АНАЛИЗИ > СТАТИИ
ЗАЩОТО Е НУЖНА ТОТАЛНА, БЕЗКРАЙНА ВОЙНА!

Вихра Павлова - 28 април 2022

Събитията в последните три години (поне като последовалност) се движат по плана, описан от РАНД, в доклад от 2019 г. „Overextending and Unbalancing Russia. Assessing the impact of cost-imposing option“ („Пренапрегната и неуравновесена Русия. Оценка на въздействието на опциите за изчисляване на разходите“) – един от многото, разработени с тази цел.

На стр. 9 от него е посочено: „Широкомащабното разполагане  на сили на НАТО по границите на Русия би увеличило риска от конфликт с нея, особено ако се възприеме като оспорване на позицията й в Източна Украйна, Беларус или Кавказ. Мащабните учения на НАТО близо до границите на Русия и такива, които отработват сценарии за контраатака или настъпление, могат да се възприемат като демонстрация на намерението и готовността да се обмислят настъпателни операции.  Например симулационно учение на НАТО на контраатака за възвръщане на територия на НАТО, загубена от настъпващите руски сили, може да изглежда като упражнение за подготовка за нахлуване на част от руската територия, като Калининград.“

Признава се, че Русия не се стреми към военен паритет със Съединените щати и може просто да избере да не отговаря на военните действия на САЩ“ (стр. 11).

Това не обяснява ли защо на 24 март 2021 г. Вл. Зеленски издаде указ за отвоюване на Крим и започна да разгръща силите си в южната част на страната? В същото време бяха проведени няколко учения на НАТО между Черно и Балтийско море, придружени от значително увеличаване на разузнавателните полети по руската граница. Русия също проведе учения, за да провери оперативната готовност на войските си, което бе обевяно за „офанзива срещу Украйна”. При положение, че самите украински власти опровергаха, че Русия се готви за война… От 16 февруари артилерийските обстрели над Донбас ескалираха, което бе признато и в докладите на ОССЕ. И на 17 февруари Байдън обяви, че Русия „всеки момент ще нахлуе в Украйна”.  Как разбра?  

Основната цел според РАНД е да бъде „пренапрегната“ РФ в напревара във въоръжаването, съпътствана от останалите отежняващи фактори (икономически, политически, идеологически…) – и доведена до пълно изтощение, което да предизвика вътрешнополитическа дестабилизация, преврат, след което неизбежен разпад на държавата и окончателното й разграбване.

„Инвестициите в по-революционни технологии от следващо поколение (в това число разработването на оръжия, базирани на нови физически принципи, включително насочена енергия, електромагнитни, геофизични, генетични и радиологични (!) оръжия, изкуствен интелект) могат да имат още по-голям ефект и да застрашат Русия, подкопавайки нейната сигурност и стабилността на режима…“ (стр. 9). 

Четвъртата глава на доклада описва шест възможни стъпки на САЩ в пространството на геополитическите интереси на Русия:

1. Предоставяне на смъртоносни оръжия и военна помощ на Украйна.

2. Възобновяване на подкрепата за сирийските бунтовници.

3. Насърчаване на демокрацията и улесняване смяната на режима в Беларус.

4. Разширяване на връзките в Кавказ, използване на напрежението между Армения и Азербайджан.

5. Засилване на присъствието на САЩ в Централна Азия, намаляване на руското влияние там.

6. Изолация на Приднестровието.

Предложените мерки са пределно ясни и откровено цинични. Ето ключовите моменти от доклада на основния мозъчен тръст на Пентагона, който задава стратегическия вектор, по който се движи реалната политика на САЩ:

 „Украйна със сигурност е по-способен и надежден партньор от други страни, на които Съединените щати предоставят смъртоносни оръжия, като афганистанските муджахидини през 80-те години на миналия век“.

(Сравнението на украинските политически васали с муджахидините е символично).

Сирия: „Повишената подкрепа за сирийската опозиция… за да се удължи с десетилетия конфликта.

В икономическата сфера, това което днес е факт, следва програмата от доклада: „Увеличаването на производството на енергия в САЩ ще окаже натиск върху руската икономика, потенциално ограничавайки нейните държавни приходи и в резултат на това ще намали разходите за отбрана. Провеждайки политика на увеличаване на глобалните доставки на петрол и газ и понижаване на световните цени, САЩ могат да ограничат приходите на Русия. За САЩ това е свързано с малко разходи или риск, носи второстепенни ползи за американската икономика и такава политика не се нуждае от многостранно одобрение.

Въвеждането на по-строги търговски и финансови санкции също вероятно ще доведе до деградация на руската икономика, особено ако тези санкции са всеобхватни и многостранни. Но ефективността на санкциите ще зависи от желанието на други държави да се присъединят към този процес.

