Вчера, неделя, приключиха предварителните избори за определяне на кандидат на умерената френска левица за президентския вот през 2027 г. Победител излезе Рафаел Глюксман с 66,13% от гласовете. Шефът на социалистите Оливие Фор получи едва 14,46%, Сеголен Роаял събра 7,62%, а другите двама кандидати, Еманюел Морел и Жером Гедж, останаха с приблизително по 6%. Победата още на първия тур спести балотажа. Не спести разцеплението.
В състезанието участваха представители на три формации: Социалистическата партия, дала кандидатурите на Фор, Роаял и Гедж, „Плас пюблик“ („Обществен площад“) на Глюксман и „Републиканска и социалистическа левица“ на Морел. Следователно това беше избор на кандидат на част от левицата, при отсъствието на Френската комунистическа партия, Зелените и „Непокорена Франция“ на Жан-Люк Меланшон.
„За първи път в историята си Социалистическата партия нямаше кандидат“ на президентските избори, заяви Сеголен Роаял. „Исках историята на социализма да не свършва.“ Думите ѝ звучат почти като надгробна реч за партия, която някога излъчваше президенти, а сега предоставя организацията и опита си на водач от друга формация. Историята ще продължи. Само че социалистите все по-малко ще определят сюжета.
За Оливие Фор резултатът е личен и политически погром. Да оглавяваш най-голямата партия в това състезание и да получиш четири и половина пъти по-малко гласове от победителя е достатъчно красноречиво. Студеното му държане след обявяването на резултатите трудно можеше да мине за начало на братско обединение. Подкрепата беше заявена, ентусиазмът остана за друг случай.
Още по-красноречива беше вечерта в „La Cantine“, бара в парижкия квартал Белвил, където Глюксман празнуваше със своите привърженици. Не отиде нито един от победените кандидати. Новият водач на социалдемократическото семейство вдигна наздравица без останалите членове на семейството. Празните столове дадоха първата трезва оценка за обявеното единство.
Отвън Зелените също не изпратиха поздравителен букет. Лидерката им Марин Тонделие осъди този „избор на отстъпление“, който според нея отхвърля „всякаква перспектива за широк съюз между цялата левица и природозащитниците“. Тя настоя, че пътят към победата изисква отказ от клановостта и от представата за непримирими леви лагери. В партията ѝ вече се обсъжда собствена кандидатура. Така изборите, които трябваше да излъчат обединител, дават нов повод за отделно явяване.
Глюксман обещава да се бори с макронизма, да спре Марин льо Пен и да сложи край на хегемонията на Меланшон над левицата. Три големи задачи за човек, който първо трябва да убеди победените си съперници да седнат на една маса с него.
Меланшон междувременно събра над 10 000 привърженици на митинг в Клермон-Феран. Изглежда, съобщението за края на неговото влияние още не е стигнало до тях. Докато единият лагер броеше гласовете си, другият показваше хората си.
Самият Глюксман беше замерян с ориз, а по-късно вечерта и с брашно. Продуктите за сватба между левите семейства са налице. Липсва съгласието за брак.
В това има комедия, но тъгата е повече. Умерената левица вече има кандидат, а общата перспектива изглежда още по-далечна. Социалистите изгубиха водачеството, Зелените търсят отделен път, а Меланшон няма намерение да освобождава терена. Предварителните избори определиха победител. Засега големият победен е надеждата, че левицата ще намери сили да излезе от собствените си междуособици.
