаяние за последния пропуснат шанс. Ще го допуснем ли?

БОРЯНА ГАГОВА е родена в гр. София през 1948 г. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1972 г., а  през 1979 г. защитава в него дисертация на тема „Органи за управление на народното стопанство“. От 1979 г. до 1982 г. работи като Главен специалист по правните въпроси в Националния дворец на културата. В периода 1984 –1987 работи…