Увеличаването на способността на Европа да купува газ от доставчици, различни от Русия, може да натовари икономиката на РФ и да защити Европа от руското енергийно изнудване…

Насърчаването на емиграцията на квалифицирана работна ръка и добре образовани младежи от Русия носи минимални разходи или риск и може да помогне на Съединените щати и други страни, приемащи квалифицирани работници, да навредят на Русия… – последиците от което ще се усетят след време.„

Сериозна част от доклада е посветена на русофобската пропаганда в информационната война: „Отслабване на вярата в руската избирателна система; Създаване на представа, че режимът не служи на интересите на хората; Насърчаване на вътрешни протести и друга ненасилствена съпротива; Подкопаване имиджа на Русия в чужбина…” и т.н., и т.н.

В докладите на РАНД няма нищо ново (ако изключим технологиите). Всички те си приличат, както и останалите „стратегически документи”, които произвежда западната аналитична индустрия. Формулата за дестабилизация на държави и региони е една и съща от десетилетия, дори столетия. Тя е банална, но работеща.

През 2015 г. Джордж Фридман я обяснава точно, кратко и ясно: „…Пътят, който избра Британската империя затова да не възникне силен флот в Европа, беше да насъсква европейците един срещу друг. Аз бих препоръчал да се следва политиката, която Роналд Рейгън приложи в Иран и Ирак. Рейгън поддържаше и двете воюващи страни така, че да воюват помежду си, но не против нас (войната Иран-Ирак 1980-1988). Това беше цинично, то беше аморално, но работеше.И това е същността. САЩ не са в състояние да окупират цяла Евразия… Затова пък сме в състояние, първо, да поддържаме враждуващите помежду си страни така, че те да се концентрират върху себе си, а не против нас. Ние можем да ги поддържаме политически, финансово, военно, да им доставяме оръжие и да им изпращаме наши съветници. И само в краен случай, както направихме в Япония, във Виетнам, Ирак и Афганистан, ние се намесихме с военна сила, с тактиката на превантивния удар „spolling attacks”… Британците също не окупираха Индия, те просто завзеха отделни области на Индия и ги насъскаха една срещу друга.Направиха и още нещо: внедриха британски офицери в индийската армия…”[1]

Важно в тази реч на Фридман е и потвърждението, че войната за глобалната олигархия е „естественото състояние на човечеството”. А също и че Украйна отдавна е предназначена за основен театър на военните действия срещу Русия:

„Струва ми се, че в бъдеще Европа няма да бъде въвлечена в големи войни, както по-рано, но Европа ще се върне към естествените ситуации на човечеството: В Европа ще има войни, европейците ще умират във войните, ще бъдат и времена на мир.. Ще има конфликти в Европа. Имаше вече конфликти в Югославия и сега в Украйна… През последната седмица или преди около 10 дни, главнокомандващият на американските сухопътни войски в Европа, генерал Бен Ходжс, беше на посещение в Украйна. Там той съобщи, че скоро в Украйна официално ще пристигнат американските военни съветници. Всъщност там той раздаде на украинските бойци военни медали на САЩ, което въобще в регламента на армията на САЩ е забранено (да бъдат  награждавани  с американски отличия чужденци). Но той направи това, защотоискаше да покаже, че УКРАИНСКАТА АРМИЯ Е НЕГОВА АРМИЯ. После си замина, а САЩ сега доставят оръжие, артилерия, друго военно оборудване на прибалтийските държави, Румъния, Полша и България – това е много интересно. Вчера САЩ съобщиха, че възнамеряват да доставят оръжие на Украйна и, въпреки, че това беше опровергано, оръжието ще се достави. При всички тези действия, САЩ действат извън НАТО. Защото всички участници в НАТО трябва да са на 100 процента съгласни с решенията му. Същността на случващото се е, че САЩ построяват, „санитарен кордон” около Русия. И Русия знае това… Що се касае до украинците, мога да ви кажа точно какво те ще направят: те ще се опитат да направят всичко, за да не предизвикат гнева на САЩ…”.[2]

Харесва ли се това или не на защитаващите в момента Украйна и нейната „борба срещу руските окупанти”, истината е тази. Битката е за Евразия и се води от САЩ в тандем с Великобритания срещу Русия, с ръцете на Украйна. Киев няма думата! От него се изисква да изпълнява, за да не „предизвика гнева” на Вашингтон.

Военната ситуация се развива както по разгледания план на РАНД, така и според „прогнозите” на Фридман в книгата му „Врзивоопасните точки на Европа”, 2015 г.

