139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

След Берлинския конгрес (1878) борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на целия български народ . Провъзгласяването на Съединението  е предшествано и подготвено от разгърналото се през 80-те години на XIX в. съединистко движение. Княжество България е ядрото, на което е предоставена ръководна роля в движението и към което се стремят всички българи извън пределите на свободната държава.

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).