„По време на Студената война взривоопасната точка беше линията, преминаваща през център на Германия. Сега тази линия е изместена на Изток, в Украйна… Ако западът успее,  ключовата гранична територия ще мине по протежение на украинско-руската граница. Ако Русия триумфира, граничната територия ще си остане тук – в земите, за които Русия и Западът се бият векове наред. Изходът от украинската битка най-вероятно ще определи къде ще бъдат базирани американските войници през живота на следващото поколение. По тези места политико-географските карти се променят бързо.”[3]

Молдова е следващата гореща точка. „Въпросът за контрола над Молдова е от огромно значение. За Русия и Украйна тя е пътят към Карпатите и сигурността. За която и да е западна сила, тя е трамплин към Изтока… Говори се за включване на Молдова към Румъния…”[4]

И както виждаме, провокациите в Приднестровието започнаха. На 25 април бе взривен регионалния радиоцентър „Маяк”, съобщено бе и обстрели на сградата на Министерството на държавната сигурност в Тираспол и за удари по летището. А съветникът на министъра на отбраната на Украйна Юрий Бутусов е заявил, че остава само един шанс за спасяването на Мариупол – удар по Приднестровието. Това е след като държавният секретар на САЩ Блинкен и министърът на отбраната Лойд Остин проведоха разговори в Киев със Зеленски. На 28 април президентът на Молдова Мая Санду заговори за обединението на страната с Румъния.

Романизацията на Молдова се ускори след президентските и парламентарни избори в Молдова, август 2021 г. Санду тогава нарече Оперативната група на руските войски в Приднестровието „заплаха за националната сигурност на Молдова и целия регион.” А The Washington Post написа, че победата на прорумънските сили дава шанс на Запада да се закрепи в Молдова, но за сметка на икономическото сътрудничество с Русия.

Очевидно се отваря нов фронт на конфронтация между Русия и НАТО в Приднестровието и Молдова.

Както заяви Жосеф Борел по време на посещението си в Киев, „Тази война трябва да бъде спечелена на бойното поле”, а след него Олаф Шолц прибави: „Не трябва да допуснем победа на Русия в Украйна”. 

Джонсън също каза нещо подобно, а Великобритания интензивно изпраща не само все по-опасни оръжия, но и командоси от британските специални части М-16, за да удължат войната като я прехвърлят на територията на Руската федерация. Това не са обикновени сили, а специалисти по саботажи, атентати, държавни преврати, вербуване на агенти… и са на разположение на 16-та бригада на украинската армия. Пристигат от Херефорд, където се намира базата на 22 полк на SAS (Ми-6).

Разбира се, почти целият Запад изпраща оръжие, включително и България, да не говорим за самата Америка… Всички те призовават за мир, но на практика работят за война.

ВЕЧНА, БЕЗКРАЙНА ВОЙНА!

Защото, „Продължителният мир, макар и да не е теоретично невъзможен, вероятно е недостижим. Дори и да може да бъде постигнат, това няма да е от интерес на стабилното общество (?). Войната изпълнява определени функции, които са от съществено значение за стабилността на нашето общество (!); докато не бъдат разработени други средства за тяхното заместване, военната система трябва да се поддържа, а ефективността й да се усъвършенства.” 

Войната е основата на организацията на съвременните общества… На нея са възложени редица функции – икономически, политически, социологически, екологични, културни, научни и психологически…; Военната система прави възможно стабилното управление на обществото…”. „Но е необходим враг – убедителен по качество и обхват; И ръководството на САЩ измисли такъв враг под прикритието на „мюсюлмански тероризъм“, „империя на злото“ (Русия) и „ос на злото” – Иран, Северна Корея, Сирия и Венецуела, както и други странни термини като „ислямофашизъм” или „китайска хегемония”.

Така разсъждава Специалната научна група („Комисията”) в „Доклад от Желязната планина”, 1967 г.[5] Още тогава започва разработването на стратегията за неутрализиране на „проблемите, пред които ще се изправят Съединените щати, ако и когато възникне условие за „постоянен мир”.[6]

Желязната планина е огромно подземно ядрено скривалище за стотици големи американски корпорации и хранилище за важни документи (хартиени), близо до град Хъдсън, Ню Йорк. Днес продължава да е такова, но е и „огромен сейф”, с 225 частни трезора.

Както става ясно, под „стабилно общество”, се има предвид това на олигархата. А за да остане то стабилно и да живее във вечен мир, е нужна безкрайната война.

Но евразийските държавници знаят това прекрасно! И каквото и да се случи с Русия в тази война, нито Китай, нито Индия, Иран, Малайзия, Индонезия, да не говорим за Северна Корея, ще допуснат отново да се превърнат в колонии! Ракетите им може да не са много, но със сигурност стигат до САЩ. Ха, та те с тази цел са създадени…. И повярвайте ме, Западът ще бъде унищожен!


[1] За всеки случай (ако изтрият клипа), вж Така рече Стратфор. Признанията на Джордж Фридман за политиката и плановете на САЩ. В-к Нова зора, Бр.  10 (8 март 2022). http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=8633:taka-reche-stradford&catid=851:broi-10-2022&Itemid=138

[2] Пак там

[3] Фридман, Дж. Взривоопасните точки на Европа. С. НСМ Медия, 2015, с. 204

[4] Пак там, с. 209

[5] Report from Iron Mountain: On the Possibility and Desirability of Peace. New York, The Dial Press, Inc. 1967. https://www.1215.org/lawnotes/misc/report-from-iron-mountain.pdf

[6] Ibidem, p. 4

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.